Германия я очаква "епохален прелом" във външната политика

Повече от ясно е, че новото правителство на Германия, което ще се състави след предсрочните избори на 23 февруари, ще бъде изправено пред огромни предизвикателства във външната политика. Някои говорят за „епохален прелом“, за преориентация в почти всички области. Или казано по друг начин: Германия окончателно трябва да се сбогува с удобната си роля на икономически мощна, но геополитически колеблива държава.

В продължение на много десетилетия след Втората световна война германските външни министри имаха доста комфортни позиции – те представляваха обвързана със Запада страна, която защитава мултилатерализма, демокрацията и върховенството на закона. Външнополитическите решения се вземаха в тясно сътрудничество с приятелски западни държави, а САЩ отговаряха за сигурността на страната.

САЩ вече не искат да гарантират сигурността на Германия

А сега? На Мюнхенската конференция по сигурността (МКС) новият вицепрезидент на САЩ Джей Ди Ванс обяви, че Европа трябва да поеме разходите за собствената си отбрана и да поеме повече отговорности. В интервю за ДВ председателят на Християндемократическия съюз (ХДС) и вероятен бъдещ канцлер на Германия Фридрих Мерц изрази недоумение: „Това е историческа дата: американските гаранции за сигурност се поставят под въпрос, а американците поставят под въпрос демократичните институции“. И всичко това се случва с главоломна скорост.

Външнополитическият експерт на парламентарната група на ХДС Родерих Кизеветер смята, че страната се намира на кръстопът. Според него Германия трябва да осъзнае, че нейната демократична конституция и върховенството на закона са все по-застрашени. Китай например правел всичко възможно да разшири влиянието си и да увеличи зависимостта на демократични държави като Германия. Кизеветер се обявява за политика, която поставя в центъра държавните и икономическите интереси на Германия: „В противен случай икономическите последици ще бъдат тежки, а НАТО ще загуби възпиращия си ефект. За да се постигне това обаче, е необходимо ясно стратегическо и политическо преориентиране на външната политика и политиката за сигурност. Старото примиренческо мислене и наивността по отношение на Китай не се вписват в тях, а са контрапродуктивни“, предупреди той.

Германски мироопазващи войски в Украйна?

Що се отнася до доминиращата в момента тема за политиката по отношение на Украйна, вече нищо няма да е както досега. След началото на руската агресия срещу Украйна през пролетта на 2022 г. Германия беше най-големият поддръжник на Украйна след САЩ - както военно, така и по отношение на приема на бежанци. Сега има опасност САЩ и Русия да се договорят сами за прекратяване на войната в Украйна, а Германия и други държави, основно от Европа, да се окажат отговорни за гарантирането на мира със собствена военна сила. Във всеки случай президентът Тръмп вече обяви, че САЩ няма да участват.

Крехко мнозинство в подкрепа на мироопазващи войски

В проучване, проведено от Института за изследване на общественото мнение Forsa, 49% от германците подкрепят участието на Германия в подобна мироопазваща мисия, а 44% са против. Сегашният федерален канцлер социалдемократът Олаф Шолц заяви пред АРД: „Приветстваме това, че се водят мирни разговори, но същевременно трябва да е ясно, че не може да има диктуван мир, както и че Украйна не е длъжна да приема това, което някой ѝ налага“.

Но точно това може и да се случи. При всички положения Германия трябва да се съсредоточи върху собствената си ефективна отбрана, за предпочитане в тясно сътрудничество с другите държави членки на ЕС. Антон Хофрайтер, член на Бундестага от партията на Зелените, смята, че за това ще е необходим финансов ресурс от порядъка на 500 милиарда евро, което е космическа сума.

Лидерска роля в Европа?

Германия, според кандидата за канцлер на ХДС Фридрих Мерц, трябва да поеме инициативата в Европа. „Всички очакват Германия да поеме по-голяма лидерска отговорност. Аз многократно съм призовавал за това. Германия е най-многолюдната страна в Европа. Германия е разположена в геостратегическия център на европейския континент. Ние трябва да се нагърбим с тази роля“, заяви той пред ДВ.

За Мерц германското въоръжение е важно не само по отношение на Украйна: „Не става дума само за Украйна, а и за мира в Европа, застрашен от руската агресия, която всеки ден достига и да нас в Германия – чрез заплахите за нашата инфраструктура, нашите комуникационни мрежи и кабелите за пренос на данни по дъното на Балтийско море“.

Що се отнася до Близкия изток, влиянието на Германия ще остане доста ограничено, както е било и досега. Бъдещото правителство също ще се ръководи от принципа за правото на държавата Израел да съществува и ще продължи да се застъпва за решение на Близкоизточния конфликт, основаващо се на две държави в региона - израелска и палестинска. Макар това да изглежда все по-малко вероятно.

Почти двойно увеличение на бюджета за отбрана след 2028 година?

Какво означава всичко това на практика? Фокусът вероятно ще бъде поставен върху изграждането на собствен военен потенциал. В тази връзка настоящият министър на отбраната Борис Писториус от Социалдемократическата партия неведнъж е казвал, че Бундесверът трябва да стане „способен да води война“. От лятото на 2022 г. съществува специален фонд, финансиран с нов дълг, в размер на около 100 млрд. евро за превъоръжаване на Бундесвера, но той ще бъде изчерпан до 2028 година. Тогава разходите за армията могат да скочат от сегашните около 50 млрд. евро годишно до 80 или дори 90 млрд. евро. Дали парите ще бъдат набавени чрез нов дълг или чрез бюджетни съкращения в други области в момента е предмет на разгорещени дебати в предизборната кампания. Според Кизеветер обаче това драстично увеличение е от екзистенциално значение .Без силно въоръжение Германия вече просто няма да бъде приемана на сериозно във Вашингтон: „Геоикономиката във връзка с бъдещото трансатлантическо партньорство ще означава, че Европа ще трябва да предложи минимален пакет, за да запази САЩ като силен партньор в Европа и в НАТО“, казва експертът.

Нови партньори?

Външната министърка Аналена Бербок от Зелените звучи почти отчаяно, когато призовава за единна Европа като отговор на всички промени в света: „Ние сме 450 милиона души. Ние сме най-големият общ пазар в света. Създадохме нови партньорства и сега трябва да използваме всичко това заедно и да не се препъваме в дреболиите“, апелира тя.

Тези нови партньорства включват споразумения с държавите от Персийския залив или с тези от Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай).

Автор: Марсел Фюрстенау