ISW: Путин „готов на мир“ при настоящите фронтови линии, но с ултиматуми към Украйна и САЩ

Financial Times съобщи, че руският президент Владимир Путин е изразил готовност да прекрати войната в Украйна при запазване на настоящите фронтови линии. Според източници на изданието, Кремъл многократно е подчертавал претенциите си върху Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области, като не се изключват и по-широки териториални амбиции, предава News.bg.

На среща с американския пратеник за Близкия изток Стив Уиткоф на 11 април, Путин е заявил, че Русия може да отстъпи претенциите си към контролираните от Украйна части на тези четири области, според доклад на Института за изследване на войната (ISW).

Европейски служители предупреждават, че това е тактически ход с цел да се повлияе на евентуална администрация на Доналд Тръмп в САЩ, като се прокарат ключови руски искания: украински неутралитет, смяна на режима и демилитаризация.

Руският външен министър Сергей Лавров и шефът на външното разузнаване Сергей Наришкин настояват, че всяко бъдещо споразумение трябва да включва признаването на незаконното анексиране на четирите области, формализирано чрез конституционни поправки през октомври 2022 г. Русия също така продължава да използва термина „Новорусия“ за окупираните територии в Южна Украйна - термин, който Путин използва и на 21 април.

Moscow Times съобщава, че Кремъл се опитва да използва икономически стимули в преговорите със САЩ, без реална ангажираност към прекратяване на войната. Източник, участвал в дискусии в Кремъл, заявил, че стратегията е „да се издои Тръмп колкото се може повече, размахвайки възможността за примирие като морков“.

Помощникът на Путин, Николай Патрушев, в статия за "Комерсант" на 21 април, призова за сътрудничество със САЩ по проблемите в Арктика - инициатива, която противоречи на позицията на Белия дом, че всяко сътрудничество трябва да бъде предшествано от прекратяване на огъня.

Кремъл продължава да твърди, че Русия е отворена за преговори, но в същото време Путин е отхвърлил редица предложения за пълно или временно примирие - включително американско-украинско предложение от 18 март и великденско примирие, подкрепено от президента Зеленски и САЩ.

Путин поставя под съмнение възможността Украйна да продължи да получава военна помощ при временно примирие, като вероятно търси условия за ограничаване на тези доставки. Кремъл също така продължава да обвинява Украйна за липсата на напредък, въпреки че Зеленски заяви на 21 април, че Украйна остава готова да обсъди 30-дневно прекратяване на огъня, включително забрана за удари по гражданска инфраструктура.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков твърди, че Украйна все още не е отговорила на сигналите на Путин за дискусии. Според Moscow Times, тази тактика има за цел да се представи Украйна като виновна за евентуален провал на преговорите.

Зеленски подчерта, че прекратяване на огъня е първата стъпка към траен мир и че само след установено доверие могат да се разрешават „фундаментални въпроси“.

В контекста на войната Русия задълбочава и сътрудничеството със Северна Корея. Според руското студентско списание DOXA, десетки севернокорейски жени работят в склада на Wildberries в Електростал. Според данни, над 13 000 севернокорейци са влезли в Русия през 2024 г., като мнозина използват студентски визи.

Присъствието на севернокорейски работници в цивилни сектори може да освободи руски граждани за участие във военната индустрия или в бойни действия в Украйна, което подчертава дългосрочния характер на руската подготовка за продължаващ конфликт.