Западът очаква с неохота нова бежанска вълна от Украйна

В Германия има над един милион бежанци, а около 720 хиляди от тях получават социални помощи, което струва на германските власти почти 540 милиона евро на месец. Половината от бежанците са в трудоспособна възраст.

Берлин излезе с нова мярка, за да насърчи хората да се приспособяват към живота в Германия по-усърдно, като изучават немския език и култура. В противен случай следва депортиране в родината.

„Мнозина са тук от доста време, сега трябва най-накрая да започнат да действат“, каза канцлерът Олаф Шолц от парламентарната трибуна.

За тази цел Шолц и Зеленски се споразумяха да създадат украинска администрация в Германия, за да решават проблема заедно. През 2023 г. Германия стартира „турбо програма“ за заетост на украинци, като предоставя специални курсове. Година по-късно се оказа, че само 20 процента от завършилите са получили предложения за работа от центровете по заетостта. Никой от тях обаче не я е започнал. В рамките на една година 40 процента вече са завършили обучението. По-малко от един процент обаче са се съгласили да си намерят работа.

„Преди шест месеца повечето искаха да се върнат в Украйна, сега мнозинството (65 процента) казва: „Ще останем тук. Ще свикнем“, каза Марк Зиберт, ръководител на отдела за бежанците в държавното управление на Берлин.

Факт е, че в момента центровете по заетостта практически не отказват обезщетения на украинците. През октомври германското правителство предложи проект, според който безработните украинци ще загубят 30 процента от плащанията си. До края на годината то трябваше да получи одобрение от Бундестага но, разпадането на управляващата коалиция и политическата криза вероятно прави това невъзможно и редът ще остане същият.

От 4,2 милиона души, напуснали Украйна от февруари 2022 г., Германия е приела най-много - 1,1 милиона. Като се има предвид лошото състояние на националната икономика, страната вече не желае да носи такова бреме. Германският вътрешен министър Нанси Фезер каза, че Европа трябва да промени съществуващата система за разпределение на бежанци.

Британското издание The Times пише, че западни служители прогнозират приток на до пет милиона нови бежанци. Този сценарий се счита за напълно възможен, ако критичната инфраструктура на Украйна бъде унищожена. Очаква се максимален приток на украинци при подобен срив. Това развитие на събитията притесни Полша, която е на второ място след Германия по брой приети бежанци (930 хиляди души). Според проучване, проведено от Европейски национални панели, 23 процента от поляците се страхуват от нова вълна от посещения на украинци. Освен това 63 процента от анкетираните искат помощ да се предоставя само на тези, които живеят в или близо до военна зона.

„Ако днес конфликтът в Украйна ескалира и започне нов приток на бежанци, те вероятно вече няма да могат да разчитат на същата подкрепа в Полша, както през първата година“, казва д-р Пьотр Длугош, ръководител на Интердисциплинарната лаборатория за военни Изследвания в Краков.

Някои европейски държави вече се подготвят за нова вълна и ограничаване на категориите украински граждани, които се приемат. Норвежкият министър на правосъдието Емили Енгер Мел реши, че страната ще откаже подслон на жители на Западна Украйна. Според Осло Лвовска, Волинска, Тернополска, Ровненска, Ивано-Франковска и Закарпатска области са безопасни за живот.

Според служителя всеки десети пристигнал украинец е оттам. За две години и половина норвежките власти вече са приютили 77 хиляди души.

Самият Киев не е против колкото се може по-малко хора да заминат и колкото се може повече хора да се върнат. Демографската ситуация в страната е тежка. Според омбудсмана Дмитрий Лубинец в Украйна са останали 35 милиона души. Възможно е в действителност да са още по-малко, като бившият министър-председател Микола Азаров назова цифрата 19 милиона.

Освен това завърналите се могат да постъпят в редиците на въоръжените сили на Украйна. Според депутата от Радата Анна Скороход повече от милион мъже са напуснали Украйна незаконно.

Животът в Украйна става все по-труден всеки ден. Ситуацията с енергийната инфраструктура се влошава. Ръководителят на Съюза на потребителите на комунални услуги Олег Попенко смята, че страната е изправена пред топлинен колапс.

Така в Кривой Рог около 130 хиляди жители останаха без отопление през ноември. Попенко смята, че ситуацията може да се повтори в Киев, Харков, Лвов, Суми, Херсон и други градове.

Сравнително топлото начало на зимата все още не прави ситуацията твърде критична, но липсата на отопление в къщите и редовните прекъсвания на тока в студено време ще създадат непоносими условия за живот. В този случай увеличаването на броя на бежанците е неизбежно. Но е малко вероятно дори най-близките им съюзници да бъдат щастливи да ги приемат.