Президентът на Южна Корея отново не се яви на разпит, очертава се арест

Президентът на Южна Корея Юн Сук-йол не се яви за втори път на разпит пред екипа за разследване по делото за бунт, образувано поради събитията около обявеното военно положение от 3-4 декември, съобщи агенция Йонхап.

По-рано правоприлагащите органи се опитаха да му връчат призовка, изискваща от него да се яви в Службата за антикорупция до 10:00 сутринта местно време. Президентът е заподозрян в злоупотреба с власт и "организиране на бунт като лидер на заговорниците".

В същото време от администрацията посочиха, че са готови да изчакат още малко. „Разпитът е насрочен за утре /б.р. днес/ в 10:00 сутринта, но сме готови да удължим чакането“, каза вчера началникът на отдела О Донг-ун. Според агенцията органите на реда са подготвили дълъг списък от въпроси, отговорите на които може да отнеме остатъка от деня. Агенцията ще реши дали да издаде трета призовка за разпит или да подаде заповед за арест не по-рано от 26 декември, съобщи Йонхап. "Заявлението за издаване на заповед за арест на президента е в много напреднал стадий. Има много други неща, които трябва да бъдат разгледани в момента", казаха от агенцията.

Преди това Юн Сук-йол не се е яви за разпит пред следствения екип на 18 декември и в прокуратурата на 15 декември. Представители на президента казаха, че той едва ли ще се отзове днес. Законът на Южна Корея позволява наказателно преследване на действащ президент по обвинения в бунт и държавна измяна.

На 14 декември парламентът на Република Корея отстрани президента, което доведе до прекратяване на правомощията му. Сега Конституционният съд трябва да реши дали да потвърди решението на депутатите или да го възстанови на поста.

На 11 декември Службата за разследване на корупцията на високо ниво, полицията и Министерството на отбраната на Република Корея се споразумяха да обединят усилията си в разследването на събитията от военно положение, което доведе до създаването на съвместен екип за разследване.

Отделът за борба с корупцията посочи, че има право да проведе разследване на събитията от военното положение, тъй като бунтът е свързан със злоупотреба с власт от страна на високопоставено лице. Освен това ведомството твърди, че разследващите му правомощия се основават на правна норма, по-висока от тази на прокуратурата. В първите дни след отмяната на военното положение полицията, антикорупционната служба и прокуратурата образуваха дела срещу президента.