Борбата срещу коронавируса и пътят към „прекрасния нов свят“

Коментар на Валентин Радомирски за "24 май"

Погълнати сме от вътрешни събития, свързани с коронавирусната епидемия у нас и през последните седмици обръщаме малко внимание на това, което се случва в чужбина, освен ако не се отнася за броя на новооткритите случаи на заразените, мъртвите и оздравелите.

Ще се опитам да привлека вниманието към резултатите от срещата на върха на Г-20, която се проведе онлайн преди няколко дни и няколко други събития, които се случиха в същия период.

Най-интересното беше „сигналът“, даден два дни преди самата среща и то не от някой друг, а от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш. Той предложи, под прикритието на призива за премахване на санкциите, да се премине към „план за военно време“, т.е. фактически към всеобщо „военно положение“.

От съдържанието на окончателната декларация на лидерите на „двадесетте” прави впечатление следното:

Първо, разширяване на правомощията на СЗО по координацията на международните ѝ дейности и предоставянето ѝ на средствата, право за което освен на държавите беше дадено и на частния сектор и на НПО. Защитата на здравните работници и логистиката на доставката на лекарства са важни въпроси, но кой ще осигури например защитата на медиците в самата здравна организация? Или ще се появят милитаризирани структури под неин контрол? Далеч не всички държави имат монопол върху въоръжената принуда и в тази връзка при сегашното състояние на нещата се появява въпросът как ще се процедира. Може би ще се разширява практиката на хуманитарните интервенции? Само че това не помогна в три от шестте страни, които бяха част от т.н. международно уреждане на „конфликтни кризи“ – Гвинея, Либерия и Сиера Леоне – когато епидемията „Ебола“ избухна след като те вече бяха поставени под действителния контрол на Комисията на ООН за уреждане на мира (UN Peacebuilding Commission). При това следва да припомним публикации в световните медии, които разкриха присъствието по онова време в Гвинея на лаборатория на голямата фармацевтична корпорация Gilead Sciences (в Гвинея са използвани експериментално лекарства , които не са имали лиценз в САЩ и Европа. На някои места са ги предписвали без знанието на пациентите. – б.р.). Има възможност „военното положение“, предложено от Гутериш да усложни, но има и вариант то да опрости дейността на такива „институции“, на които ще бъдат предоставени контролни лаборатории на място под прикритието за борба с епидемията. Колко такива лаборатории има по света, включително в близост до нас, могат да кажат експертите. За пример, само в Армения има три от тях.

Самият факт за поставяне на СЗО заедно, разделена само от запетайки от МВФ и Световната банка (СБ), които са „извънщатните“, 21-ви и 22-ри участник на срещите на „двадесетте“, я обвързват със стоящата зад МВФ и СБ Базелска Банка за международни разплащания (BIS). А тя чрез т.н. „Базелски клуб“ оказва пряко влияние на политиката на централните банки. Това не е излишно пояснение, като се има предвид, че Г-20, която за първи път се събра в сегашния си лидерски формат през 2008 г., всъщност съществува от 1999 г. и през онзи период се срещаха ръководителите на централните банки и на министерствата на финансите. Сегашният „рамков“ формат на мерките от декларацията на срещата на върха на Г-20 вероятно ще бъде „конкретизиран“ по-късно в „работен режим“, но без странично влияние, т.е. на нивото на Базелския клуб, чиито „неформални срещи“ се провеждат редовно.

Второ, лидерите се съгласиха да вкарат 5 трилиона долара в световната икономика. Не става ясно как ще бъдат осигурени средствата от държавите от „двадесетката“, част от които вече признават, че икономическата криза, съчетана с епидемия, ще порази „цели сектори“ от тяхната икономика. Няма отговор и въпроса кой за кого и за какво отговаря в тази схема, при какви условия.

На трето място, интересна е връзката между Международната организация на труда (МОТ) и развитите страни от ОИСР, които отново, разделени само със запетая, са „назначени“ да наблюдават ситуацията със заетостта в държави с голямо разпространение на пандемията. Но всеизвестен е фактът, че световните синдикални шефове са тясно свързани с корпоративните интереси, което личи от тяхното участие, заедно с представители на големия бизнес в глобални и регионални елитарни асоциации.

И ако преди срещата на върха онлайн чухме предложението на Гутериш за световно „военно положение“, след нея ни поднесоха още нещо интересно. На 27 март, позовавайки се на лондонския „Гардиън“, беше разпространена информация за инициатива на бившия британския премиер Гордън Браун за създаване на „временно“ световно правителство. Според тази идея „световните лидери трябва да създадат временна форма на глобално управление с участието на здравни експерти и ръководители на международни организации за борба с двойната медицинска и икономическа криза, причинена от пандемията.“ В същото време трябва да се отбележи, че практиката за използване на влиятелни бивши политици за промотиране на глобални инициативи на Запада се използва широко още от 1983 г., със създаването тогава на така наречения Съвет за взаимодействие. В постсъветско време има няколко примера как Горбачов беше използван за подобни инициативи.

Още по-интересно е, че почти едновременно с Браун, и Ватиканът проговори за „безславния край на Европейския съюз“, който оставял Италия на милостта на съдбата, като един от епископите от северната част на страната – Джампаоло Крепалди – обвини Европейската икономическа комисия в „закъсняла“, а Европейската Централна Банка – за „лоша“намеса. Той заяви, че „коронавирусът най-накрая демонстрира изкуствеността на ЕС, който не е в състояние да принуди към сътрудничество държавите, на които е бил натрапен, за да си присвои суверенитета им“.

Едва ли епископът говори без знанието на Светия престол, така че се сбъдна прогнозата от програмната коледна реч на папа Франциск пред Римската курия, в която настъпващите промени в света бяха описани като „създаване на епоха“. Призовавайки „да разберем предизвикателствата на настоящето с прозрение“, понтификът заяви, че християнският свят вече не съществува, че той по същество е разрушен отвътре и затова призова за „нова евангелизация“. Според известната критичка на Ватикана Олга Четверикова „новата евангелизация“ която предвижда подмяна на „епископската колегиалност“ с автократична централизация на управление е провъзгласена още от папа Йоан Павел II. А за него е известно, че сред най-близките му сътрудници тогава бяха многогодишният секретар на Светия престол кардинал Агостино Касароли и сегашният „почетен папа“ Бенедикт XVI (тогава кардинал Йосиф Ратцингер). Последният, когато вече беше папа, през 2009-2010 г., обвиняваше „световните финансисти“ в тогавашната финансова криза и многократно призоваваше за създаването на „световно правителство“.

Като цяло имаме следните предложения: за католическа „нова евангелизация“ върху руините на ЕС, за „военно положение“ от генералния секретар на ООН и за „световно правителство“ от пенсиониран, но влиятелен представител на англосаксонските елити. Плюс това, разширяване на правомощията на СЗО и други ключови глобални институции на „двадесетте” по време на закритата им за медиите среща на върха и която съвпадна по време с горепосочените три инициативи. На този фон вниманието привлече и едно интервю с позабравения американски дисидент Едуард Сноудън, което той наскоро даде на организаторите на международния филмов фестивал в Копенхаген. Специалистът, който добре познава високотехнологичния шпионаж, отбелязва мерките, въведени в редица страни, по-специално в Израел, Иран и САЩ, с които лесно се изчисляват местоположението, маршрутът на пътуване и контактите на пациенти или заразно „заподозрени“, използвайки геолокацията на мобилните им телефони. Според съобщения в медиите подобни мерки, на ниво указания от министър-председателя към Министерството на съобщенията, се подготвят и в Русия. „ТЕ вече знаят какво търсите в Интернет. ТЕ вече знаят къде се движи телефонът ви. Сега ТЕ знаят какъв е пулсът ви. Какво ще се случи, ако ТЕ обединят тези данни и ги предоставят на изкуствения интелект?“ – пита Сноудън. И отбелязва, че „мерките, предприети в извънредни ситуации, особено тези сега, са склонни да се задържат дълго“. Експертът подчертава, че „спешните ситуации продължават дълго и властта се радва на новите си възможности. Тя започва да ги харесва.“

Един ден след въвеждането на система от ограничения за възрастни хора в Москва медиите разпространиха информация, че 63 хиляди души, принадлежащи към възрастовата група над 65 години, са нарушили забраната на московските власти. Беше уточнено, че това е установено чрез опити за използване на блокираните социални карти за пътуване с градския транспорт. Когато говорим за спиране на разпространението на епидемията, такива мерки могат да се смятат за оправдани, но, както подчертават представители на Руската Православна Църква, коментирайки опитите за отмяна на богослужението в църквите, трябва да бъдат установени „със закон“, а не с решения на изпълнителната власт. И най-важното: кой предоставя и контролира гаранциите, че подобни експерименти в областта на тоталния контрол ще приключат с края на епидемията? Ако Сноудън се окаже прав, описаните от него планове могат да получат широко разпространение по света не само по време, но и след края на пандемията. Като специалист в приложната, а не в политическата сфера, бившият служител на Агенцията за Национална Сигурност, може и да надценява възможностите за тотален електронен шпионаж; на сегашното ниво на развитие все още едва ли е възможно да се обхванат всички необходими бази данни за това. Но това е въпрос на технология и затова Сноудън е загрижен за прекомерния интерес на властите към технологиите за изкуствен интелект и по-специално към темата за „биг дейта“. А според редица вирусолози само въпрос на време е появата на нови, още по-агресивни вируси; поради което, мнозина оценяват какво се случва в света днес накратко като „учения“ или „генерална репетиция”.

„Цифровият концентрационен лагер“, както алегорично обозначават тези процеси, придобива стимул за развитие именно в екстремни ситуации, които могат да бъдат създавани по нечие желание и в служба на определени интереси, има добре позната трактовка. Можем да си припомним пророчеството на британския интелектуалец Олдъс Хъксли, внукът на Томас Хъксли, един от най-близките сътрудници на началника на британското разузнаване Хърбърт Уелс, на Чарлз Дарвин, прародителя на социалния дарвинизъм, както и на Френсис Халтън, създателя на евгениката – учението за „естествената“ природа на расовите различия и „закономерностите“ на расовата сегрегация. В книгата си „Прекрасен нов свят“ Хъксли-младши представя бъдещето на човечеството по следния начин: „Демокрацията ще промени същността си: старите и странни традиции (избори, парламенти, върховни съдилища) ще останат, но основа ще бъде ненасилственият тоталитаризъм. За демокрацията и свободата ще говорят непрекъснато по телевизията и ще пишат в пресата. Но това няма да бъде нещо повече от думи, които са изпразнени от значение и са формални по своето съдържание. По това време управляващата олигархия и нейните добре обучени елитни единици – войници, полицаи, производители на мисли и манипулатори на съзнанието – ще управляват света по своя преценка.“

Това напомня черния анекдот от епохата на социализма, в който отговорът на въпроса дали ще има ядрена война беше: „Няма да има война, но ще има такава борба за мир, че няма да остане камък върху камък“. Подобно усещане се появява и сега след изпарилите се надежди за положителни резултати от срещата на Г-20. То бе беше подсилено и от провала преди това на състоялата се също онлайн среща на лидерите на Г-7.