Германия: Стотици милиарди за армията и за инфраструктура

Разходите за отбрана, които надхвърлят един процент от брутния вътрешен продукт (БВП), ще бъдат изключени от т.нар. дългова спирачка, залегнала в Основния закон. На практика това означава възможност за вземането на нови кредити в неограничен размер. За това се разбраха германските консерватори (ХДС/ХСС) и социалдемократите (ГСДП) на техните разговори за сформиране на бъдещата управляваща коалиция.

Промяна в конституцията

Амбициозното начинание трябва да се финансира отчасти от германската икономика, за която се предвижда стимулираща инжекция под формата на инфраструктурен пакет - за инвестиции в пътища, железници и други области. За тази цел ще бъдат взети заеми на обща стойност 500 млрд. евро, които ще се влеят в специален извънреден фонд. За сравнение: това е малко повече от обема на федералния бюджет, който за 2024 г. възлиза на 467 милиарда евро, и повече от една десета от БВП на Германия. Тези пари трябва да бъдат предоставени бързо и ще се на разположение за десет години.

За да бъде заобиколена дълговата спирачка в Германия, която е залегнала в германската конституция, е необходимо създаването на извънредния фонд също да бъде фиксирано в Основния закон – така фондът няма да подлежи на обичайните ограничения за взимане на нови дългове. За промяна на конституцията обаче е необходимо мнозинство от две трети, с каквото ХДС/ХСС и ГСДП не разполагат - нито в стария, нито в новия състав на Бундестага. В новия Бундестаг те ще трябва да разчитат на подкрепа от „Алтернатива за Германия“ (АзГ) или от Лявата партия. И двете фракции обаче отхвърлят извънредните фондове. Ето защо старият Бундестаг ще трябва да се събере още веднъж, за да приеме въпросната конституционна поправка – най-вероятно с гласовете на Зелените.

За какво точно са нужни пари в областта на отбраната?

Извънредните средства от 100 милиарда евро за Бундесвера, които бяха приети през 2022 година като реакция на руското нападение срещу Украйна, вече са изцяло залегнали в плановите разходи и ще бъдат напълно изразходвани.

Но е ясно, че една армия, която е напълно боеспособна, се нуждае от пълно оборудване над 100 процента – тоест от всеобхватна противовъздушна и киберзащита, както и от подобрено разузнаване. Освен това са необходими далекобойни прецизни оръжия, запаси от боеприпаси, достатъчно безпилотни летателни средства (дронове) и функционираща гражданска отбрана. Необходимият за всички тези дейности личен състав ще трябва да се набави от една нова система за военна служба в Германия, за която обаче в момента няма достатъчно капацитет в наличните казарми.

През първите шест месеца след съставянето на правителството ХДС/ХСС и ГСДП възнамеряват да подготвят закон, с който да се ускори планирането на дейности и снабдяването на Бундесвера. Ще има и списък с приоритетни стоки за въоръжението, които ще трябва да се набавят бързо.

Инвестиции в инфраструктурата

Рушащи се мостове, лоши железопътни линии и шосета: Остарялата транспортна инфраструктура спъва икономическото развитие на Германия. От Съюза на германската индустрия (BDI) са изчислили, че през следващите десет години ще са необходими допълнителни средства в размер на около 160 млрд. евро за железопътната мрежа, магистралите и първокласните междуградски пътища, за обновяването на мостовете, водните пътища, пристанищата и за разширяването на обществения транспорт. Освен това допълнителни 100 млрд. евро трябва да бъдат инвестирани в инфраструктура за образование, т.е. в детски градини, училища и университети, както и 56 млрд. евро за сгради и строеж на жилища.

Кой ще плаща заемите?

Държавата набира нови средства чрез емитиране на облигации на капиталовия пазар. Тоест, парите първоначално ще дойдат от инвеститори – чрез парични фондове или кредитни институции. Един от най-големите инвеститори в света е норвежкият държавен инвестиционен фонд.

В дългосрочен план обаче заемът трябва да бъде изплатен. Федералното правителство подготвя график за това. В случая със досегашния специален фонд за Бундесвера погасяването е планирано да започне от 2031 година. Парите за това трябва да дойдат от федералния бюджет, т.е. от данъчни приходи и други държавни постъпления.

Юристи и икономисти вече предупреждават, че допълнителни извънредни фондове, финансирани с дълг в подобни мащаби, ще увеличат допълнително лихвената тежест през следващите години. Това би влошило още повече бюджетната ситуация и значително би ограничило политическите възможности за маневриране.

Автор: Сабине Кинкарц