Варварите пред портите на Европа

Европейският съюз е изправен пред най-голямото си предизвикателство от своето създаване. Това е основният извод от проведените през миналата седмица избори за нов състав на Европейския парламент.

Познатите националисти от Франция и Великобритания, нови лица от Гърция, Италия, Испания и Полша. Двама журналисти от България и Гърция със създадени месеци преди вота формации успяха да изпратят депутати в Брюксел, които тепърва ще си търсят места в големите европейски семейства.

Утвърдените европейски партии, които се нареждат на първите четири места, губят повече от 100 депутатски мандата в сравнение с последните избори. Според първите коментари това се дължи на еврокризата, на разместването на пластовете в няколко европейски държави и на възхода на крайните, популистки и евроскептични партии и лидери, отбелязва „Дойче веле“.

Избирателната активност в 28-те държави от ЕС отбеляза минимално покачване – 43,1% в сравнение с 43% на предишните избори. Повечето наблюдатели оценяват този факт като добра новина за Европа.

Избирателите от Великобритания, Франция, Италия, Гърция дадоха ясен сигнал, че живеят в Европа, която е на път да

забрави духа на своите отци основатели.

Европейският съюз се превръща все повече в бездушна институция вместо в пространство на демокрация и идеи, отбеляза тревожно преди дни бившият френски президент Никола Саркози.

„Народът се произнесе силно и ясно“, триумфиращо обяви лидерът на Националния фронт Марин льо Пен пред празнуващи свои поддръжници пред централата си в Париж.

„Хората вече не искат да бъдат водени от тези извън нашите граници, от комисари и технократи на ЕС, които са неизбрани. Те искат да бъдат защитени от глобализацията и да хванат обратно юздите на съдбата си“, отбеляза Льо Пен.

Предварителните резултати подсказват, че

Националният фронт може да спечели 25 места за Европейски парламент,

което е зашеметяващ прогрес от реализираните три мандата за националистите през 2009 година.

Евроскептичната група в Европарламента "Европа на свободата и демокрацията", в която влиза британската Партия на независимостта, получи силен тласък за кампанията си от резултатите на Острова. Часове след тяхното обявяване стана ясно, че премиерът на Великобритания Дейвид Камерън ще назначи смятания за умерен евроскептик Андрю Лансли за следващ еврокомисар, съобщи в. „Сънди Таймс“.

Андрю Лансли е лидер на долната камара на британския парламент. Неговата номинация е опит на премиера Камерън да намери подкрепата както на антиевропейското крило в своята партия, така и на по-малкия коалиционен партньор в лицето на либерал-демократите на Ник Клег.

Антиевропейската Партията на независимостта, която е големият победител на вота на Острова, също се очаква да даде подкрепата си за Лансли.

Тази вечер беше сложен край на нежизнеността на европейската интеграция,

обяви лидерът на британските евроскептици Найджъл Фарадж.

Неонацистката Националдемократическа партия на Германия (НДП) ще има един депутат след като съдът отмени изборния праг. За нея гласуваха четвърт милион избиратели.

Крайната левица в Гърция – СИРИЗА, и Обединената левица в Испания направиха прогрес на европейска сцена. Техният вот показва, че гърците и испанците не приемат налаганите от Брюксел строги реформи и рестрикции в социалната сфера.

Трети са националистите от Златна зора, които получават между 8 и 10%. Конституционният съд на Гърци две седмици преди гласуването разреши на партията да участва на изборите.

За изненада на вота минава дясно-центристката партия Потами (Река), която беше създадена на 26 февруари 2014 г. от телевизионния журналист Ставрос Теодоракис. Тя печели между 6-7%, колкото събират традиционните Комунистическа партия и новосъздадената коалиция около ПАСОК.

СИРИЗА изгради предизборната си кампания на отричането на мерките за строги икономии и обещанието за тяхното премахване, ако спечели вота за Европейски парламент.

Според първите данни от екзит пола Демократическата партия на Ренци има 34,5% от вота, „Пет звезди“ на комика Бепе Грило - 25,5%, Форца Италия на Берлускони - 17%. По-нататъшното отчитане обаче посочи триумфалните над 40% за Ренци, 22% за Грило, 15% за Берлускони.

Гласовете за „Пет звезди“ е ясно послание, че италианците искат повече социална Европа.

Фамилията Качински отново прозвуча в Брюксел

Крайнодясната партия „Право и справедливост“, основана от братята Качински, е голямата изненада на изборите за Европейски парламент (ЕП) в Полша.

„Право и справедливост“ получава 31,8% от гласовете и ще разполага с 9 мандата. Управляващата в Полша Гражданска платформа за изненанада остава втора сила. Трети са социалдемократите на Лешек Милер от Алианса на демократичната левица с 9,6% от гласовете или 5 мандата.

По четири представители в Брюксел изпращат Полската народна партия и евроскептиците от Конгреса на новата десница. Последните правят пробив със свое представителство в Европейския парламент. Резултатите от Полша са обезпокоителни, защото страната сравнително безполезно премина през кризата.

Според прогнозни резултати крайнодясната Датска народна партия печели най-много гласове - 23%, на европейските избори, а партията Алтернатива за Германия, която е против еврото, събира около 7%.

В Холандия обаче дясната евроскептична Партия на свободата изненадващо спечели с

едно депутатско място по-малко и падна от пет на четири места.

Лидерът на социалистите Мартин Шулц призова проевропейските партии „да се отнесат много сериозно към това, което стои зад вота“.

Водачът на либералите и демократите Ги Верхофстад все пак заяви, че две трети от евродепутатите в новия парламент ще са „хора, които подкрепят ЕС“.

"Това е момент, в който трябва да се обединим и да определим пътя за бъдещото развитие на ЕС”, призова председателят на Европейската комисия Жозе Барозу.

Въпреки силните резултати на евроскептичните партии, според прогнозите утвърдените политически сили ще останат най-големите групи в ЕП, като Европейската народна партия (ЕНП) остава първа по численост група.

Минути след обявяването на резултатите от изборите за Европейски парламент в кулоарите в Брюксел

се завъртяха първите номинации за председател на Европейската комисия.

В момента се обсъждат имената на Кристин Лагард и Паскал Лами. Лагард, която в момента е президент на Международния валутен фонд, минава за компромисна фигура, която може да обедини десницата.

Бившият премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер в момента освен подкрепата на Европейската народна партия трудно би намерил подкрепа.

Десницата трябва да намери компромисен вариант, който да противопостави на номинацията на социалистите Мартин Шулц, който сега е председател на Европейския парламент, и на кандидата на либералите Ги Верхофстад.

Друга обсъждана кандидатура е тази на Паскал Лами, който беше началник на генералния щаб на Жак Делор – президента на Европейската комисия (ЕК), който изтегли Европа от стагнацията през 80-те години на миналия ХХ в., като събори вътрешните ограничения пред създаването на единен пазар и проправи път на единната валута.

Номинациите на Лагард и Лами ще са ясен сигнал, че Европейската комисия сменя курса на рестрикции и затягане на колана за сметка на политики за съживяване на икономиката и ръст на доходите.

Жан-Клод Юнкер е убеден, че ще оглави Европейската комисия. „Нашата партия печели изборите и се чувствам в пълното си право легитимен претендент да стана глава на Еврокомията. Това е много интересна задача за мен и съм горд с резултатите, които показа нашата партия”, каза преди минути пред журналисти Юнкер.

Той наблегна на това, че проевропейските сили са спечелили.

Ако Юнкер иска да бъде следващият председател на ЕК, той трябва да предприеме промени в ЕС не към икономии, а към създаването на заетост, заяви председателят на групата на социалистите и демократите в досегашния състав на ЕП Ханес Свобода. Ако Юнкер иска да оглави комисията, трябва да представи своята програма, иначе няма да го подкрепим и ще трябва да се съюзява с крайната десница, допълни водачът на парламентарната група на социалистите. Той поясни, че социалистите ще участват в динамични мнозинства в Европейския парламент и няма да влизат в коалиции.