Лъжата, че Киев отхвърля Зеленски като легитимен президент

Парламентът в Украйна отказал да удължи мандата на Володимир Зеленски, както и да потвърди легитимността му, пишат погрешно редица медии в България. За какво става въпрос? Какви са фактитe? Мина Киркова провери.

Парламентът в Украйна отказал да удължи мандата на Володимир Зеленски, както и да потвърди легитимността му, пишат редица медии в България. В публикации в социалните мрежи се цитира гласуване във Върховната Рада (както се нарича парламентът в Украйна), според което депутатите са отхвърлили Зеленски като легитимен държавен глава.

Какви са фактите?

Факт е, че на 24 февруари Върховната Рада на Украйна отхвърля резолюция, свързана с провеждането на нови избори в страната преди края на войната.

Тя обаче не е относно "легитимността на Зеленски". Резолюцията носи името "Подкрепа за демокрацията в Украйна в контекста на агресията от страна на Руската Федерация".

При първото гласуване на 24 февруари тя е отхвърлена с 218 гласа

"за" и 54 негласували. Гласували "против" няма. Същата резолюция е подложена на гласуване за втори път на следващия ден - 25 февруари. Тогава тя е приета

с 268 гласа "за". В украинския парламент за мнозинство са нужни най-малко 226 гласа.

Какво се казва в резолюцията по отношение на Зеленски

Относно "легитимността на Зеленски" в резолюцията се потвърждава, че украинският президент е бил избран при демократични и прозрачни избори, които са били признати от международната общност. Отбелязва се още, че украинският президент трябва да продължи да изпълнява функциите си до нови избори, които трябва да се проведат след отмяната на военното положение.

Легитимността на Володимир Зеленски като президент на Украйна не е поставяна под въпрос от Върховната Рада. Избори не бяха проведени през 2024 година, защото според украинската конституция това не може да стане по време на военно положение. Настоящата резолюция препотвърждава, че парламентът е дал мандат на Зеленски и администрацията му да продължат да управляват страната до приключването на пълномащабната война на Русия срещу Украйна.

Някои публикации в социалните мрежи твърдят още, че дори депутати от партията на Зеленски - "Слуга на народа", са гласували против резолюцията. Това не е вярно - както при отхвърлянето, така и при приемането на резолюцията няма гласували против, показва справка на сайта на украинския парламент. От партията на Зеленски също няма гласували против, няма и гласували с "въздържал се". От общо 235 депутати на тази партия, регистрирани в този ден са били 232, от които 38 не са гласували, а 48 не са били в парламентарната зала по време на гласуването.

Какво още се казва в резолюцията

В резолюцията се обръща внимание на невъзможността да се проведат честни и свободни избори в Украйна, докато страната е във военно положение и войната продължава да е в своята активна фаза. Потвърждава се и ангажиментът на Украйна да насрочи и проведе избори, веднага щом бъде постигнато примирие и бъде прекратен огънят.

Според резолюцията настоящите дискусии относно легитимността на Володимир Зеленски са подстрекавани от Кремъл и са начин да се отвлече вниманието от факта, че не Зеленски, а Владимир Путин не е избран легитимно за президент на Русия. Върховната Рада на Украйна подчертава още, че "именно Владимир Путин е отговорен за това, че в момента е невъзможно да се организират свободни, прозрачни и демократични избори в Украйна с покана на международни наблюдатели, които да бъдат признати като такива от международната общност".

Какъв е контекстът на всичко това?

Още от 2024 година, когато по план трябваше да се проведат избори в Украйна, Русия започна да нарича украинския президент нелегитимен и да подлага под въпрос всички решения, взети от него. Включително руският президент категорично отказа да води преговори за мир, които да бъдат подписани от Зеленски и администрацията му, отново позовавайки се на предполагаемата му "нелегитимност".

Както се казва и в настоящата резолюция, избори не се проведоха в Украйна поради военното положение, в което се намира страната. Част от суверенните украински територии са под руска окупация, което още повече би затруднило провеждането на честни избори, каквото е и мнението на експерти. Всъщност Кремъл нарича властите в Украйна нелегитимни още много преди да бъде удължен мандатът на Зеленски. Този пропаганден наратив беше част от мотивацията за започването на войната срещу Украйна още през 2022 година.

Това, което се промени в последните седмици е, че американският президент Доналд Тръмп се включи в призивите Украйна да проведе избори възможно най-скоро, като дори нарече Зеленски "диктатор без избори".

Също така не е прецедент държава, в която се води война, да отложи изборите до края на войната. В Обединеното кралство по време на Втората световна война не се провеждат избори до 1945 година. Във Финландия по време на Зимната война и Втората световна война не са провеждани избори между 1939 и 1945 година. По същия начин в Италия по време на Първата световна война не са провеждани избори между 1913 и 1919 година.

Тръмп направи още един неверен коментар по адрес на Зеленски - че одобрението за него сред украинците е едва 4%. Въпреки че по време на война, освен избори, е трудно да се провеждат и социологически проучвания, последното проучване, проведено от Киевския институт по социология посредством телефонни разговори през февруари 2025, показва, че одобрението за Зеленски е 57 на сто

.