Цената на стратегията на Доналд Тръмп за Украйна и грешката, която Путин никога няма да направи

Войната в Украйна, която в крайна сметка не приключи в рамките на 24 часа след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп в Овалния кабинет, при сегашните обстоятелства и данни е изключително малко вероятно да приключи и в рамките на втория срок, който 47-ият президент на страната си постави - 30 април и 100-ия му ден на поста, пише Proto Thema в анализ за евентуалното прекратяване на огъня между Русия и Украйна.

Тръмп е категоричен, че иска да сложи край на войната и че прави по свой начин това, което смята, че трябва да се направи, за да се постигне този резултат. Но проблемът остава и наистина изглежда, че се усложнява с напредването на дните, седмиците и месеците. Позицията, която Тръмп избра, като оставим настрана крайно неудачния инцидент с напрежението в овалния кабинет и Володимир Зеленски, дава и пространство, и време на Русия, без да налага някаква различна политика на натиск - дори и да е симетрична спрямо двете засегнати страни.

Президентът на САЩ вече получи от Кремъл доста "гнили ябълки" по всички предложения от негова страна и може би напоследък от близки до него кръгове е изтекла информация, че той губи хладнокръвие с руския си колега, но засега няма нищо осезаемо от руска страна. Тръмп не крие, че на масата са нови санкции, които ще навредят на Русия - те са свързани със сенчестия флот от милиони нелегални тонове суров петрол, които Москва се опитва да продаде дори под себестойност, за да поддържа икономиката на страната "жива“ - но докато не бъдат наложени, това са думи, които отново дават критично пространство за сгъване - прекрояване и особено на руските атаки, които сеят терор и смърт сред украинското цивилно население.

От страна на САЩ отношенията с Киев остават полярни. Зеленски, който след случилото се във Вашингтон вече 33 дни приема американското предложение за редкоземните метали, само довчера открито покани Тръмп в страната си и отново беше подложен на публично унижение, като американският президент отговори на украинското искане за закупуване на Patriot с “те продължават да искат ракети - нека не водим война", изглежда, че оттук нататък и поне през следващите четири месеца единствената му подкрепа ще бъде Европа.

Но проблемът днес за Украйна не е в следващите няколко месеца. Неотдавнашното "размразяване“ на оръжия и разузнавателни данни от страна на Вашингтон не представлява непосредствена заплаха за военните резерви на Киев. Това, което тревожи Зеленски, е фактът, че без причина и при никакви обстоятелства САЩ настояват за решение, което отдавна сами "рекламират“.

Киев чрез дипломатическата "неподвижност“ на САЩ и нулевия натиск върху Русия е притеснен не от това, че самият той е подложен на асиметричен натиск, въпреки че сам не е започнал никаква война, а е притеснен най-вече от това, че чрез сегашното забавяне и развитие на събитията Русия ежедневно печели все повече дипломатически карти, на които няма да се съгласи при никакви обстоятелства... На откритите фронтове Русия може и да не "галопира“, но в никакъв случай силите ѝ не отстъпват. В същото време в дипломатически план Москва постоянно променя исканията и разказа, за да се съгласи за начало на прекратяване на огъня. Руският външен министър Сергей Лавров например заяви вчера, че основната цел на Русия е "изчезването на нацисткия режим в Киев“... и прескача в съвсем ново измерение от "Украйна никога няма да стане член на НАТО“...

Времето, което за мнозина е "пари“ в случая с Украйна, е много по-ценно и при сегашните обстоятелства не е на нейна страна. Истината е, че при Байдън беше загубено много също толкова ценно време, но днес повече от всякога онези, които са решили да застанат на страната на Киев, трябва да го направят с цел "сега“, а не "след това“. Малко вероятно е Вашингтон да промени тактиката си, освен ако Кремъл и Путин не направят грешката да "разберат погрешно“ намеренията на Белия дом и не се окажат изправени пред "тъмната“ страна на американския президент. Като се имат предвид данните и досегашните ходове от страна на Русия, едва ли Кремъл все пак ще се опита да "изпробва“ границите на американската толерантност.