Сумата от 350 милиарда долара, повтаряна от Тръмп за Украйна, е далеч от реалността

На няколко пъти по време на наскорошната интензивна дипломатическа дейност, свързана с Украйна и в по-общ план с отношенията на САЩ и Европа, европейски лидери заявиха, че настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп следва логиката на сключването на сделки, припомнят Франс прес, Ройтерс и АНСА. Подобен коментар направи френският президент Еманюел Макрон по време на срещата си с Тръмп в Белия дом на 24 февруари. Такова беше и изразеното от италианския премиер Джорджа Мелони мнение по време на срещата на европейски лидери в Лондон на 2 март. Самият Тръмп също призна по време на срещата си с Макрон на 24 февруари, че винаги се е занимавал със сделки и това е нещото, от което той разбира добре, припомнят световните агенции, пише БТА.

В главата на всеки човек на сделките се въртят определени суми. В главата на Тръмп в последно време също се въртят две конкретни суми, които той спомена на няколко пъти, говорейки за отношенията на САЩ с Украйна и за отношенията на САЩ с Европа. Тези суми са 350 милиарда и 500 милиарда долара, обобщават западни медии, сред които Франс прес, Ройтерс, Асошиейтед прес, „Политико“, Си Ен Ен, Би Би Си и „Монд“.

Още новини от Украйна

Тръмп поиска сделка, според която украинските редкоземни елементи и други полезни изкопаеми да бъдат разработвани от американци като компенсация за осигурената досега от САЩ помощ за Украйна и като гаранция, че САЩ ще продължат да подпомагат Украйна и в бъдеще. В допълнение и според Тръмп, и според вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс подобно американско икономическо присъствие в Украйна ще бъде най-добра гаранция, че страната няма да бъде атакувана от Русия в бъдеще. Американската помощ за Украйна си има цена, отбелязаха Би Би Си и „Политико“, когато Тръмп първоначално поиска от Украйна полезни изкопаеми, еквивалентни на 500 милиарда долара и настоя това да бъде вписано в двустранното споразумение. Тръмп твърдеше, че украинците са се съгласили на тази сума, но впоследствие дойдоха възражения от страна на президента на Украйна Володимир Зеленски.

След размяна на остри реплики между Тръмп и Зеленски се стигна до компромисен вариант на споразумение за американско разработване на украински полезни изкопаеми. От този вариант отпадна сумата от 500 милиарда долара, за която говореше Тръмп и се появиха 50 процента. В новата версия на споразумението се предвижда създаването на инвестиционен фонд за възстановяване на Украйна, който ще се управлява от Киев и Вашингтон при равнопоставени условия, припомнят Би Би Си и Франс прес. Според текста Украйна ще внася във фонда 50% от бъдещите постъпления от държавните минерални ресурси, нефт и газ, а след това фондът ще инвестира тези средства в подкрепа на безопасността, сигурността и просперитета на Украйна. В споразумението се казва също, че правителството на САЩ, при спазване на американското законодателство, ще поддържа дългосрочен финансов ангажимент за развитието на стабилна и икономически просперираща Украйна.

Този вариант на сделката беше разпространен от украински медии в края на февруари преди скандала между Зеленски и Тръмп в Овалния кабинет на Белия дом, в който дейно участие взе и Ванс, припомня Би Би Си. След ескалация на напрежението между Вашингтон и Киев и намесата на европейски лидери, а също и на Турция, на Саудитска Арабия и на ръководителя на НАТО в усилията за намаляване на напрежението, в крайна сметка се стигна до разговори между украинска и американска делегации в саудитския град Джеда. В общата декларация от срещата, състояла се вчера, публикувана от Ройтерс, се казваше, че украинската делегация отново е изразила силната благодарност на украинския народ към президента Тръмп, Конгреса на САЩ и народа на САЩ за това, че са направили възможен значимия напредък към мир. Украйна изразява и готовност да приеме предложението на САЩ за незабавно въвеждане на 30-дневно прекратяване на огъня с Русия, което може да бъде удължено по взаимно съгласие на страните и което подлежи на приемане и едновременно прилагане от страна на Русия. САЩ незабавно отмениха въведената от тях миналата седмица пауза в обмена на разузнавателна информация и възобновяват помощта за сигурността на Украйна. В декларацията от срещата в Джеда се говори и за договореност между президентите на САЩ и Украйна за сключване във възможно най-кратък срок на всеобхватно споразумение за критичните подземни ресурси на Украйна, за да се постигне растеж на икономиката на Украйна и да се гарантира дългосрочният просперитет и сигурност на тази страна, припомня Ройтерс.

Така на този етап сумата от 500 милиарда долара, за която Тръмп говореше, като че ли изглежда е отпаднала от двустранните разговори. Но същата сумата от 500 милиарда долара във връзка с Украйна се появи на 25 февруари в оценка на Световната банка, цитирана от Франс прес и „Франс 24“. Според анализа на световната финансова институция относно щетите, нанесени на Украйна от тригодишната война там, то за възстановяването на страната през следващото десетилетие ще са нужни над 500 милиарда долара или по-точно 524 милиарда долара. Анализът на Световната банка показва, че преките щети от войната вече са достигнали 176 милиарда долара, като най-засегнатите сектори са жилищният фонд, транспортът, енергетиката, търговията, промишлеността и образованието. Нуждите от реконструкция и възстановяване в Украйна са най-големи в жилищния сектор (почти 84 милиарда долара) от общите дългосрочни нужди. Следват транспортният сектор (почти 78 милиарда долара), енергийният и минния сектор (почти 68 милиарда долара), търговията и промишлеността (над 64 милиарда долара) и селското стопанство (над 55 милиарда долара). Във всички сектори разходите само за разчистване на отломки достигат почти 13 милиарда долара. Всички тези конкретни данни, цитирани от Световната банка, касаят периода от 24 февруари 2022 г. до 31 декември 2024 г.

Другата сума, за която Тръмп говори напоследък – тази от 350 милиарда долара - е свързана както с Украйна, така и с ЕС. Тръмп на няколко пъти заяви през февруари, че САЩ са предоставили помощ на Украйна в размер на 350 милиарда долара. Но според американски правителствени източници, от 2022 г. досега помощта, отпусната от САЩ на Украйна, е в размер на 174,2 милиарда долара, посочват „Евронюз“ и „Ей Би Си Нюз“

Сумата от 350 милиарда долара, повтаряна от Тръмп, е далеч от реалността, коментира и „Монд“. От 2022 г. Конгресът на САЩ валидира пет пакета финансова и военна помощ за Украйна на стойност 175 милиарда долара, допълва френското издание. Но само една част от тази сума – 106 милиарда долара – е била отпусната директно на украинското правителство. Останалото е послужило за финансиране на американски оръжейни компании. „Голяма част от помощта е харчена от САЩ, за да се плаща на американските заводи и на американските работници, които произвеждат различни оръжия, изпращани в Украйна или които попълват американските оръжейни запаси, от които Пентагонът взе оръжия за Украйна от началото на конфликта там“, се казва в оценка на американския мозъчен тръст Съвет за външни отношения, отбелязва „Монд“.

От своя страна ЕС като цяло и негови отделни страни членки са предоставили около 135 милиарда евро финансова и военна помощ на Украйна от 2022 г., според данни на Европейския съвет. Допълнителна помощ в размер на 50 милиарда евро е предвидена за възстановяването на страната за периода 2024-2027 г. Тази сума по-специално ще трябва да послужи за финансиране на съществените реформи, които Украйна трябва да направи по пътя си за еврочленството, коментира „Монд“. Според германския Килски институт за световна икономика, който е референтно ведомство по световните икономически въпроси и калкулации, европейската помощ за Украйна към края на 2024 г. се оценява на около 113 милиарда евро. В тази оценка, различаваща се от оценката на ЕС, влизат само преките помощи, отпуснати на Украйна, докато ЕС в оценките си взима предвид и помощите, касаещи подготовката на украински военнослужещи извън Украйна, както и сумите, изплатени на съседни на Украйна страни, като например Молдова, засегнати директно от конфликта на украинска територия, пояснява Джузепе Ирто, анализатор от Килския институт, цитиран от „Монд“.

Оценките за помощта, отпусната на Украйна, може да варират според методологията на калкулиране, но въпреки това нито една от оценките в тази насока не дава правота на твърденията на Тръмп за 350 милиарда долара, отпуснати от САЩ на Украйна, коментира „Монд“.

Но сумата от 350 милиарда долара, за която Тръмп говори във връзка с Украйна, може да се окаже точна в друго отношение. Украйна заяви на 23 февруари, че притежава 350 милиарда долара под формата на редкоземни елементи в окупираните от Русия украински територии, предаде Франс прес. Тези данни бяха оповестени от украинската вицепремиерка и министър на икономиката Юлия Свириденко. Голяма част от ресурсите на Украйна се намират в минния и индустриален район Донбас в източната част на страната. А голяма част от този район е окупирана от Русия, припомня Франс прес.

Сумата от 350 милиарда долара се върти в главата на Тръмп и във връзка с ЕС. Според него САЩ имат търговски дефицит с ЕС в размер на 350 милиарда долара. „ЕС е много несправедлив. Те не купуват нашите коли, не купуват нашата селскостопанска продукция, не купуват от нас почти нищо. Трябва да поправим това“, предупреди Тръмп в средата на февруари, припомня Франс прес.

Според данни на министерството на търговията на САЩ търговският дефицит на САЩ с ЕС е от 235 милиарда долара през 2024 г. За сметка на това САЩ имат търговски излишък спрямо ЕС що се касае за сектора на услугите, допълва агенцията.

Заради търговския дефицит Тръмп заплашва ЕС с по-високи мита, които ще наложи от началото на април върху автомобилния сектор, полупроводниците и фармацевтичните продукти, коментира френското издание „Лез еко“. Като тук той споменава често 25 процента. Според него единственият шанс да се избегне налагането на такива мита би бил Европа да инвестира в заводи в САЩ.

По време на визитата си в Белия дом на 24 февруари френският президент Макрон повдигна темата за митата пред Тръмп. Той му каза, че не може да води едновременно търговска война с Китай и с ЕС и че не може да кара ЕС да търси решение едновременно на завишени американски мита и на търсене на средства за повече разходите си за отбрана. След посещението в Белия дом Макрон заяви, че смята, че е успял да убеди Тръмп да не въвежда мита, припомня „Фокс нюз“. Но два дни след това, на 26 февруари Тръмп обяви, че все пак е решил да въведе съвсем скоро 25-процентни мита за европейския внос, предадоха световните агенции. Съобщавайки новината за митата, Тръмп заяви, че ЕС е бил замислен, за да създава неприятности на САЩ, припомня „Фигаро“. Тръмп добави, че ЕС е постигнал целта си, но сега това ще се промени, защото той е президент на САЩ. Тръмп предупреди, че ответни мерки от страна на ЕС няма да сработят, защото тогава е достатъчно САЩ да спрат да купуват стоки от Европа. Ако това се случи, то САЩ ще спечелят в това търговско противоборство, защото, както той каза, САЩ са рогът на изобилието за всички. В отговор на тези предупреждения на Тръмп Европейската комисия напомни, че митата на ЕС са едни от най-ниските в света и че не вижда оправдание за увеличаване на американските мита върху европейския внос. А Макрон обеща реципрочни европейски действия спрямо САЩ в тази насока, допълва Франс прес. Докато премиерът на Италия Мелони изрази надежда, че САЩ и ЕС ще постигнат споразумение по въпроса, което ще е изгодно за всички, така че да не се стигне до повсеместно въвеждане на мита, предаде АНСА.

От днес ЕС е засегнат от въвеждането американски мита върху стоманата и алуминия. Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС остава отворен за преговори със САЩ по въпроса за митата. Малко преди това обаче Ройтерс съобщи, че ЕС ще наложи контрамита на американски стоки на стойност 26 милиарда евро (28,33 милиарда долара) в отговор на американските мита върху вносните стомана и алуминий. Контрамерките на ЕС ще влязат в сила от следващия месец, уточнява Ройтерс. "Тъй като САЩ прилагат мита (засягащи европейски продукти – бел. ред.) на стойност 28 милиарда долара, ние отговаряме с контрамерки на стойност 26 милиарда евро (28 милиарда долара)", посочваше в изявление председателката на ЕК от тази сутрин.