Бойкот на парламента: Накъде върви Грузия

От парламентарните избори в Грузия минаха повече от три месеца. Официална победителка е партията „Грузинска мечта“, която управлява от 2012 година – тя получи 89 от 150-те депутатски места. При изборите обаче имаше нарушения, както отбелязват някои международни организации, сред които и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Затова опозиционните партии не признават резултатите, те говорят за измами и бойкотират новия парламент. По този начин 49 депутати загубиха мандатите си, защото сами ги отказаха.

Каква е целта на бойкота?

Много грузинци също не приемат изборните резултати и излизат на протести заедно с опозицията. Протестите започнаха, след като през ноември 2024 година министър-председателят Иракли Кобахидзе обяви, че отлага европейската интеграция на Грузия до 2028 година. Опозицията настоява за нови избори, за продължаване на европейската интеграция, както и за освобождаване на арестуваните демонстранти.

„Стратегическата цел на бойкота е да се оспори легитимността на правителството. Ако е манипулирало изборите, то няма право да упражнява държавната власт. Така мисли и голямата част от грузинския народ и това се вижда по улиците, където хората масово протестират от месеци“, казва Елене Хощария, председателка на партията „Дроа“ от „Коалицията за промяна“. Тя е убедена, че правителството не се ползва с никаква подкрепа сред народа.

Петре Цискаришвили, генерален секретар на партията „Обединено национално движение“, чиито изборни резултати позволяваха влизане в парламента, също се отказа от депутатския си мандат. Той твърди, че „Грузинска мечта“ е манипулирала изборите и се е постарала да сплаши гражданското общество със съдействието на улични банди и на полицията. По неговите думи всички в страната знаят, че тези избори не са били нито свободни, нито честни.

„И нито от морална, нито от политическа гледна точка е допустимо да седим в една и съща пленарна зала с тези хора, само защото сме получили десет процента от гласовете“, казва Цискаришвили. Той посочва, че партиите, които не влизат в парламента, вече не получават държавно финансиране. „Затова единствената платформа, която остава, са протестите, срещите с избиратели в градовете и регионите, както и независимите медии и социалните мрежи, които още функционират. Но и те ще бъдат поставени под натиск от властите“, убеден е Цискаришвили.

Парламентът фактически е еднопартиен

Междувременно заради бойкота от страна на опозиционните сили „Грузинска мечта“ фактически получи пълен контрол над парламента и започна да осъществява дневния си ред. През последните месеци бяха приети редица закони, някои от които се натъкват на критика в страната и в чужбина.

Грузинският парламент първо избра нов президент – бившия футболист Михаил Кавелашвили, смятан за „удобен“. Предишната президентка Саломе Зурабишвили постоянно влизаше в спорове с „Грузинска мечта“ и налагаше вето на предлаганите от партията закони.

Тя например бе против Закона за „чуждестранното влияние“, с който през лятото на 2024 година бяха затегнати мерките срещу неправителствените организации, получаващи над 20 процента от финансирането си от чужбина – от тях вече започна да се изисква много по-строга отчетност. Противниците на закона се опасяват, че подобно на сходния закон в Русия той ще затвори устата на критичните организации. На 4 март мерките бяха затегнати още повече – те вече се отнасят не само за организациите, но и за обикновените граждани.

„Репресивни“ решения

Опозицията определя като репресивни и други решения на грузинския парламент. Така например участието на неправителствени и обществени организации във взимането на правителствени решения вече не е задължително. Промените в други закони предвиждат ограничения за медиите, които получават финансиране от чужбина. Освен това понятието „джендър“ бе премахнато от Закона за равенство между половете.

След сблъсъците между полицията и демонстрантите по време на проевропейските протести беше забранено носенето на маски и използването на фойерверки. Освен това бяха увеличени санкциите за „дребно хулиганство“ и „неподчинение на полицията“. Лидерът на фракцията на „Грузинска мечта“ Мамука Мдинарадзе обяви, че националното предателство отново ще бъде възстановено като престъпен състав в Наказателния кодекс – след като бе отменено през 2007 година по време на президентството на Михаил Саакашвили.

„Бойкотът е оправдан, но стратегията не работи“

Политологът Гела Вазадзе определя пред ДВ грузинския парламент като „полудяла печатница“. Един след друг се пускат закони, насочени към установяването на авторитарен режим в страната. „Парламентът се е превърнал в инструмент за легализацията на репресивни мерки, които „Грузинска мечта“ започна да използва още в предишните си мандати. Очевидно държавната власт вярва, че следва една световна тенденция под мотото „Това днес е обичайно“, казва Вазадзе.

Според експерта бойкотът на парламентарната дейност от страна на опозицията е справедлив, но стратегията не е ефективна. „Един бойкот не променя нищо в това, което се случва. Правителството продължава да се превръща в авторитарен режим и изцяло игнорира опозицията“, посочва Вазадзе и заявява, че без опозиция в парламента представителите на правителството ще се чувстват още по-комфортно.

Автор: Башир Китачаев