Лавров: Ако САЩ наистина искаха мир в Украйна, вече щяха да са спрели доставките на оръжие за Киев

В интервю за РИА Новости руският външен министър Сергей Лавров обобщи резултатите от 2024 г., оцени перспективите за започване на преговори за уреждане на украинския конфликт през следващата година, говори за съдбата на руските военни бази в Сирия след смяната на властта там, и обясни какви промени могат да се очакват в ракетно-ядрената сфера.

– На фона на агресивната политика на Запада може ли Русия да се оттегли от Договора СТАРТ преди изтичането му? Или Москва ще бъде готова да се придържа към количествените ограничения по Новия договор СТАРТ след февруари 2026 г.?

– Обективната реалност е, че в резултат на разрушителната политика на САЩ основите на стратегическата стабилност са значително разклатени, а на места и разрушени. В същото време, предвид крайните антируски настроения на все още действащите американски власти, в момента липсват условия за стратегически диалог с Вашингтон. Докато американците не се откажат от досегашния си антируски курс, ние няма да водим никакви преговори с тях за контрол върху въоръженията.

Това не означава, че Русия няма да приложи доброволно редица мерки за поддържане на приемливо ниво на предвидимост в ракетно-ядрената сфера, което ние и правим. По-специално, ние продължаваме да се придържаме към количествените ограничения върху съответните оръжия, предвидени в Договора СТАРТ. Освен това остава в сила едностранният мораториум на Русия върху разполагането на наземни ракети със среден и по-малък обсег (INF). Предприемат се и други стъпки.

Въпреки това, както многократно сме заявявали, уместността на тези мерки зависи пряко от степента, в която отговарят на нашите интереси. Ние оценяваме ситуацията въз основа на анализ на дестабилизиращите действия на САЩ и НАТО в стратегическата сфера и съответно еволюцията на заплахите, които произтичат от тях. Днес е очевидно, че например нашият мораториум върху разполагането на ракети със среден обсег вече е практически нежизнеспособен и ще трябва да бъде изоставен.

Съединените щати арогантно пренебрегнаха предупрежденията на Русия и Китай и на практика започнаха да разполагат оръжия от този клас в различни региони на света. Както ясно заяви руският президент Владимир Путин, ние ще отговорим на това и ще отговорим пропорционално. Неотдавнашното бойно изпитание на най-новата хиперзвукова система със среден обсег „Орешник“ убедително показа възможностите и решимостта ни да прилагаме компенсаторни мерки.

Ние последователно се придържаме към това, което сме заявили: ясно включвайки процеса на превъоръжаване на руските стратегически ядрени сили в рамките на Договора СТАРТ, ние най-внимателно следим действията на Вашингтон.

Не виждаме причина да спекулираме сега какво ще се случи след февруари 2026 г., когато Новият СТАРТ престане да съществува. Много повече може да се случи през следващата година. Така че на този етап би било преждевременно и дори неразумно да обявим нашите възможни ходове в тази чувствителна област.

– Редица експерти смятат, че новата администрация на САЩ има достатъчно лостове за влияние, за да започне преговори за Украйна. Споделяте ли тази гледна точка? Колко вероятно е преговорите по украинския въпрос да започнат през 2025 г.?

– Разбира се, и новото, и сегашното управление имат такива лостове. Тя просто трябва да приложи тези лостове към себе си и своите подопечни в Киев. Ако Вашингтон наистина искаше да сложи край на конфликта, той щеше да спре доставките на оръжия за Киев, да изиска сателитите му да последват примера му и да нареди на своите марионетки в Киев да прекратят огъня, да възобновят преговорния процес без никакви условия и да отменят указа на Зеленски, който му забранява участието в преговори с ръководството на Русия.

Позицията на страната ни е известна и остава непроменена. Ние сме готови за преговори, но те трябва да са насочени към премахване на първопричините за украинската криза и да отчитат реалната ситуация „на място“.

Руският президент Владимир Путин ясно очерта основните ни подходи - демилитаризацията и денацификацията на Украйна, осигуряването на нейния извънблоков, неутрален и неядрен статут и премахването на дългосрочните заплахи за сигурността на Русия, идващи от Запада, включително разширяването на НАТО.

Киев трябва да поеме конкретни задължения за гарантиране на правата, свободите и интересите на рускоезичните граждани и, разбира се, да признае териториалните реалности, залегнали в Конституцията на Руската федерация.

Изпълнението на формулираните от държавния глава конкретни предложения ще даде възможност за прекратяване на конфликта и постигане на цялостни, дългосрочни, справедливи и правно обвързващи договорености. Това е единственият начин да се постигне траен мир.

Междувременно, съдейки по това, което виждаме и четем, Киев и Западът започнаха да обсъждат възможността за някакво прекратяване на огъня и примирие, за да получат отсрочка и по време на нея да увеличат военния потенциал на украинските въоръжени сили, и след това да подновят усилията си да нанесат „стратегическо поражение“ на Русия. Разбира се, това е задънена улица. Път към никъде. В това не може да има съмнение.

– Във връзка с последните събития в Сирия, планират ли се промени в актуализирания Договор за всеобхватно стратегическо партньорство между Руската федерация и Ислямска република Иран, по-специално в раздела за военна взаимопомощ между страните? Оттеглянето на Башар Асад повлия ли на необходимостта от по-тясна координация с Техеран в сектора на отбраната?

– Новото споразумение, чийто текст отдавна е подготвен и съгласуван от страните, е всеобхватен, дългосрочен и не изисква корекции.

Споразумението има за цел правно да консолидира безпрецедентния напредък в двустранните отношения, постигнат през последните години, и да регистрира преминаването им към нивото на стратегическо партньорство.

Разбира се, такъв изчерпателен документ има и международен компонент. Освен всичко друго, той обръща специално внимание на укрепването на сътрудничеството в интерес на мира и сигурността на регионално и глобално ниво и укрепва желанието на Москва и Техеран за по-тясно сътрудничество в областта на сигурността, отбраната, борбата с тероризма и екстремизма и противодействие на много други често срещани заплахи. По принцип в една или друга степен всичко това се прави сега. Въпреки това подписването на споразумението, което очакваме да се състои скоро по време на следващия контакт на високо ниво, ще разкрие допълнителни възможности за по-нататъшно разширяване на руско-иранското партньорство в приоритетни области.

– В началото на декември тази година Дания прехвърли втората партида изтребители F-16 в Украйна. По-рано казахте, че Москва ще разглежда доставката на тези самолети на Киев като „умишлено сигнално действие на НАТО в ядрената сфера“. Какви мерки ще предприеме Русия срещу Дания и други страни, които доставят и поддържат оръжия?

– Още през август 2023 г. датските власти обявиха планове да изпратят 19 изтребителя F-16 в Киев. През август и декември тази година беше съобщено, че първите две партиди от тези самолети са били прехвърлени в Украйна. Копенхаген е един от най-големите донори на оръжие за Киев, участва в обучението на украински бойци и доставката на наемници в зоната на бойните действия и финансира производството на военно оборудване в предприятията на украинския военно-промишлен комплекс, използвайки доходи от замразени руски активи.

Многократно е предупреждавано, че предоставяйки масивна военна помощ на украинските нацисти, Дания, нейните покровители и съюзници провокират ескалация на конфликта, принуждавайки Русия да предприеме адекватни мерки за гарантиране на сигурността на страната, включително военно-техническа.

Всеки вид оръжия, доставени от западните държави на режима в Киев, са легитимна цел и ефективно се унищожават от руската армия.

– Преговаря ли руската страна с въоръжената опозиция в Сирия относно бъдещето на военните бази на Руската федерация в страната?

– Разполагането на руски военни бази в Сирия е предвидено в действащите междудържавни споразумения, сключени в съответствие с международното право. Всеки от тях определя условията за експлоатация на тези обекти и съдържа определени задължения на двете страни.

Сирия е суверенна държава, която има право да сключва и прекратява споразумения с чуждестранни партньори. През десетилетията на съществуване на съвременната сирийска държава много от тях са подписани. В същото време не ни е известно да се работи от новите власти по ревизия на подобни актове. Руската страна не е получавала никакви искания по този въпрос. И това е логично. В Сирия е обявен "преходен период" до 1 март 2025 г., а сегашното правителство е със статут на временно, което налага определени конституционни и институционални ограничения на политиката му.

Несъмнено смяната на властта и промяната в обстановката "на терен" внасят определени корекции по отношение на руското военно присъствие в Сирия. Не става въпрос само за запазване на нашите бази или опорни точки, но и за условията на тяхното функциониране, поддръжка и осигуряване, както и за взаимодействието с местната страна. Тези теми могат да станат предмет на преговори с новото сирийско ръководство.