НАТО под заплаха: страховете по източния фланг

Европа е толкова изнервена и уплашена, колкото не е била от десетилетия. Това важи особено за страните на изток, които или граничат с Русия или Беларус, или са непосредствени съседи на Украйна. Доколко са готови да се защитят при евентуална нова руска агресия? Този въпрос анализира германският "Зюддойче Цайтунг" (ЗЦ), който прави преглед на актуалната ситуация в страните по източния фланг на НАТО - от Финландия през балтийските държави до Румъния.

Финландия разчита най-вече на собствените си сили

Още новини от Украйна

В Швеция, Финландия и Норвегия гражданите получават информационни брошури за случаите на извънредна ситуация. В неотдавнашно проучване 53 процента от шведите заявяват, че биха били готови да се бият за страната си, ако избухне война. За сравнение: в САЩ такава склонност споделят само 41 процента, а в Германия - едва 23 на сто. Във Финландия, която има 1330 км граница с Русия, цели 78 процента от анкетираните са заявили, че биха били готови да защитават страната си, пише германското издание.

От нахлуването на Съветския съюз през зимата на 1939/1940-а година, когато никоя друга държава не ѝ се притече на помощ, Финландия следва доктрината, че трябва да може да се защитава сама. Страната не се разоръжи след края на Студената война и сега има най-мощната артилерия от европейските партньори в НАТО след Турция, а през последните години закупи 64 изтребителя F-35 от САЩ. Още преди да се присъедини към НАТО през 2023-а година, Финландия вече харчеше за отбрана повече от два процента от БВП.

Въпреки че финландските въоръжени сили разполагат само с 24 000 активни войници, те имат една от най-големите резервни армии в Европа: 900 000 от близо 5,5 милиона жители са регистрирани като резервисти, като 28 000 000 от тях могат да бъдат мобилизирани много бързо, посочва ЗЦ. Има и бункери за почти цялото население. Освен това през последните години Финландия зае най-твърдата позиция от всички европейски държави спрямо източната си съседка Русия: когато през есента на 2023-а година на финландските гранични пунктове се появиха мигранти от Сирия, Афганистан и Сомалия, Финландия затвори всички пунктове и прие закон, позволяващ те да бъдат връщани обратно, въпреки че това противоречеше на разпоредбите на ЕС. През последните две години границата беше укрепена с огради и детектори за движение, а сега дори се обсъжда използването на противопехотни мини, информира "Зюддойче Цайтунг".

Разликите между балтийските страни, Полша и Словакия

В балтийските страни хората се чувстват защитени само защото са част от НАТО. С малобройното си население (около 6,1 милиона души) Литва, Латвия и Естония ще трябва да защитават значителна територия - приблизително колкото половин Германия. В тази връзка ЗЦ припомня, че балтийските държави напоследък увеличават сериозно разходите си за отбрана: през следващите години те искат да инвестират за тази цел между три и шест процента от БВП. Населението и политиците одобряват тези разходи, макар че чрез тях се трупа значителен дълг. Балтийските страни и Полша отдават голямо значение и на военното обучение на широки части от населението, се казва още в публикацията.

Полската армия междувременно надхвърля 200 000 души, а предстои численият ѝ състав да се увеличи с още 100 000 войници. Много търсени и сред мъжете, и сред жените в Полша са дните на доброволно обучение в армията, а часовете по военна подготовка са част от учебната програма в полските училища. Бюджетът за отбрана тази година възлиза на 4,7 процента от БВП и се очаква да нарасне още.

По-различна е ситуацията в Словакия, чийто министър-председател Роберт Фицо обвинява НАТО и Запада за войната в Украйна. И макар протестите срещу неговата близост с Русия да се засилват, Фицо има и твърди поддръжници. Някои историци обясняват тази привързаност към Русия отчасти с дългия период на унгарско господство и сега мнозина виждат в панславизма и в Русия гаранция за независимостта на страната. Преди всичко обаче Москва влияе масово на общественото мнение с мрежи за фалшиви новини и тролове. Почти 50 процента от словаците се информират предимно от Фейсбук, а точно в социалните мрежи дезинформацията процъфтява, посочва ЗЦ.

Особено голяма е несигурността в Румъния

Най-ефективно Старият континент трябва да бъде защитаван в неговата югоизточна част. Във военновъздушната база "Михай Когълничану" в Румъния в момента се изграждат самолетни писти, складове за гориво и сгради за 10 000 войници, а до 2030-а година тя трябва да се превърне в най-голямата база на НАТО в Европа. Миналото лято САЩ прехвърлиха там два бомбардировача B-52 с далечен обсег.

Германското издание посочва и основните причини, поради които в Югоизточна Европа се изгражда база на НАТО от такъв мащаб: първо близостта до Черно море, което след руското нападение срещу Украйна вече е арена на бойни действия, и второ, Румъния винаги е била смятана за най-надеждния партньор сред граничещите с Черно море страни - както на ЕС, така и на НАТО. Затова и нейната сигурност има висока цена, коментира ЗЦ. Разширяването на "Михай Когълничану" се плаща от Румъния, която през 2024-а година е изразходвала 2,25 процента от своя БВП за отбрана.

В Румъния несигурността по отношение на глобалната ситуация е масова. Страната е силно засегната от войната в Украйна: отново и отново безпилотни самолети навлизат на румънска територия; доставките на зърно от Украйна преминават през пристанището в Констанца, а Румъния оказва огромна подкрепа на Украйна, макар естеството и размерът на помощта да се пазят в тайна.

Страхът от Русия е исторически обусловен в Румъния, казва експертът по сигурността Арманд Гошу от Букурещкия университет. Усещането, че при геополитическото разделение след 1945-а година страната е била причислена към грешната половина от света, е национална травма, казва той пред "Зюддойче Цайтунг".