Украински войници: Защо все още няма кой да ни смени

В четвъртата година от войната много от украинските войници са на ръба на силите си - изтощени от безкрайната военна служба и липсата на хора, които да ги сменят. Недоволството сред военните расте.

"Това е абсурд – ние се борим за бъдещето на Украйна, без да имаме собствено бъдеще. Борим се на свобода или смърт, но на нас ни остава само смъртта", казва пред ДВ Леся Ганжа, която служи в една от бригадите на украинската армия.

„Неопределеността е най-лошото от всичко“, споделя боец с името „Кузя“, главен сержант в 28-а механизирана бригада. „Никой няма да ни смени и с тази мобилизация. Не мога да повлияя на това, поради което съм се примирил. Тук съм, защото така трябва“, казва капитан Олександър Павлов, командир на батарея в 110-а механизирана бригада.

Законопроектът за демобилизация в Украйна

Законът, чието обсъждане в Украйна започна в края на 2023 година, предвиждаше демобилизация след три години в армията. В крайна сметка през април 2024 година депутатите приеха закон, в който срокове за службата не са записани – по молба на главнокомандващия на украинската армия Олександър Сирски.

Пак тогава парламентът задължи Министерството на отбраната да реши въпроса с демобилизацията в течение на следващите осем месеца. Но до края на миналата година това така и не се случи. Наскоро пък стана известно, че военното министерство е разработило законопроект за сроковете на службата още през януари.

Той е предвиждал демобилизация след три години служба, ако 18 месеца от тях са били в зоната на бойните действия. Но тази инициатива не получи поддръжка от Генералния щаб на армията – защото в противен случай трябваше да се уволнят голям брой военни, което щеше да доведе до „съществено намаляване на личния състав по бойните части“, както посочват от министерството в отговор на въпрос от „Украинска правда“. По данни на изданието, става дума за 108 000 военни, от които 14 000 офицери.

Военните не са вярвали в скорошната демобилизация

„Аргументът, че няма с кого да ни сменят, е много инфантилен и прехвърля отговорността към тези, които вече са я проявили и продължават да я проявяват“, казва жена от украинската армия, командир на взвод, пожелала анонимност. „Доброволците дадоха на държавата дълъг срок за решаване на проблемите, свързани с мобилизацията. Държавата, за съжаление, не ги реши и продължава да разчита на тези, които служат и вече много са много уморени от службата.“

Украинските военни, съгласили се да разговарят с ДВ, не възприемат на сериозно обещанията на правителството и на депутатите да решат въпроса с мобилизацията. „Не съм хранил надежди“, казва главният сержант Ондрий Зименко. В четвъртата година от войната украинските военни се сблъскват с последиците от физическата и психическа умора. Сред тях са дезертьорството и самоволното напускане на частите, които вече са добили заплашителни мащаби. А тези проблеми могат да се решат с определянето на ясни срокове за службата, смяна майор Роман Городецки от 68-ма бригада. „Това е глобален въпрос – определянето на срока на служба в зоната на бойните действия и във въоръжените сили като цяло“, допълва той.

Реалистични срокове за почивка на военните

Според майора, в условията на недостиг на хора могат да бъдат организирани само частични ротации на кадри – например батальоните да бъдат последователно извеждани на почивка за срок от един до три месеца. „Ако извеждаме личния състав макар и по веднъж годишно, всичко ще се промени из основи. Първо, ще се подобри отношението на самите военни към службата. Второ – ще намалее броят на самоотлъчките“, смята Городецки.

Според военните, разговаряли с ДВ, времето, нужно за почивка след три години в армията, би трябвало да е дълго – от шест месеца до една година. „Добре би било да има годишни договори. Гарантирам, че при това положение повечето ще се връщат в армията и броят на самоотлъчките ще спадне“, смята жена, която е старши лейтенант в една от механизираните бригади.

Нужни са промени в подхода към мобилизацията

Командирът на батарея Олександър Павлов е на мнение, че военно-политическото ръководство на Украйна трябва да промени подхода към мобилизацията – като стимулира хората - например с пари. Той дава пример с пилотния проект „Контракт 18-24“, предназначен за доброволци на възраст между 18 и 24 години. Те получавали един милион гривни (около 21 000 евро) за сключването на годишен договор, а след края му - отсрочка от мобилизация за една година с право за излизане зад граница и ипотека с нулева лихва. Майор Городецки от 68-ма бригада предлага този проект да се приложи и за 30-годишните.

Отговорност за мобилизацията обаче носят и самите граждани, казват пред ДВ военните. „Казват ми, че няма кой да ме замени в армията. Но има много хора, които още не са воювали. Аз съм готова да продължа да воювам за Украйна. Но виждам, че много други, по-млади и по-силни от мен, по някакви причини избягват това“, посочва Леся Ганжа.

В момента украинската армия се състои от около един милион души, припомня жената, която е старши лейтенант в една от механизираните бригади. „Нима в страна с население, възлизащо на около 20 милиона, без жителите на окупираните области и бежанците зад граница, е толкова трудно да се намерят един милион души, които да заменят вече мобилизираните?“, пита жената.