САЩ-Русия: „Нулиране 2.0“ или „Пакт Молотов-Рибентроп 2.0“?

Всеки час новините ни дават повод да се зарадваме на поредната стъпка в сближаването между Вашингтон и Москва. С указ на Путин Александър Дарчиев най-накрая е назначен за нов посланик на Русия в САЩ. NBC съобщава за плановете на администрацията на Тръмп да започне да споделя поверителни данни с Русия (веднага след прекратяването на споделянето на разузнавателна информация с Украйна, което дори британската Storm Shadow блокира).

Какво се случва?

Да започнем с очевидното. Преговорите, които започнаха миналата година и продължават в момента, вече доведоха до значителен напредък в двустранните отношения.

Още новини от Украйна

И двете страни показват максимално удовлетворение от напредъка в преговорите. И двете страни са изключително доволни от постигнатия напредък в преговорите, както след срещата в Рияд и кръга в Истанбул, така и след други неизвестни на обществеността консултации.

За първи път международната общност беше нащрек на 12 февруари, когато Доналд Тръмп проведе телефонен разговор с Владимир Путин. Слуховете, че подобни обаждания е имало и преди, всъщност са просто слухове, базирани на погрешно изтълкувани изказвания на новия президент на САЩ, с които Кремъл реши да „подиграе“, а не да ги опровергае с устата на прессекретаря на Путин Дмитрий Песков.

Скоро след това - на Свети Валентин, се проведе романтичен (вероятно защото и двете страни се опитаха да го скрият) телефонен разговор между помощника на президента по външната политика Юрий Ушаков и съветника по националната сигурност на САЩ М. Валц. Обсъждаха се обаче прагматични въпроси: покупката на 150 самолета Boeing (един от най-болните въпроси за Русия, където всеки полет вече е игра на руска рулетка), сътрудничеството в космоса и енергетиката, Арктика, която е много интересна и за двете страни (както между другото и за Китай), и, разбира се, Украйна.

В първия си истински разговор двамата президенти се съгласиха да проведат разговори в Саудитска Арабия, страна, приемлива и за двете страни. И Доналд Тръмп веднага се държеше като умел бизнесмен, подчертавайки интереса на американските компании, включително ExxonMobil, да възвърнат позициите си на руския пазар. Путин лесно подхвана деловата страна на разговора, подигравайки се, когато спомена интереса на Русия да се върне към доларовата система.

На 17-18 февруари в Рияд се проведе „историческа“ среща. Всъщност това бяха две отделни срещи: една за Украйна и една за нормализиране на двустранните отношения. От американска страна: държавният секретар М. Рубио, съветникът по националната сигурност М. Валц и специалният представител за Близкия изток С. Виткоф. По някаква причина специалният представител за Украйна К. Келог не присъства.

Руснаците бяха представени от помощника на президента Юрий Ушаков, министър Сергей Лавров и настоящият специален представител за премахване на санкциите, ръководител на хедж фонда на Руския фонд за преки инвестиции Константин Дмитриев (контрагент, приемлив за американците и дългогодишен познат и бизнес партньор на Виткоф). Не е взет и бъдещият посланик А. Дарчиев.

Въпреки това руснаците разбраха, че администрацията на Тръмп трябва да демонстрира напредък след срещата в Саудитска Арабия. Следователно те можеха твърдо да отхвърлят възможността за обсъждане на прекратяване на огъня (самият Лавров открито заяви в интервю, че „прекратяването на огъня е път за нищото, имаме нужда от окончателни правни споразумения“) и вместо това да изискат Русия да запази контрола върху териториите, които вече са завзети и записани в руската конституция, да започне процес на премахване на санкциите срещу нея и да възстанови достъпа на Русия до световните пазари.

Всъщност това напълно съответства на логиката на исканията, които, както отбелязва Nowiny Polskie, Кремъл е поставил на Запада. Това са: бързо пренастройване на правителството (започвайки с президента на Украйна), отказът на Запада да подкрепи Украйна с по-нататъшна демилитаризация на страната и лишаването ѝ от възможността да даде адекватен отговор при нова агресия.

И какво в замяна?

Първо, изкусителното (от времето на Кисинджър) традиционно и априори неизпълнимо обещание за скъсване с Китай (или поне за намаляване на нивото на сътрудничество).

Второ, коварното предлагане на концесия за добив на минерали (тези желани редкоземни елементи) в окупираните територии на Украйна. Ясно е, че никой в ​​Москва не иска да споделя ресурси. За Русия обаче е важно Съединените щати да се съгласят принципно да обсъждат този въпрос, като по този начин легитимират суверенитета на Кремъл върху „новите територии“.

Има много примери за проекти за съвместна руско-американска работа. Вече има опити да се предложи съвместно разработване на Шевченковското находище на литиева руда във временно окупираните територии на Донецка област на Украйна (оценени запаси: руда - 14 милиона тона, литиев оксид - 500 000 тона). В бъдеще подобно сътрудничество може да се развие в съвместна работа в други региони на света, като например Демократична република Конго и потенциално в Гренландия.

Може да се обещае да не се възобновяват доставките на газ за Европа. Като цяло може да се повдигне и темата за енергетиката, разчитайки на бизнес перспективите на нашите американски колеги. Това е печеливша ситуация, защото не е тайна, че без западни инвестиции и технологии руската енергийна индустрия е в упадък.

Като един от възможните варианти администрацията на САЩ прокарва идеята за създаване на единна операционна компания, която да управлява цялата газотранспортна инфраструктура на Газпром. Предлага се като инвеститори в тази действаща компания да бъдат привлечени западни гиганти като BP, ExxonMobil, TotalEnergies, Shell и Blackrock.

Но да се върнем на същинските преговори. В Рияд, на първо място, те "се съгласиха да преговарят по-нататък". Да се ​​създадат стратегически групи в различни области на сътрудничество, да се възобновят дипломатическите контакти и да се подготвят икономически споразумения.

Всъщност срещата на върха в Рияд ясно очерта две руско-американски преговорни линии: политическа (която един ден трябва да завърши със среща между двамата лидери) и чисто търговска. Във втората писта активно участват руски олигарси и американски бизнесмени. Но не само бизнесмените - и Държавният департамент на САЩ, и Министерството на търговията на САЩ в момента работят върху перспективите за връщане на американския бизнес в Русия (с акцент върху енергетиката, минералните ресурси и финансовия сектор).

Освен това руснаците много се опитват да намерят нови теми, по които администрацията на Тръмп би била заинтересована да развива сътрудничество. Например борбата с наркотиците. Днес представителят на руското вътрешно министерство в Съединените щати А. Гусев усилено се опитва да демонстрира съответните способности пред Министерството на правосъдието и вътрешната сигурност, ФБР и Администрацията за борба с наркотиците.

Малко повече от седмица по-късно, на 27 февруари, в Истанбул се проведе нов кръг от консултации, този път изключително чрез Министерството на външните работи, като продължение на саудитските споразумения. Делегацията от руски дипломати се ръководи от „почти посланика” Дарчиев. Американската делегация бе водена от заместник-помощник държавния секретар Соната Култър.

Ниското ниво на длъжностните лица се дължи на техническия характер на обсъжданите въпроси. На първо място, възстановяването на пълноценно „предвоенно” дипломатическо присъствие (издаване на агриман на посланик Дарчиев, възстановяване на финансовото обслужване на дипломатическите мисии, наемане на местни хора за работа в тях и т.н.) Както се казва, „консултации за отстраняване на дребни дразнители”.

В същото време срещата в Истанбул трябваше да подготви срещата Рубио-Лавров на ръководителите на ведомства. Очаква се в близките дни на март отново да се проведе в Баку или Истанбул.

Ясно е накъде отива това. Разбира се, Кремъл иска да надгради успеха си. Тя иска да покаже на собственото си население, че възстановява статута си на суперсила, когато един от американските официални лица, за предпочитане Тръмп, заема почетно място сред зрителите на 80-годишнината от Парада на победата на Червения площад.

Но по отношение на „реалната политика“ Кремъл, въпреки че продължава консултациите на различни нива, все още залага на среща Путин-Тръмп. Разчита се на факта, че „личната химия има значение“. И Кремъл смята, че тази среща най-после ще даде възможност за делово разделяне на света на зони на влияние. А Путин дори може да подпише договор с таен допълнителен протокол, като този, подписан на 23 август 1939 г. от външните министри на Третия райх и СССР.

Така въпросът за европейската сигурност остава проблем за самата Европа. Нито Русия, нито САЩ отчитат нейните интереси и глас, а въпросът с Украйна е само разменна монета.