Как Норвегия се превърна в страна на електромобилите

Норвегия се превърна в пример за прехода към електрически автомобили. Официалните правителствени данни сочат, че през 2024 година почти девет от всеки десет продадени автомобила са били електрически. Според Международната агенция по енергетика през 2023 г. (последната година, за която има налични данни) делът на електромобилите в световен мащаб е бил едва 18%.

Скандинавската страна е поела забележителен ангажимент за борба с изменението на климата, стимулиран от силни правителствени политики, стабилна инфраструктура и солидна обществена подкрепа.

Норвегия има за цел до края на 2025 година всички продадени леки автомобили да бъдат с нулеви вредни емисии, с което изпреварва ЕС, в който тя не членува, с цяло десетилетие

Богатство, малко население и силни стимули

Богатството и големината на Норвегия несъмнено са изиграли роля за успеха на електромобилността. Страната има население от 5,5 милиона души и е една от най-богатите държави в света, благодарение на значителните си петролни запаси - най-големите в Европа след Русия. Тези фактори обаче не обясняват напълно постигнатия забележителен напредък.

Роби Андрю, старши научен сътрудник в Центъра за международни климатични изследвания CICERO в Осло, смята, че решаващ фактор е десетилетният ангажимент на Норвегия по отношение на прехода към електромобилност. Експертът припомня, че още от 1990-те години Норвегия работи върху създаването на електромобили, а липсата на мощно лоби в местната автомобилна индустрия е улеснила тези усилия.

Въпреки че първите опити за производство на електромобили имаха ограничен търговски успех - бяха продадени само няколко хиляди автомобила - те повишиха информираността на обществото, което бързо възприе новата тенденция. Това пък проправи пътя за широкото разпространение на електрическите автомобили на световни производители като Тесла и Фолксваген.

Данъчните облекчения като мощен фактор

Благоприятните държавни политики несъмнено спомогнаха за плавното преминаване към електрически превозни средства. Норвегия не налага ДДС или вносни мита върху електрическите превозни средства, които могат да съставляват от една трета до близо половината от цената на един нов автомобил.

Електрическите превозни средства също така са освободени от пътни такси и такси за паркиране. Те дори могат да използват автобусни ленти в столицата Осло и в провинцията. Групите от населението с по-високи доходи се възползваха в най-голяма степен от данъчните облекчения, а новозакупеният електромобил първоначално беше втората семейна кола.

След като е почти е постигната целта за цялостно преминаване към електрически автомобили, правителството наскоро отмени някои от тези стимули. Така например частично беше върнат ДДС за големите и луксозните електромобили, които струват над 500 000 крони (42 500 евро). Но притежателите на коли от групите с по-ниски доходи все още се възползват от други налични стимули, както и от спадащите цени на електромобилите.

Бьорне Гримсруд, директор на базирания в Осло Изследователски център за транспорт TOI, смята, че правителствените стимули излизат много скъпо на държавата, но тя може да си ги позволи, тъй като е много богата, а освен това много иска да стане неутрална по отношение на климата до 2050 година.

И в други страни субсидиите спадат

Други страни, включително Германия, са обвинявани, че се отмятат от климатичните цели, тъй като намаляват субсидиите за нови електрически превозни средства много преди целта да е постигната. В началото на тази седмица от Федералната служба по транспорт (KBA) съобщиха, че през 2024 г. в Германия, която е най-големият автомобилен пазар в Европа, са били регистрирани с 27,4% по-малко електрически превозни средства, отколкото година по-рано.

Очевидно Германия, която е основен производител на електромобили, ще трябва да преразгледа политиката си на субсидии и облекчения, ако иска да постигне целта си до 2030 г. по пътищата на страната да се движат 15 милиона електрически превозни средства.

За Норвегия домашните зарядни станции са приоритет

Друго предимство на Норвегия е нейната електропреносната мрежа, която е една от най-екологичните и най-стабилните в света. Повече от 90% от електроенергията в Норвегия се произвежда от водноелектрически централи, които обикновено осигуряват излишък от енергия, а това улеснява зареждането на електрически автомобили у дома.

Около три четвърти от собствениците на електромобили живеят в еднофамилни къщи, което улеснява инсталирането на станции за домашно зареждане. Доклад на лондонската консултантска компания LCP установи, че 82% от електромобилите в Норвегия се зареждат у дома. Ланс Ноел от Центъра за устойчива енергия в Сан Диего смята, че именно възможността за зареждане на колите у дома, вместо на обществена зарядна станция, е изиграла съществена роля за налагането на електромобилите в Норвегия. В тази връзка той съветва другите страни също да наблегнат върху този вид зареждане и да не дават приоритет на по-бързата обществена инфраструктура за зареждане.

Малко вероятно е Тръмп да повтори успеха на Норвегия

Много американци се опасяват, че Доналд Тръмп ще се отклони от политиките, насочени към насърчаване на електромобилността.

Новоизбраният президент републиканец обеща да прекрати федералните данъчни облекчения в размер до 7 500 долара за закупуване на електрически превозни средства, както и да наложи нови мита на чуждестранните производители на автомобили, което може да доведе до повишаване на цените. Няколко американски щата също планират да намалят местните стимули за електромобили. Това се случва въпреки прогнозата на Cox Automotive, според която през миналата година в САЩ делът на електромобилите ще достигне едва 8%.

През последните месеци в САЩ също се наблюдава забавяне на продажбите на електромобили поради проблеми с достъпността и липсата на инфраструктура за зареждане. Миналата седмица Тесла отчете първия си спад в продажбите от повече от десетилетие.

Автор: Николас Мартин