Как Тръмп постави европейците под натиск

Европейците в НАТО ще трябва да действат много по-бързо и активно, ако не искат да се окажат напълно изолирани от преговорите за мир в Украйна, защото битката за Европа отдавна вече е в ход, пишат "Политико" и АРД.

Не измина и седмица, откакто Доналд Тръмп разговаря с руския президент Владимир Путин по телефона, след което той обяви, че започват бързи преговори за мир в Украйна. Планирани са няколко срещи. Първата, в Рияд - между външните министри на САЩ и Русия - вече започна. Очакват се и преки разговори между Тръмп и Путин. Всичко това, без предварително темата да бъде обсъдена със съюзниците в НАТО.

Европа този път трябва да решава бързо

Взимането на бързи решения до момента не беше най-силната дисциплина на европейците, отбелязват Кристиан Фелд и Тина Хасел от АРД. Френският президент Еманюел Макрон обаче успя светкавично бързо да организира среща в Париж. Това беше възможност европейците да изпратят сигнал към Саудитска Арабия, още преди срещите там да започнат.

След разговорите в Париж с участието на високопоставени представители на ЕС и НАТО не липсваха послания, които да символизират единството. Но срещата в Париж си остана по-скоро „важен символ“, а чак в идните дни ще стане ясно дали европейските лидери са в състояние да представят общ пакет с мерки за край на войната – за подкрепа на Украйна, за прекратяване на огъня там, а и за това как европейците да засилят собствената си отбрана, коментира Клаудия Майор от германската фондация „Наука и политика“. Подобен пакет би изпратил силен сигнал, смята тя. „Той би увеличил шансовете преговорите да не се водят през главата им, а те да участват в тях. И точно това трябва да е целта.“

Ще има ли европейски миротворци в Украйна?

Подобен сигнал до Доналд Тръмп обаче все още не е изпратен. Това си пролича в два примера, отбелязва АРД: На първо място не е ясно има ли готовност за изпращане на мироопазващи сили в Украйна. Британският премиер Кийр Стармър вече обяви, че може да си представи подобно нещо. Домакинът на срещата Макрон още преди това беше предложил подобна опция за обсъждане. Полша обаче ясно заяви, че не предвижда изпращане на свои войски.

Високопоставен източник от полското правителство коментира пред „Политико“: „Полша просто не разполага с допълнителен капацитет, за да изпрати войски в Украйна“, тъй като трябва да пази границите си с Калининград и Беларус. „Французите са далеч, така че могат да изпратят войници в Украйна, а ние сме близо, така че не можем.“

Германският канцлер Олаф Шолц също е резервиран. Темата за изпращането на миротворци е „неподходящ дебат в неподходящо време и по грешна тема“, заяви той. Шолц не желае да участва в сценарии, при които „европейски войници се разполагат в Украйна, без да има пълноценно участие на САЩ“.

Как Европа да финансира отбраната си?

Вторият пример за разединение сред европейците е свързан с финансирането на мерките за отбрана, пише още АРД. Увеличаването на разходите за отбрана струва милиарди. Как страните от ЕС, които и бездруго са на ръба на своите финансови възможности, а и отвъд тях, биха могли да ги осигурят? Тук има няколко различни опции. Могат да се използват съществуващите инструменти в Пакта за стабилност и растеж, ако държавите в ЕС искат да налеят допълни средства за отбрана, които да надскачат 2% от техния БВП. Такова мнение изрази германският канцлер Шолц.

Държави като Италия, Испания и Белгия обаче все още не са достигнали и тази граница от два процента. На срещата в Париж можеше да се почувства, че редица страни все още се въздържат да обявят публично решение по този въпрос, коментира АРД. Има и друг вариант, който се обсъжда отдавна – това е идеята за поемане на съвместни дългове на ЕС, но срещу нея също така отдавна се противопоставят някои държави – и Германия не е единствената.

За пръв път за европейска армия се заговори през 50-те години на миналия век, като оттогава интересът към нея ту се засилва, ту отслабва, без да се постигне реален напредък, коментира Джейми Детмер в „Политико“. И тъй като сега Европа изпитва недостиг на средства, тя ще трябва да направи труден избор между социалните разходи и разходите за отбрана - дебат, който неизбежно ще доведе до допълнителни сътресения във вътрешната политика и ще допълни списъка с недоволства, които левите хора изпитват към своите политически лидери.

Битката за Европа вече започна

Традицията на Европейския съюз да търси компромис при вземането на решения е добра, но това често се случва твърде бавно, коментират Кристиан Фелд и Тина Хасел. В тази ситуация забавяне не може да бъде допуснато. На Мюнхенската конференция по сигурността в кулоарите се говореше, че сега ЕС трябва да действа бързо, стратегически и уверено. Доналд Тръмп играе „шах в реално време“. Няма време за дългосрочни контрастратегии. Наблюдатели, които познават президента на САЩ отблизо, подчертават: Европейците ще трябва да помислят и кой ще предава посланията на Тръмп, кой може да стигне до него. Подходящи кандидати са например Джорджа Мелони и Марк Рюте.

А какво ще стане, ако Тръмп настоява да действа сам? Специалният пратеник на САЩ Кийт Келог беше в централата на НАТО в Брюксел в понеделник вечерта. След разговорите си там той заяви, че САЩ няма да наложат еднолично решение на атакуваната страна. „Решението на украинците е украинско решение“. На пръв поглед звучи добре, но дали европейците в НАТО ще искат и ще могат самостоятелно да подкрепят Украйна във войната, ако се наложи: „толкова дълго, колкото е необходимо, както винаги са казвали“, питат се кореспондентите на АРД.

В същото време Европа трябва да вземе решение и за собственото си бъдеще, пише Джейми Детмер. Защото на Мюнхенската конференция стана ясно, че Съединените щати очакват Старият континент да се съобразява политически и икономически с очакванията на новата администрация на Белия дом. ЕС трябва да избере между това да се превърне в сатрап на САЩ или да се освободи от зависимостта си и да определя сам своя курс. Но трябва да реши бързо, защото битката за Европа вече започна, допълва Детмер.