Започна епохата на превъоръжаване, Европа обяви извънредни мерки

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи във вторник нов фонд, който може да мобилизира близо 800 млрд. евро за инвестиции в отбраната в целия Европейски съюз, включително военна помощ за Украйна, пише Европейският нюзрум (ЕНР) – платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, предаде БТА.

"Намираме се в епоха на превъоръжаване и Европа е готова да увеличи масирано разходите си за отбрана", каза Фон дер Лайен в Брюксел.

Още новини от Украйна

Нейното предложение, насочено към укрепване на отбранителните способности на ЕС, предлага да се позволи на държавите членки по-голяма гъвкавост при разходите за отбрана, да се облекчат обикновено строгите правила на ЕС за дълга и дефицита и да се преразпределят средства от фондовете за регионално развитие към военни инвестиции.

Планът включва също така 150 млрд. евро под формата на заеми за критични области на отбраната като противовъздушна и противоракетна отбрана, артилерийски системи, безпилотни летателни апарати и военна мобилност, обясни Фон дер Лайен. "С това оборудване държавите членки могат масово да увеличат подкрепата си за Украйна", добави тя.

Комисията се надява, че наред с частен капитал и допълнителни средства от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) това предложение може да мобилизира общо 800 млрд. евро за отбрана.

"Живеем в най-съдбоносните и опасни времена", заяви Фон дер Лайен. Лидерите на ЕС ще обсъдят предложението на специална среща на върха в Брюксел в четвъртък.

Предложението обаче се сблъсква с вътрешна съпротива. Унгарският министър-председател Виктор Орбан и словашкият министър-председател Роберт Фицо посочиха, че ще блокират всяко общоевропейско решение за въоръжаване на Украйна, тъй като предпочитат двустранни споразумения.

"Трябва да се справим": Предизвикателството на Европа да се превъоръжи

"Това е моментът на Европа и ние трябва да го оправдаем“, заяви Фон дер Лайен при обявяването на новия си план за превъоръжаване на Европа. Но дори и след тригодишната война в Украйна европейските държави имат трудности да изразходват повече средства за отбрана.

Въпреки призивите за увеличаване на инвестициите в отбраната, много европейски държави не бързат да се ангажират. Целта на НАТО за изразходване на поне 2 % от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана, за която настояваха САЩ, все още е показател, който много държави се опитват да постигнат. Португалия например е поела ангажимент да постигне тази цел едва до 2030 г.

Словения, която е една от държавите с най-ниски разходи за отбрана в НАТО, понастоящем отделя около 1,35 % от БВП, като планира да ги увеличи до 2 % до 2030 г. От друга страна, страни като Чехия се стремят да надхвърлят прага от 2 %, като министър-председателят Петър Фиала иска достигане на 3 % през следващите години.

В Северна Македония, членка на НАТО и стремяща се към членство в ЕС, правителството също планира да отделя над 2 процента от БВП за отбрана.

Макар това да е положителна стъпка, тя продължава да бъде трудна за много страни от ЕС, особено за тези с ограничени бюджети за отбрана и остаряла военна инфраструктура.

България, която е член на НАТО и ЕС, произвежда и изнася отбранително оборудване, но е изправена пред предизвикателства при модернизирането на въоръжението на своята армия от съветската епоха. Въпреки плановете за увеличаване на разходите за отбрана до 2,5 % от БВП до 2025 г., експертите прогнозират, че действителният бюджет ще бъде по-близо до 2,1%, ограничен от финансовите реалности.

Европа застава на страната на Украйна

Съобщението за значително увеличаване на разходите за отбрана и военната помощ за Украйна идва, след като в понеделник администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп обяви, че временно ще спре американската военна помощ за Украйна.

Решението на Тръмп да спре помощта последва словесната му атака срещу украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом пред журналисти, което засили опасенията, че той възнамерява да принуди Киев да сключи мирно споразумение, което да даде на руския президент Владимир Путин това, което иска.

Макар че наскоро върналият се на президентския пост Тръмп да се представя като посредник между Путин и Зеленски, подходът му оставя настрана Киев и Европа, докато той се стреми към сближаване с руския лидер.

Тази промяна пролича в пълна степен на срещата в Овалния кабинет със Зеленски, когото Тръмп обвини, че не е достатъчно благодарен за помощта на САЩ и не е "готов" за мир с Русия.

Европейските лидери обаче се обединиха в подкрепа на Киев, а предварително организираната от министър-председателя на Обединеното кралство Киър Стармър среща на върха в Лондон, на която трябваше да бъде представен мирен план пред САЩ,, се превърна във възстановителна сесия за Зеленски след обидното посещение в Белия дом.

В неделя Зеленски се срещна с крал Чарлз III, с което Лондон показа желанието да укрепи статута на украинския лидер след удара, който му нанесе Тръмп.

След това Зеленски заяви, че срещата на върха е затвърдила ангажимента на страните да работят за постигане на мир. "Нуждаем се от мир, а не от безкрайна война", каза той в Teлеграм. "В близко бъдеще всички ние в Европа ще формираме общите си позиции - линиите, които трябва да постигнем, и линиите, по които не можем да правим компромиси", добави той. "Тези позиции ще бъдат представени на партньорите ни в Съединените щати."

Стармър също така заяви, че Великобритания, Франция "и други" ще работят с Украйна по план за спиране на сраженията, който след това ще представят на Вашингтон.

Френският президент Еманюел Макрон, който се завърна от срещата на върха, заяви пред вестник "Фигаро", че Франция и Великобритания искат да предложат частично едномесечно примирие "във въздуха, в морето и по отношение на енергийната инфраструктура".

Полският министър-председател Доналд Туск призова Съединените щати и Европа да покажат на Путин, "че Западът няма намерение да капитулира пред неговия шантаж и агресия".

"Преодоляване на трудности"

Италианската министър-председателка Джорджа Мелони подчерта, че е важно да се предотврати разделението на Запада заради Украйна по време на разговорите със Стармър в Лондон. "Мисля, че е много, много важно да избегнем риска от разделение на Запада", каза Мелони. "И смятам, че в това отношение Обединеното кралство и Италия могат да изиграят важна роля за изграждането на мостове", каза Мелони.

Мелони, лидер на крайнодясната партия "Италиански братя", се радва на благоприятни отношения с Вашингтон и е разглеждана като вариант за възстановяване на връзките с Тръмп след скандала в Белия дом.

Въпреки това, изправени пред една непримирима Русия и едни колебаещи се САЩ, предизвикателствата пред Европа да остане единна зад Украйна са значителни.

Стармър и Макрон заявиха, че са готови да изпратят британски и френски войски в Украйна, за да помогнат за запазването на примирието. Без гаранции за участието на САЩ "Европа трябва да поеме тежката задача", каза Стармър. Това обаче е спорният момент за много европейски страни.

Шведският министър-председател Улф Кристершон не изключва възможността за изпращане на шведски войски в Украйна. Но той явно иска САЩ да участват. „Те [силите] трябва да бъдат изградени на базата на американска подкрепа. Трябва да се изградят върху надеждни структури", заяви Кристершон в Лондон.

Временният президент на Румъния Илие Боложан заяви, че гаранциите за сигурност, които ще бъдат предоставени на Украйна, всъщност ще бъдат за "целия източен фланг, от Балтийско до Черно море", като посочи, че те няма да могат да бъдат предоставени без подкрепата на САЩ.

Друг европейски поддръжник на Украйна, Испания, иска да види контурите на мира, който ще се охранява в Украйна, преди да се ангажира с охраната на прекратяването на огъня.

В понеделник испанският министър на външните работи Хосе Мануел Албарес заяви пред испанските медии, че Испания "няма проблем" с изпращането на войски в чужбина, но в момента в Украйна "усилията все още са предимно политически и дипломатически", за да се осигури справедлив и траен мир, а не просто временно прекратяване на огъня.

Специалната среща на върха на лидерите на ЕС в четвъртък в Брюксел ще бъде следващата голяма среща за определяне предстоящия път за Украйна. Зеленски е поканен да присъства, като дебатът за повече военна помощ от ЕС за Украйна е още по-съдбоносен в новата ера на Тръмп.