Анализ на ISW разкрива детайли от руско-украинските споразумения и техните последствия

На 23 февруари специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф определи Истанбулските протоколи от началото на 2022 г. като „ориентири“ за преговорите между Русия и Украйна. Според анализ на Института за изследване на войната (ISW), споразумение, базирано на тези протоколи, би представлявало документ за капитулация на Украйна, предава News.bg.

Вестниците The Wall Street Journal (WSJ) и The New York Times (NYT) съобщиха, че разполагат с няколко варианта на проектодоговори от украинско-руските мирни преговори в Истанбул през март и април 2022 г. Според тях, двете страни първоначално са се съгласили Украйна да се откаже от стремежа си за членство в НАТО и да стане „постоянно неутрална държава, която не участва във военни блокове“.

Проектодоговорите предвиждали забрана Украйна да получава чуждестранни оръжия или да допуска чуждестранен военен персонал. Освен това, Русия е настоявала украинската армия да бъде ограничена до 85 000 войници, 342 танка и 519 артилерийски системи, а украинските ракети – до обсег от 40 км, което би позволило на руските сили да разположат стратегически военни обекти в близост до границата без опасност от украински удари.

Съгласно проектодоговорите, като гаранти на споразумението са посочени САЩ, Великобритания, Китай, Франция и Русия, като Москва е настоявала и за включването на Беларус. Държавите-гаранти е трябвало да „прекратят международните договори и споразумения, несъвместими с постоянния неутралитет на Украйна“, включително тези за военна помощ.

Анализаторите на ISW посочват, че подобно мирно споразумение е малко вероятно да бъде прието от Украйна, тъй като на практика представлява пълна капитулация пред дългосрочните военни цели на Русия. Президентът Володимир Зеленски продължава да заявява ангажимента си за запазване на демокрацията в страната и за справедливо уреждане на конфликта.

На 23 февруари руският президент Владимир Путин назначи Кирил Дмитриев, главен изпълнителен директор на Руския фонд за преки инвестиции (РФПИ), за специален представител по въпросите на инвестициите и икономическото сътрудничество с чужди държави.

В същото време, в нощта на 22 срещу 23 февруари руските сили нанесоха рекорден брой удари с безпилотни самолети срещу Украйна, дни преди третата годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия на 24 февруари.

Русия все повече разчита на военна подкрепа от Иран и Северна Корея, а руските сили продължават да екзекутират украински военнопленници в нарушение на международното право.

В бойните действия украинските сили отбелязаха напредък край Торецк, докато руските войски напредват в районите на Сиверск, Покровск и Велика Новосилка. В същото време Кремъл продължава да инвестира в увеличаване на военното производство в опит да поддържа военните си операции в Украйна.