След папа Франциск: Кой ще поеме кормилото на Католическата църква?

Смъртта на папа Франциск на 88-годишна възраст в ранните часове на Великденския понеделник поставя Католическата църква пред един от най-важните си избори в съвременната история.

В следващите седмици ще бъде свикан конклав - събрание на кардиналите, които ще се съберат в Сикстинската капела във Ватикана, за да изберат нов понтифик.

Залогът е висок: ще бъде ли новият папа продължител на реформаторския курс на Франциск или ще обърне посоката към по-консервативна визия?

Италианското завръщане?

След три папства, произхождащи извън Италия, някои наблюдатели смятат, че е време италианец отново да оглави Църквата. Сред основните фаворити е кардинал Пиетро Паролин - държавен секретар на Ватикана и дясна ръка на Франциск. Паролин има дълъг дипломатически опит, включително участие в споразумения с Китай, но е възприеман от някои като прекалено бюрократичен и без харизмата на своя предшественик.

Друг възможен италиански кандидат е кардинал Пиербатиста Пицабала, латински патриарх на Йерусалим. С опит в Близкия изток, владеещ иврит и проявяващ откритост към междурелигиозен диалог, Пицабала е сред интересните и по-млади възможности - факт, който може да се тълкува както като предимство, така и като предизвикателство за избор.

Първият африкански или азиатски папа в съвременността?

Кардинал Луис Тагле от Филипините е друг често споменаван кандидат. Той е близък до визията на Франциск за социална справедливост и е изразявал критика срещу репресивната политика във Филипините.

От Африка отново се спряга името на ганайския кардинал Питър Търксън - кандидат с влияние, но и с противоречиви изявления в миналото, които могат да намалят шансовете му.

Сред други имена, които набират популярност, са кардинал Фридолин Амбонго Бесунгу от Демократична република Конго и бразилецът Жайме Спенглер - председател на най-голямата конференция на епископи в света.

Консервативната съпротива

Консервативното крило в Църквата също ще се опита да наложи свой кандидат. Едно от водещите имена в техните редици е кардинал Реймънд Бърк от САЩ, но мнозина го смятат за твърде поляризиращ. Затова и унгарският кардинал Петер Ердо е възприеман като много по-силна кандидатура. Той е по-умерен във възгледите и позициите си и потенциално приемлив за по-широк кръг кардинали.

Ердо е подкрепян от премиера Виктор Орбан и въплъщава визия за традиционна, ориентирана към Европа Църква. Освен това през последните години той успя да се утвърди като водещ опонент на политиките на папа Франциск.

Променен ландшафт на кардиналите

От 135 кардинали, които ще влязат в конклава, 109 са назначени от Франциск. Това създава впечатление за либерално мнозинство, но много от тези кардинали идват от страни с по-консервативна култура и могат да търсят балансиран, дори традиционалистки избор. Реформите на Франциск, включително намаляване на редовните срещи в Рим, също промениха динамиката във Ватикана, засилвайки влиянието на кардиналите от Азия, Африка и Латинска Америка.