ISW: Владимир Путин и Сергей Лавров искат марионетен режим в Киев, а не преговори с Доналд Тръмп

Руският външен министър Сергей Лавров категорично отхвърли двете предложения, за които се съобщава, че екипът на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп в началото на ноември 2024 г. е разглеждал като условия за прекратяване на войната в Украйна - отлагане на членството на Украйна в НАТО с 20 години и разполагане на европейски миротворци в Украйна.

Лавров потвърждава изрично позицията на руския президент Владимир Путин от 26 декември на предложението от Тръмп за Украйна.

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).

Лавров заяви, че всички споразумения за прекратяване на войната в Украйна "трябва да премахнат първопричините" за руското нахлуване в Украйна и "да създадат механизъм, който да направи невъзможно нарушаването им".

В интервю от 26 декември Лавров твърди, че двете основни "първопричини" за войната са предполагаемото нарушаване на задълженията на НАТО да не напредва на изток и "агресивното усвояване" на райони в близост до границите на Русия и предполагаемата дискриминация на украинското правителство спрямо етническите руснаци и руския език, медии и култура в Украйна.

Изявленията на Лавров са част от продължаващите изявления на високопоставени руски представители, че Кремъл отказва да разглежда каквито и да било компромиси по исканията на Путин от края на 2021 г. и началото на 2022 г.

Тези искания включват принуждаване на Украйна да се превърне в трайно неутрална държава, която никога няма да се присъедини към НАТО, налагане на строги ограничения върху размера на украинската армия и отстраняване на украинското правителство.

Руският президент Владимир Путин включи предполагаемата си политика на украинска "денацификация" в нов държавен стратегически документ за противодействие на екстремизма, с което демонстрира как Путин продължава да отправя същите искания за отстраняване на украинското правителство, които отправи през 2022 г., когато започна пълномащабната инвазия в Украйна. На 28 декември Путин подписа нова стратегия за противодействие на екстремизма в Русия.

Последната итерация на подобна стратегия на Русия Путин подписа през 2020 г.

В стратегията от 2024 г. за първи път се споменава "русофобия", която в документа се определя като "недружелюбно, предубедено и враждебно" отношение и "дискриминационни действия" спрямо руските граждани, език и култура от страна на недружелюбни на Русия държави.

В документа от 2024 г., за разлика от версията от 2020 г., Украйна също е посочена като основен източник на екстремизъм и е обвинена в разпространяване на неонацистки идеи.

В документите се посочва, че Русия трябва да "премахне" източника на екстремистки заплахи, които идват от Украйна.

През февруари 2022 г., когато започна пълномащабната инвазия в Украйна, Путин заяви, че Русия преследва "денацификация" на Украйна - опит да оправдае отстраняването на законното, демократично избрано правителство на Украйна.

Напоследък Путин прави подобни изявления, като повтаря отказа си да обмисли компромиси по исканията си от края на 2021 г. и началото на 2022 г.

Споменаването на "русофобията" и "дискриминацията" срещу руските граждани, език и култура в документа съвпада и с неотдавнашното изказване на руския външен министър Сергей Лавров, че подобна предполагаема дискриминация от страна на настоящите украински власти е "основна причина" за войната на Русия срещу Украйна, която трябва да бъде разгледана в бъдещите преговори.

Кремъл вероятно ще се възползва от този нов стратегически документ, за да оправдае призивите си за отстраняване на украинското правителство като "антиекстремистки" мерки.

Стратегическият документ включваше и точки, които ще намерят отклик в руската провоенна ултранационалистическа общност, вероятно като част от усилията на Кремъл да успокои и спечели благоразположението на тази ключова електорална група.

В документа се твърди, че мигрантите в Русия извършват незаконни дейности, които допринасят за разпространението на екстремизма в неуточнени федерални субекти в Русия.

В документа се призовава Русия да затегне миграционната си политика, включително чрез борба с "пропагандните мероприятия", които се провеждат в жилищата на мигрантите. Документът също така призовава Русия да коригира образователните програми в Южен Кавказ и Централна Азия, за да предотврати разпространението на русофобията.

Руската ултранационалистическа общност на военните блогъри неведнъж е призовавала Русия да въведе по-строга миграционна политика и се е оплаквала от "русофобия" в бивши съветски държави като Казахстан.

ISW продължава да смята, че Путин трябва да се погрижи за ксенофобските и ултранационалистическите си избиратели - някои от най-твърдите поддръжници на руската война в Украйна - като същевременно балансира между нуждата на Русия от мигрантска работна ръка за икономиката и армията си.

Украинската служба за външно разузнаване съобщава за сериозен недостиг на работна ръка в Русия, който се задълбочава от военната мобилизация. Липсват 1.5 милиона работници, като най-засегнати са секторите на строителството и IT.

Руските сили продължиха нападенията си в района на Курска област на 28 и 29 декември, но не постигнаха потвърдени успехи. Според руски военен блогър, на 29 декември руски сили са отблъснали украинска атака близо до Кругленкое. Украинският военен наблюдател Юрий Бутусов съобщава, че руските сили използват по-малко бронирани машини в региона, но са засилили операциите си по саботаж и разузнаване. Елементи от 11-а руска въздушно-десантна бригада са докладвани в района на Черкаская Конопелка, съобщават от ISW.

Украинските ВВС съобщиха, че на 28 и 29 декември руски сили са изстреляли шест ракети S-300/S-400 от Белгородска област, насочени към украинските сили в Курска област и срещу граничещата с нея Сумска област в Украйна.

В същото време вътрешен източник от Русия твърди, че членове на чеченския батальон "Запад-Ахмат" са нападнали руски военен контролен пункт в района на Головчиное след спор за документи на превозно средство. Инцидентът демонстрира напрежението между чеченските подразделения и редовните руски сили.

Руски сили продължават наземните атаки североизточно от Харков, близо до Хатишче и Волчанск, но не са постигнали потвърден напредък. Според руски блогър, боевете в района на Волчанск продължават от месеци без успех в отдалечаването на украинските сили от границата.

Украинските сили успешно адаптират тактики за борба с руските управляеми планиращи бомби Д-30, които са използвани срещу Харковска област от март 2024 г. Според украинските власти, бомбите имат обхват до 80 километра и могат да отклоняват с до 50 метра от целта. Украинските сили използват картечници и средства за радиоелектронна борба за отклоняване или унищожаване на тези бомби, тъй като те нямат термична следа и не могат да бъдат поразени от преносими зенитно-ракетни комплекси.

Ударите с планиращи бомби са намалели след украински атаки срещу руски складове за боеприпаси, а Русия все повече разчита на дронове Шахед за удари в региона.

Руски сили провеждат офанзиви по линията Купянск-Сватово-Кременна, но не са потвърдени нови завоевания. Украинските сили са отблъснали атаки в редица населени места, включително Петропавливка, Купянск и Кременна.

Русия продължава офанзивата си към Северск, Часов Яр и Торецк, но също без потвърдени успехи. Според руски източници, интензивни боеве се водят в индустриалните райони около Пищане и Новоелизаветовка, но тези твърдения не са потвърдени.

Руски сили са постигнали незначителен напредък в централните части на Камянское, Запорожка област. В същото време украински партизани съобщават за засилени руски усилия по укрепване на противовъздушната отбрана в района на Керченския проток.

Президентът на Азербайджан, Илхам Алиев, отправи сериозни обвинения към Русия за обстрелването на пътническия самолет Embraer 190 на Azerbaijan Airlines над Чечения на 25 декември. В изявление, публикувано на 29 декември, Алиев отхвърли твърденията на руските власти, че катастрофата е причинена от сблъсък с птица или експлозия на газов цилиндър.

Алиев заяви, че предварителната информация ясно сочи, че самолетът е бил поразен от наземен огън близо до Грозни, а руските електронни системи за радиоелектронна борба са направили машината неконтролируема. Президентът подчерта, че руските власти са затворили въздушното пространство над Грозни едва след инцидента, което според него е част от опитите да се прикрие отговорността на Русия.

Освен това Алиев обвини Русия в натиск върху Международния авиационен комитет, съставен основно от руски представители, да разследва инцидента. Азербайджан отказа съдействие от този комитет, като посочи липсата на обективност.

Изявлението на Алиев последва извинението на руския президент Владимир Путин на 28 декември, което обаче не включваше признаване на вина, а беше описано като "неясно". Алиев настоява за официално извинение от Кремъл, признаване на вината, наказание за виновните и компенсации за пострадалите азербайджански пътници и екипажа.

На 27 декември САЩ доставиха първата пратка втечнен природен газ (LNG) за Украйна. Доставката, която включва около 100 милиона кубични метра газ, е част от дългосрочно споразумение между украинската компания DTEK и американската Venture Global, което продължава до 2026 г., с допълнителен 20-годишен договор за доставки.

Това е последният ход на Украйна в стремежа ѝ да намали зависимостта си от руските енергийни ресурси, след като прекрати покупките на руски газ през 2015 г.

На 29 декември в Грузия официално встъпи в длъжност новият президент, Михаил Кавелашвили, кандидат на управляващата партия "Грузинска мечта". Същевременно досегашният президент, Саломе Зурабишвили, обяви напускането си на президентския дворец, но заяви, че все още се смята за легитимен лидер на страната.

В столицата Тбилиси избухнаха протести срещу инаугурацията, които доведоха до множество арести от полицията.