По Рихтер! Броят на загиналите от разрушителното земетресение в Мианмар постоянно се увеличава

Броят за загиналите в катастрофалното земетресение в Мианма нарасна на 1644 души, предадоха световните агенции, като се позоваха на информация на управляващата хунта в Мианма. Най-малко 139 души са водени за изчезнали. Ранените са 3408. Очаква се и тези бройки да нараснат, пише БТА.

Спасително-издирвателните операции в Мианма продължават, по-специално в най-големите засегнати градове – Мандалей и столицата Найпидо. Спасителни екипи и оборудване вече пристигнаха от други страни. Но този процес се затруднява от щетите, които трусът нанесе по инфраструктурата на летищата на двата града.

Сателитни кадри на компанията „Планет лабс Пи Би Си“ показаха, че трусът е разрушил кулата за контрол на въздушния трафик на летището в Найпидо, предаде Асошиейтед прес. Засега не става ясно дали при рухването на кулата има ранени или убити.

Самолетите със спасителните екипи кацат на летището в Янгон вместо директно в засегнатите Найпидо и Мандалей.

Същевременно спасители днес извадиха изпод развалините на жилищната й кооперация 30-годишна жена в Мандалей, предаде Франс прес. Жената беше транспортирана в болница. Тя е била под развалините в продължение на 30 часа.

Военните управници на страната разрешиха влизането на стотици чуждестранни спасители в събота, след като трусът с магнитуд 7,7 по Рихтер удари страната в петък на 28 март. Това е най-смъртоносното природно бедствие в Мианмар от десетилетия насам.

Земетресението разруши летища, мостове и пътна инфраструктура в условията на продължаваща гражданска война, която вече е дестабилизирала икономиката и разселила милиони. В съседен Тайланд трусът разтърси Банкок, където най-малко девет души загинаха, а строящ се небостъргач се срути. В Мандалай, вторият по големина град в Мианмар, оцелели се опитваха да извадят затрупаните хора с голи ръце, тъй като тежка техника липсваше, а властите отсъстваха.

Спасителните операции в Банкок продължават на мястото на срутването на 33-етажната сграда, където десетки хора остават в неизвестност или в капан. Сред тях има и работници от Мианмар. Американската геоложка служба прогнозира, че броят на жертвите в Мианмар може да надхвърли 10 000, а щетите да надминат годишния брутен вътрешен продукт.

Лидерът на военната хунта в Мианмар, генерал Мин Аунг Хлаинг, отправи рядък призив за международна помощ и посети Мандалай, където земетресението предизвика пожари и срути множество сгради. Властите обявиха, че спасителните дейности ще бъдат ускорени, а международната помощ ще бъде координирана.

Според опозиционното правителство на националното единство на Мианмар трусът е повредил най-малко 2900 сгради, 30 пътища и седем моста.

Международните летища в столицата Найпидо и Мандалай са затворени заради сериозни щети, а контролната кула на летището в столицата се е срутила, което го прави неоперативно.

Китайски спасителен екип пристигна в Янгон и ще пътува с автобуси до засегнатите райони. Индия, Русия, Малайзия и Сингапур също изпратиха самолети с хуманитарна помощ.

Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН) заяви, че ще подкрепи Мианмар с хуманитарна помощ. Южна Корея обеща 2 милиона долара помощ чрез международни организации, а Китай обяви пакет от 13,77 милиона долара, включително палатки, одеяла и медицински комплекти. Вашингтон също заяви готовност да предостави известна помощ, въпреки напрежението с военния режим.

В засегнатите райони на Мианмар, особено около Мандалай и хълмовете на Шан, местните жители продължават да търсят свои близки.

Спасителите в Мандалай се сблъскват с липса на оборудване, превозни средства и достатъчно персонал. В Банкок, където разрушенията също са значителни, спасителните екипи използват багери, дронове и обучени кучета, за да открият затрупаните в срутения небостъргач в строеж. Заместник министър-председателят на Тайланд, Анутин Чарнвиракул, заяви, че всички възможни ресурси се използват за издирване на оцелели.

Според местните власти в Банкок около 5000 сгради може да са пострадали от труса. Тайландски инженери оценяват щетите и предприемат мерки за осигуряване на опасните сгради. В Мианмар обаче, където бедствието се е случило на фона на война и политическа нестабилност, мащабът на разрушенията и липсата на координиран отговор заплашват да превърнат трагедията в още по-голяма хуманитарна катастрофа.