Медицината върви натам, че хората да живеят над 100 години

Напредъкът в медицината и благоприятните социални условия ще позволят на хората да живеят повече от сто години в близко бъдеще, каза ръководителят на офиса на Световната здравна организация (СЗО) в Москва Батир Бердикличев.

„Можем да кажем, че досега хората по целия свят са започнали да живеят много по-дълго. Съвременните методи на профилактика, подобряването на храненето, по-благоприятните условия на живот, труд, достъпът до медицинска помощ повлияха върху увеличаването на средната продължителност на живота“, каза той, отговаряйки на въпроса дали медицината може да победи възрастта и дали хората ще доживеят до 100 години.

Все повечето хора по света могат да очакват да доживеят до седмото си десетилетие и да живеят по-дълго. В същото време „във всяка страна по света нараства не само броят на възрастните хора, но и техният дял в населението“. Както посочи ръководителят на офиса на СЗО в Руската федерация, това е типично и за Руската федерация.

„Мога да кажа, че между 2020 г. и 2050 г. се очаква населението на възраст над 80 години да се утрои и да достигне 426 милиона души в света“, отбеляза Бердикличев. Според него в близко бъдеще, благодарение на напредъка в медицината, особено в областта на генетиката, биотехнологиите и фармакологията, „продължителността на човешкия живот ще се увеличи до възможните биологични граници на човешкото тяло“.

„Какви са тези граници? Трудно е да се каже, защото науката може да ни изненада. Възрастовата граница от сто години вече е надхвърлена от много хора. Вероятно въпрос в тези условия е дали увеличаването на продължителността на живота ще подобри качеството на живот", подчерта той. Ръководителят на офиса на СЗО в Москва обясни, че освен медицински фактори, продължителността на живота се влияе и от създаването на благоприятни социални и физически условия, включително „възможността за възрастните хора безопасно да посещават обществени места, да използват транспорт и участието им в живота на обществото".

„Добър пример за такъв междусекторен подход е московската програма за активно стареене. „Бих искал също така да спомена, че миналата година Санкт Петербург беше първият руски град, който се присъедини към глобалната мрежа на Световната здравна организация за щадящи възрастта нагласи“, добави Бердикличев. Той обясни, че тази мрежа включва повече от 1,7 хиляди градове и общности от повече от 60 страни и „всички те са обединени от една цел - да създадат по-добра среда за по-възрастните жители“.