Украйна и Сирия: Може ли Русия да воюва на два фронта

Дълго време Алепо беше смятан за символ, който демонстрира руската мощ. Именно руските военни помогнаха на сирийския управник Башар Асад да превземе града в края на 2016 г. след четиригодишни сражения. Сега, за по-малко от четири дни, Алепо падна в ръцете на бунтовниците, което може да се тълкува и като провал на Кремъл.

„Русия вече не е в състояние да подкрепя режима на Асад, както преди десет години“, казва Руслан Сюлейманов, руски ориенталист от университета АДА в Баку, Азербайджан. Въпреки че Русия отново извършва въздушни удари срещу бунтовниците, според Сюлейманов в момента това не е достатъчно, за да ги спре.

Основната разлика в сравнение с 2016-а: сега Русия е много по-заета с агресията си срещу Украйна. „След февруари 2022 г. руското присъствие в Сирия започна да се свива“, казва по този повод Сюлейманов.

Досега Русия извършваше предимно въздушни удари

Руският военен контингент в Сирия винаги е бил малък. Когато през 2015 г. Владимир Путин реши да подкрепи военно Башар Асад в гражданската война, той прехвърли към Сирия основно военновъздушни части и между 2000 и 4000 войници. Тази численост вероятно е непроменена, макар официални данни за това никога да не са били предоставяни.

Приблизително същият брой наемници, като тези от групата „Вагнер“, също се включваха в сухопътни операции в Сирия, но днес те се сражават вече в Украйна.

„Стратегията на Кремъл беше сирийските, иранските и шиитските милиции да се бият, а руските сили да оказват подкрепа, а не обратното“, пишат американските анализатори Майкъл Кофман и Матю Роянски за руската интервенция. Сега обаче Иран и неговите съюзнически милиции като Хизбула са отслабени от конфликта с Израел, а ислямистките бунтовници от групировката Хаят Тахрир аш Шам използваха това и настъпиха към Алепо.

Някои сили явно са изтеглени от Сирия

Може ли Русия да запълни този недостиг на сухопътни сили? „Ще бъде много трудно да увеличим помощта за Асад, без да отслабим собствените си войски в Украйна“, казва за ДВ Павел Лузин, експерт по руските въоръжени сили.

След нападението над Украйна през 2022 г. Русия отричаше, че има намерение да изтегли войските си от Сирия. Сега обаче има индикации, че част от изтребителите са върнати обратно в базите им в Русия, ракетната система за противовъздушна отбрана С-300 е била пренасочена към руско пристанище близо до Крим. Прегрупиране е имало и на войници в Сирия, които са освободили предишните си позиции и са били прехвърлени в по-големи бази. Вярно е, че в Сирия има и други кремълски наемници, но „те не са специализирани в бойни операции, а изпълняват други задачи като например да охраняват съоръжения за добив на петрол“, казва Руслан Сюлейманов.

Москва няма да изостави Сирия

Въпреки че войната в Украйна е ясен приоритет за Русия, тя няма да загърби Сирия. „Кремъл със сигурност няма да изостави Асад“, казва Сюлейманов. Той припомня, че Русия има две важни свои военни бази в Сирия, които няма да изостави - военноморската в Тартус и военновъздушната в Хмеймим.

Сирия е важна за Кремъл и за поддържането на руския имидж на суперсила. След неуспешните интервенции на Запада в Ирак и Либия Русия иска да се представи като стабилизиращ фактор в региона и да се утвърди като важен играч в Близкия изток.

По-добре да се преговаря, отколкото да се изпращат нови войски

Първоначалните реакции на Русия на бунтовническата офанзива показват, че тя би предпочела да не изпраща допълнителни военни ресурси в Сирия. Въпреки това тя засили въздушните си удари. Според руския канал в Телеграм „Рибар“ в Сирия е пристигнал и генерал Александър Чайко, който в миналото е ръководил руските войски в страната.

В същото време Москва търси контакт с други сили, участващи в конфликта, преди всичко с Турция, която се възползва най-много от напредването на бунтовниците. Путин е разговарял по телефона с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, а през уикенда предстои среща на представители на Русия, Иран и Турция.

„Предстоят много трудни и напрегнати преговори за Кремъл, който и без това хаби много сили, нерви и ресурси за Украйна“, казва ориенталистът Руслан Сюлейманов. Сега Кремъл ще трябва да отдели част от тези ресурси, за да ги пренасочи към Сирия.

Автор: Гжегож Шимановски