Защо България няма да продаде руските реактори на Украйна

България най-неочаквано отказа да продаде на Украйна руските ядрени реактори за АЕЦ "Белене". Какво се крие зад това решение и възможно ли е украинската АЕЦ "Хмелницки" изобщо да бъде завършена? ДВ изяснява причините.

Двата ядрени реактора руско производство трябваше да бъдат използвани за доизграждането на блокове 3 и 4 на Хмелницката атомна електроцентрала (ХАЕЦ). За целта Украйна трябваше да ги закупи от България, която обаче най-неочаквано отказа да ги продаде.

Аргументите на България

Вицепремиерът Атанас Зафиров, който съобщи новината, се аргументира с необходимостта ядрената енергетика в България да се развива, както и с глобалното повишаване на цените на електроенергията. "България разполага както с инфраструктура, така и с експертиза, за да развие този сектор с национални сили, и продажбата на реакторите би била сериозна грешка", посочи Зафиров. Той уточни, че става въпрос за колективно решение на управляващата коалиция, което тепърва трябва да бъде окончателно одобрено от парламента на страната.

Вероятно затова украинската страна все още не е получила официалната позиция на българското правителство по този въпрос. От Министерството на енергетиката в Киев потвърдиха за ДВ, че "Украйна се интересува от закупуване на оборудване за доизграждане на двата енергоблока на Хмелницката АЕЦ".

Киев иска да доизгради ХАЕЦ, за да се компенсира загубата на мощност след окупирането на Запорожската АЕЦ от руснаците. В украинското енергийно министерство смятат, че закупуването на реактори от България "ще бъде в пъти по-евтино и по-бързо от изграждането на нова АЕЦ от нулата", тъй като блоковете на „Хмелницки“ са проектирани за реактори ВВЕР-1000. Украинският президент Володимир Зеленски също многократно е подкрепял завършването на ХАЕЦ и закупуването на енергоблокове от България.

Опитва ли се България да вдигне цената?

Украйна и България преговарят от 2023 г. за закупуването на два реактора ВВЕР-1000, които Росатом достави за българската АЕЦ "Белене". Нейното изграждане бе спряно през 1990 година, а през лятото на 2023 г. българският парламент даде разрешение за продажбата на реакторите, като определи и краен срок за това – до 13 март 2025 година. До изтичането му обаче не бяха подписани никакви официални документи.

Украинската експертка по ядрена енергетика Олга Кошарная предполага, че продажбата не се е състояла заради смяната на властта в България след изборите през октомври 2024 година. "През цялата минала година българската опозиция беше против решението на предишното българско правителство да продаде тези реактори. Показателно е, че когато делегацията на "Енергоатом" беше в България през май 2024 г., за да инспектира състоянието на оборудването, имаше протести", казва тя в разговор с ДВ.

На подобно мнение е и председателят на енергийната комисия във Върховната Рада (украинския парламент) Андрий Герус. "В управляващата сега коалиция влизат и социалистите, а те имат доста проруски възгледи. Мисля, че тяхната позиция е повлияла на ситуацията. Вицепремиерът Зафиров също е социалист", обясни той в разговор с ДВ.

На свой ред първият заместник-председател на енергийната комисия Олексий Кучеренко смята, че с отказа да продава реакторите България се опитва да вдигне цената им. "Имам чувството, че те са осъзнали, че това е нормална стока. И че цената ѝ вече не е 600 млн. долара, а примерно 700 млн. долара. Така че те се пазарят. Не знам дали това е нормално, но по принцип така е навсякъде по света – всички се пазарят“, казва още той.

България се интересува от центрове за данни

Междувременно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че страната трябва да се опита да използва двата реактора за проект, свързан с изграждането на центрове за данни заедно със САЩ и Великобритания, преди да се съгласи да ги продаде на Украйна. "Искам да направим нещо с британците, с американците, това ще бъде нещо значимо. Ако се получи – добре. Ако не - ще ги продадем", цитира думите му БТА.

Борисов обясни, че "представители на три големи международни фонда", които имат силен интерес към изграждането на центрове за обработка на данни, са се свързали с България и са я помолили да изчака с решението за продажба на реакторите на Украйна – не и преди да е разговаряла за това с президента на САЩ Доналд Тръмп. По думите на Борисов делегации от САЩ вече са пристигнали в България, за да видят реакторите, а за предполагаемото им перфектно състояние свидетелствал интересът на Украйна.

Българските реактори - единствен вариант за довършване на „Хмелницки“

Енергоблокове № 3 и № 4 в „Хмелницки“, които по данни на държавната компания "Енергоатом" са завършени съответно на 80 и 25 процента, са проектирани за същия тип реактори, които България има, казва за ДВ Александър Харченко, енергиен експерт и директор на Центъра за енергийни изследвания. "Тъй като няма да ги купим от Русия, разбира се, единствената възможност беше България. Няма друг възможен доставчик на такива реактори. Така че ще трябва или да започнем да строим от нулата, или да изменим цялостно конструкцията. А това ще излезе много по-скъпо“, обяснява той. В момента цените за изграждане на един енергиен блок от нулата варират от 7 до 11 милиарда долара, добавя Харченко.

В същото време не е много ясно колко би струвало довършването на централата с двата български енергоблока, тъй като няма актуализирано предпроектно проучване, посочва най свой пред Кошарная. "Предишното предпроектно проучване, правено през 2017 г., определяше стойността на строителството на над 76 млрд. украински гривни. Сега тази сума очевидно е различна – поне 200 млрд. гривни", отбелязва тя. Антикорупционната комисия на Върховната Рада е критикувала това, че не е правен анализ на възможността за използване на други типове реактори. От друга страна, закупуването на тези реактори многократно е критикувано от експерти, тъй като България не разполага с всички компоненти за тях.

Струва ли си да се достроява АЕЦ „Хмелницки“?

Затова решението на България да не продава реакторите е положително за Украйна, смята Кошарная. "Надявах се на това, когато прочетох за политическите битки в България", казва тя и добавя, че сега не е моментът да се изграждат нови ядрени мощности. Според „Укренерго“ в Украйна обаче има дефицит на мощности, след като всички топлоелектрически централи бяха бомбардирани. Решението, което предлага Кошарная, е „на първо място да се развиват мощности за производство и съхранение на електроенергия от природен газ, които да се включват само по време на пиковото потребление, тоест в сутрешните и вечерните часове". А след края на войната да се помисли за изграждането на пети и шести реактор, но от нулата, като се използва технология например от американската компания „Уестингхаус“: "Това ще бъде по-добре, отколкото да се използват българските реактори без генералния изпълнител – руския производител на реакторите Росатом", казва тя.

А най-добрият вариант, според Кошарная, би бил да се строят малки реактори вместо големи енергоблокове. "На 10 април в Канада например е издаден лиценз за изграждане на малък реактор, чието пускане в експлоатация е планирано за 2029 г. В момента в света има такава тенденция. На първо място, тези реактори са по-модерни, в тях се отчитат най-новите постижения на науката и технологиите. Освен това малките реактори са по-евтини и маневрени, имат по-добри системи за защита. Имаме време да видим как ще работи този реактор в Канада", казва още за ДВ украинската експертка по ядрена енергетика.