Срещата на Сергей Лавров и Марко Рубио в Рияд шокира европейците, но ЕС отново не успя да покаже единство

"Войната в Украйна: пренебрегнати от Тръмп и Путин, в края на минисрещата в Елисейския дворец европейците бяха разделени по въпроса за изпращането на войски", пише френският в. "Монд".

Френският президент Еманюел Макрон събра осем европейски лидери и ръководителите на НАТО и ЕС снощи, по-малко от седмица след като Вашингтон и Москва се договориха да започнат "незабавни" преговори за прекратяване на конфликта.

Дали обаче срещата ще бъде пример за неефективни усилия? В момента предстои външните министри на САЩ и Русия - Марко Рубио и Сергей Лавров - да се срещнат в Рияд днес, за да започнат "нормализирането" на отношенията си. Европейските лидери в Елисейския дворец обаче не успяха да демонстрират единство, но все още се надяват да играят роля в предстоящите преговори за прекратяване на войната в Украйна, въпреки сигналите за обратното от Вашингтон и Москва, подчертава френското издание, като отбелязва, че Макрон се въздържа да обобщи резултатите от срещата, на която беше домакин.

Възможността за потенциална сделка между Тръмп и Путин шокира Европа, подчертава британското сп. "Икономист". Лидерите влязоха в Елисейския дворец за извънредната среща с мрачно настроение. Те все още не бяха се съвзели от посланието, отправено през уикенда от членове на администрацията на Доналд Тръмп - че европейците нямат място в мирните преговори за Украйна, които ще се водят между САЩ и Русия, както и че "суровите стратегически реалности не позволяват на САЩ да се съсредоточат основно върху сигурността на Европа", както се изрази министърът на отбраната Пийт Хегсет.

Малко преди спешно свиканата среща британският премиер сър Киър Стармър я нарече "поколенческо предизвикателство" за континента.

Но въпреки това на нея имаше разногласия относно изпращането на войски в Украйна, отбелязва британското списание.

Британският в. "Гардиън" от своя страна цитира изказването на Стармър, че евентуалната американска подкрепа би била жизненоважна за възпиране на бъдещи руски атаки срещу Украйна. Той посочи, че евентуални мироопазващи сили ще се нуждаят от въздушно прикритие, което само САЩ могат да осигурят.

Но разполагането на европейски мироопазващи сили е единственият начин да се предотврати евентуално ново нападение от страна на Русия, подчерта британският лидер. След срещата, на която европейските лидери призоваха за значително увеличаване на разходите за отбрана, той отправи призив към Тръмп да осигури американска подкрепа за европейски мироопазващи сили.

Някои лидери на срещата - особено германският канцлер Олаф Шолц, който тази седмица ще се яви на избори - искаха да блокират всякакво обсъждане на възможността европейски сили да помогнат за налагане на примирието в Украйна, отбелязва британският вестник. Но Стармър, след като в неделя пое принципен ангажимент за изпращането на британски войски, продължи да настоява по въпроса - и отиде по-далеч, като посочи, че разполагането на подобни сили би имало смисъл само с подкрепата на САЩ.

Най-ясният консенсус на срещата на върха беше за увеличаване на разходите за отбрана, подчертава в. "Гардиън", като цитира изказвания на полския премиер Доналд Туск. Шолц също заяви, че иска да се съсредоточи върху това как Европа може да премахне увеличаването на разходите за отбрана от правилата за фискалния дълг.

Шолц отправи критики към решението на Тръмп да побърза с мирните преговори с Русия и определи като "крайно неуместно" да се започват дебати за резултатите от преговори, които все още не са се състояли и се водят без участието на Украйна.

"За нас е пределно ясно: ние трябва да продължим да подкрепяме Украйна - и тя трябва и може да разчита на нас", подчерта германският канцлер.

Датската премиерка Мете Фредериксен заяви, че всички европейски държави трябва да увеличат подкрепата си за Украйна и разходите за собствената си отбрана. "За съжаление, сега Русия заплашва цяла Европа", подчерта тя.

Европейските лидери са все по-загрижени, че Тръмп бърза да сключи незабавно примирие с Русия, без Украйна и Европа да могат да повлияят значително на съдържанието му, отбелязва в. "Гардиън".

"Военната слабост на Европа означава, че никой не ѝ обръща внимание", пише британският в. "Телеграф" в статия на полк. Ричард Кемп.

"Европа ще даде гаранциите", казват европейските лидери. Стига САЩ да гарантират за тях, отбелязва пенсионираният британски военен.

След като предупреди европейските членове на НАТО да спрат да се възползват гратис от американската защита, президентът Доналд Тръмп пренебрежително остави Европа извън преките преговори за прекратяване на войната с Украйна. Дали те ще доведат до нещо, още не знаем. Руският президент Владимир Путин заяви пред американския си колега, че има интерес към мира, но това не значи нищо, а през последните седмици Русия увеличава темпото на военните си операции на украинска територия.

Въпреки че специалният пратеник на САЩ за Украйна генерал Кийт Келог заяви, че Русия ще трябва да направи териториални отстъпки и да поеме ангажименти срещу бъдеща агресия в Европа, всяко уреждане вероятно ще завърши със замразен конфликт приблизително по сегашната фронтова линия, като Русия ще владее около 20% от суверенната украинска територия, подчертава Кемп.

Колебливата реакция на Европа на потенциален замразен конфликт не се различава от подкрепата ѝ за Украйна през трите години на тази война - зависеща от САЩ за всичко, освен за декларации, ентусиазирано говорене и каквито пари могат да бъдат спестени от раздутите социални бюджети. В същото време Байдън отказа да замени изцяло европейското участие, разубеден от притежаващата ядрено оръжие Русия.

А сега имаме Тръмп, който разбираемо е подразнен от неспособността на Европа да се погрижи за собствената си отбрана и иска да даде приоритет на справянето с по-голямата според него заплаха за интересите на САЩ в лицето на Китай.

Липсата на реална визия за това, което отстояват, накара европейските лидери, включително британските, да кършат ръце пред заплахите, пред които са изправени, но без средства да се защитят. Това остави Украйна фатално уязвима, а Русия - без спирачки, предпазващи европейския континент от бъдеща агресия, подчертава британският военен.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио вече се срещна с престолонаследника на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман, за да обсъди с него Газа и Украйна, пише от своя страна в. "Ню Йорк таймс".

Първото посещение на Рубио в Рияд след встъпването му в длъжност се състоя на фона на несигурност за бъдещето на Газа и Украйна и критики към едностранните решения на САЩ по отношение на войните в двата региона, отбелязва американското издание.