От падането на комунизма насам Румъния за първи път се сблъсква с подобен развой на събитията

Продължаване на проевропейския път или скок в неизвестното: Румъния може да избере в неделя първия си крайнодесен президент – един решаващ избор за бъдещето на страната, която е съсед на Украйна и е членка на ЕС и НАТО, пише агенция Франс, предаде БТА.

Проевропейската кандидатка Елена Ласкони и суверенистът Калин Джорджеску са кандидатите на втория тур на президентските избори на 8 декември. Калин Джорджеску е 62-годишен бивш държавен функционер, който изненада всички като се класира на първо място на първия тур. Той се изправя срещу 52-годишната Елена Ласкони, лидер на дясноцентристката партия „Съюз за спасение на Румъния“, кметица на малкия град Къмпулунг.

Ласкони, която е бивша журналистка, подчертава залога на изборите: Това е „екзистенциална битка“, казва тя - „конфронтация“ между тези, които искат да „запазят младата демокрация на Румъния“, родена от революцията през 1989 г., и тези, които искат „да се върнат в руската сфера на влияние“.

Румъния преживява бурен период с поредица от избори, повторно броене на гласовете, опасения, че изборите могат да бъдат анулирани, обвинения в руска намеса и съмнения за небалансирано отношение към кандидатите от страна на любимата мрежа на Джорджеску ТикТок.

В отговор на разсекретяването снощи на документи, показващи ролята на платформата в кампанията, премиерът социалдемократ Марчел Чолаку даде подкрепата си за Елена Ласкони. Социологическите анкети, осъществени преди заявената подкрепа на социалдемократите за Елена Ласкони, показаха подкрепа от 42 процента за проевропейската кандидатка спрямо 58 на сто за кандидата националист.

Обвинен, че е проруски настроен, Калин Джорджеску сега избягва да отговаря на въпроси за Владимир Путин, към когото е изразявал възхищение в миналото. Критик на ЕС и НАТО, Джорджеску казва сега, че не иска да извади Румъния от тези организации, а иска да върне достойнството на страната. Той се обявява за спиране на военната помощ за Украйна и твърди, че се вдъхновява от Доналд Тръмп, който обеща да сложи край на войната в Украйна.

В една от най-бедните страни в ЕС мистичната националистическа реторика на Джорджеску се хареса на социалните мрежи. Но тя предизвиква безпокойство на континента - страх, че Румъния, която стана стратегическа след началото на войната в Украйна, може да се присъедини към блока на твърдолинейната десница и да подкопае европейското единство спрямо Русия.

„Вторият тур се възприема като референдум за бъдещата посока на външната политика на страната“, заяви пред АФП Мариус Гинча, политолог в Швейцарския технологичен университет.

Ако днес Румъния е „надеждна и предвидима страна за либералния Запад, една победа на Калин Джорджеску ще я изравни с Унгария и Словакия, чиито лидери Виктор Орбан и Роберт Фицо се стремят да ограничат наднационалното влияние на Европейския съюз, коментира Гинча.

В. „Файненшъл таймс“ сравнява балотажа в неделя с „втора революция“ в Румъния. Изборите се следят внимателно в Брюксел, както и в съседна Молдова, където президентката Мая Санду, която има румънски паспорт, изпрати видеопослание, в което призова за „силна, европейска и свободна Румъния“.

В Грузия, където проевропейските демонстрации продължават, прозападната президентка Саломе Зурабишвили изрази надежда за победа на Елена Ласкони.

Държавният глава в Румъния има полуизпълнителна роля, която включва командване на въоръжените сили и председателство на Върховния съвет за отбрана, вземащ решения за военната помощ. Президентът също така представлява страната на срещите на върха на ЕС и НАТО и назначава министър-председателя, висшите съдии и прокурори, както и ръководителите на тайните служби.

След парламентарните избори на 1 декември Румъния се озова с фрагментиран парламент без ясно мнозинство, което прави ключова ролята на президента при съставянето на правителството. Ако нито една от партиите не е спечелила абсолютно мнозинство, държавният глава има право да номинира за премиер представител на която и да е от партиите, влезли в парламента. Сега Румъния изглежда разделена. Социалдемократическата партия е най-голямата политическа сила, но крайната десница спечели една трета от местата в законодателния орган.

От падането на комунизма насам Румъния за първи път се сблъсква с подобен развой на събитията, подхранен от гнева на много от 19-те милиона жители срещу икономическите трудности, войната от другата страна на границата и традиционната политическа класа, смятана за арогантна и остаряла. В съвместен призив, отправен снощи, четири проевропейски партии с абсолютно мнозинство в парламента подписаха споразумение за съставяне на бъдещо правителство на „националното единство“, като призоваха гражданите да отхвърлят в неделя „изолационизма, екстремизма и популизма“.