Институтът за изследване на войната: Русия разширява военната инфраструктура край Финландия

Русия разширява военната си инфраструктура по границата с Финландия и складира новопроизведени танкове, което според анализатори може да е подготовка за бъдеща агресия срещу НАТО. Това предупреждение идва от Института за изследване на войната (ISW), предава News.bg.

На 27 април Wall Street Journal съобщи, позовавайки се на западни военни и разузнавателни източници, че Русия разширява военните си бази край Петрозаводск, в Република Карелия, и модернизира железопътната и транспортна инфраструктура по западната си граница със страните от НАТО.

Изданието разкрива, че Кремъл планира изграждането на нов армейски щаб близо до Петрозаводск през следващите години. Паралелно с това Русия интегрира транспортните артерии в Московския военен окръг с тези в Беларус, създавайки мрежа за по-бърза военна мобилизация.

Съобщава се също, че съществуващи бригади в Ленинградския военен окръг ще бъдат преструктурирани в дивизии. В този контекст се строят нови казарми, полигони и се модернизират складове и железопътни линии в региона.

Според високопоставен финландски военен служител, Русия почти не изпраща новопроизведените си танкове в Украйна, а ги складира за „по-късна употреба“. ISW подчертава, че възстановяването на Московския и Ленинградския военни окръзи е част от по-широки дългосрочни усилия за подготовка за възможен бъдещ конвенционален военен конфликт с НАТО.

В същото време руските власти подготвят актуализация на своята Стратегия за национална сигурност. Според изявление на секретаря на Съвета за сигурност Сергей Шойгу от 24 април, новата стратегия ще отчита „кризата на европейската сигурност“, новия глобален ред и нарастващите предизвикателства пред Русия. Стратегията се обновява на всеки пет години, като последната ревизия е направена през 2021 г.

Паралелно с това, Кремъл продължава да използва темата за мирните преговори с Украйна като средство за натиск. На 27 април руското външно министерство публикува извлечение от телефонен разговор между външния министър Сергей Лавров и американския държавен секретар Марко Рубио, в което се твърди, че двамата обсъдили „предпоставки за преговори“. В доклада на Държавния департамент обаче не се споменава подобна договореност.

От юни 2024 г. насам Русия продължава да поставя крайно неприемливи условия за започване на преговори - включително изтегляне на украински сили от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, както и отказ на Украйна от стремежа си за членство в НАТО чрез конституционна промяна.

На 28 април Лавров отново изложи тези искания в интервю за бразилското издание O Globo, заявявайки, че всяко решение на конфликта трябва да адресира „първопричините“ за него. Русия настоява международната общност да признае незаконно анексираните украински територии за част от своята държава и Западът да върне замразените руски активи.

Кремъл продължава да оправдава агресията си с твърдения за дискриминация срещу рускоговорящото население в Украйна - реторика, която Москва използва още от началото на инвазията в Крим през 2014 г.