Как се стига до импийчмънт в Южна Корея

Днес 7 декември 2024 г. Националното събрание на Република Корея (еднокамарен парламент) ще гласува импийчмънт на президента на страната Юн Сук Йол.

Република Корея (ROK) е президентска република по своята форма на управление. Юн Сук Йол, член на консервативната Партия на гражданската власт, беше избран за президент на 9 март 2022 г. и встъпи в длъжност на 10 май. Той дойде на власт, когато Народното събрание (еднокамарен парламент) беше контролирано от Демократическата партия "Тобуро", която след изборите през 2020 г. имаше 180 парламентарни места от 300. След парламентарните избори през април 2024 г., по време на които "Тобуро" получи 171 места, а "Гражданска власт" 108 места, конфронтацията между президент и парламент продължи.

През последните месеци президентът и управляващата „Гражданска сила“ срещна съпротива от опозицията, която постигна отстраняването на някои членове на кабинета и забави приемането на законопроекта за бюджета. Така опозиционните депутати прокараха проектобюджет през парламентарна комисия, намалявайки предложения от президента бюджетен план от 677 трилиона вона с 4,1 трилиона вона (2,8 млрд. USD). По-специално бяха намалени разходите за работата на правителството и кабинета на президента, прокуратурата, полицията и държавната одитна агенция. Освен това опозицията разкритикува отпускането на заем на Украйна (приблизително 3 трилиона вона, или 2,1 млрд. USD).

3 декември 2024 г. Юн Сук Йол обяви въвеждането на военно положение в страната - забранена е всяка политическа дейност, включително работата на парламента и партиите, както и протести, стачки и стачки (последния път военното положение е въведено през 1979 г.).

Той мотивира решението с това, че опозицията парализира работата на изпълнителната власт. „Нашето Народно събрание се превърна в убежище за престъпници, леговище на законодателна диктатура, която се стреми да парализира съдебната и административната система и да събори нашия либерален демократичен ред“, каза президентът. Лидерът на Демократическата партия "Тобуро" нарече обявяването на военно положение "незаконно, противоконституционно и антинародно" (съгласно закона за военното положение президентът при обявяването му е длъжен незабавно да свика заседание на Народното събрание).

В същия ден членовете на парламента (тези, които успяха да влязат в отцепената сграда на парламента) единодушно приеха резолюция, призоваваща за премахване на военното положение - 190 депутати, включително представители на президентската партия, гласуваха "За".

В съответствие с член 77, параграф 4 от конституцията президентът е длъжен да се подчинява на решението на парламента. Военното положение в крайна сметка беше отменено по-малко от шест часа след обявяването му. Опозиционните партии поискаха Юн Сук Йол да подаде оставка, заплашвайки с импийчмънт. По-късно към призива се присъедини лидерът на управляващата "Гражданска сила", който преди това заемаше пропрезидентски пост. Хан Донг Хун. Като причина той цитира доказателства, че в деня, в който е обявено военното положение, президентът се е опитал да използва контраразузнавателните служби, за да „арестува ключови политици“. страни, които той нарече „антидържавни сили“. Но самата партия отказа официално да подкрепи импийчмънта на Юн Сук Йол.

Опозицията има 192 места от 300 в парламента и за да отстрани президента от власт, са ѝ необходими още 8 гласа от представители на управляващата партия.

Днес сутринта президентът се извини на народа на страната за решението си да въведе военно положение и увери, че няма да повтори ситуацията.

Според резултатите от проучване на общественото мнение, проведено от социологическата компания Gallup Korea на 3-5 декември, рейтингът на Юн Сюк Йол падна до рекордните 13% след въвеждането и премахването на военното положение. На 29 ноември беше 19%.

Процедурата по импийчмънт в Република Корея е предвидена от конституцията от 1987 г. В съответствие с чл. 65 от основния закон президентът, министър-председателят, министрите, съдиите, членовете на Централната избирателна комисия и членовете на Сметната и ревизионната комисия, както и други длъжностни лица могат да бъдат отстранени от длъжност. Народното събрание има изключителното право да започне процедурата по отстраняване от длъжност. Ако срещу президента бъде повдигнато обвинение, то поне половината от депутатите трябва да направят предложение за импийчмънт. За да бъде одобрен импийчмънт, е необходима подкрепата на две трети от общия брой депутати (за отстраняване на други длъжностни лица са достатъчни половината от гласовете на парламентаристите).

Окончателното решение за отстраняване от длъжност влиза в сила след одобрение от Конституционния съд, за вземане на решение е необходимо съгласието на поне шест от деветте му членове. Разглеждането на въпроса в Конституционния съд обикновено отнема няколко месеца (до 180 дни). През това време президентът е отстранен от власт, а неговите задължения се изпълняват от министър-председателя. Ако Конституционният съд признае законността на искането за импийчмънт, тогава срещу длъжностното лице може да бъде образувано наказателно производство.

Първата процедура по импийчмънт срещу президент в Южна Корея стартира през 2004 г. След това Националното събрание гласува за свалянето на президента Ро Му Хюн, който беше избран през 2002 г. Той беше обвинен в привличане на незаконни източници на финансиране по време на предизборната кампания. На 14 май 2004 г. обаче Конституционният съд отхвърля парламентарната инициатива и възстановява Ро Му Хюн. Той остава на поста до изтичането на мандата му през 2008 г. През 2009 г., след нови обвинения в корупция, Ро Му Хьон се самоуби.