Здравната система на Русия е под напрежение след рязко завръщане на вируса

Когато Екатерина Кобзева, медицинска сестра в детска градина в района на Урал в Русия, започнала да изпитва проблеми с дишането, тя повикала линейка. Минали четири дни, преди тя да успее да си намери свободно болнично легло.

Линейката първо я откарала да си направи рентгенова снимка - която показала увреждане от 50 процента на белите ѝ дробове от пневмония, индикация, че е с коронавирус. Екипът на бърза помощ след това я карал из град Перм и околностите часове наред, защото седем болници, една по една, я връщали, заявявайки, че нямат легла. На разсъмване тя се прибрала вкъщи, предава БТА.

Пътуването я отвело през "кръговете на ада", разказва 60-годишната Кобзева в телефонно интервю за Асошиейтед прес от болница, в която лекарите потвърдили, че е с коронавирус. Била приета едва на третия ден след първия си опит - след като историята ѝ влязла в местните водещи заглавия на новините.

Руската система на здравеопазване, която е огромна, но недофинансирана, е под значително напрежение през последните седмици, на фона на повторно рязко активизиране на епидемията и редовно регистриране на антирекорди при ежедневно отчитаните нови случаи на заразяване и смърт.

Към миналата сряда 81 процента от обособените за лечение на пациенти с коронавирус болнични легла в цялата страна бяха запълнени. На три пъти миналата седмица руското правителство съобщаваше за рекорден брой смъртни случаи, а броят на новозаразените на денонощие на 100 000 души нарасна повече от два пъти, от 6 на над 15. Общо в Русия са регистрирани над 2 милиона случая на заразяване и над 35 000 починали, но според експерти всички числа по света подценяват истинската дан, взета от пандемията.

Съобщенията в руските медии обрисуваха мрачна картина през последните седмици. Болничните коридори са пълни с пациенти на носилки и дори на пода. На земята в морга бяха видени да се трупат черни найлонови чували с тела. Пред болниците чакат дълги опашки от линейки, а аптеките закачат бележки с лекарствата, с които вече не разполагат в наличност.

Руските власти признаха, че в здравната система има проблеми. Президентът Владимир Путин дори призова регионалните власти да не замазват действителната ситуация, заявявайки, че "създаването на впечатлението, че всичко си е съвсем нормално, е напълно недопустимо".

Въпреки това руските власти настояват, че няма нужда от национална карантина и затваряне на икономически отрасли, призовавайки вместо това хората да спазват разпоредените от регионалните правителства мерки.

Но в повечето региони тези мерки не отиват по-далеч от задължително носене на маски, ограничаване на работното време на барове и ресторанти, нареждане на по-възрастните да се самоизолират, забрана за масови обществени прояви и изискване от работодателите да изпратят част от служителите си да работят от вкъщи. Според здравни експерти тези мерки са очевидно недостатъчни.

Дмитрий Серьогин, служител в бърза помощ, заяви, че преживяното от Кобзева не е нещо необичайно. В югозападната Орловска област, където работи той, на пациентите може да се наложи да чакат по 12 часа за линейка и после да прекарат още пет в нея, в търсене на болнично легло. Тези, които се случи да бъдат докарани, когато изписват някого, са късметлии, каза той пред Асошиейтед прес, но останалите биват връщани у дома.

Макар и Пермският край, където Кобзева потърсила лечение, да е сред 20-те най-засегнати от коронавируса руски региони за миналата седмица (Русия има общо над 80 региона), Орловска област беше някъде по средата. Въпреки това миналата седмица 95 процента от предназначените за пациенти с коронавирус легла там бяха заети, което ясно говори за натиска, под който е поставена една система, осакатена от широко критикувани реформи, целящи намаляване на държавните разходи.

"Просто сме свидетели на рухване на здравната система в региона", каза Серьогин. "Тя абсолютно не се справя".

Частично шестседмично затаваряне, наложено през март, само засили и без това отдавна тлеещото обществено недоволство от руската икономика, която беше отслабнала още отпреди това. Скоро след това Путин делегира правомощията за налагане на противоепидемични мерки на губернаторите на регионите. Критици съзряха в това опит той да се предпази от всякакви по-нататъшни негативни последици, свързани с пандемията.

През започналата през есента повторна активизация на вируса Кремъл постоянно размахваше пръст на губернаторите.

"Колеги, получихте широки правомощия да налагате противоепидемични мерки. И никой не ви е освобождавал от личната отговорност за възприетите мерки - наистина се надявам те да са навременни", напомни Путин на губернаторите по-миналата седмица.

Но точно както и Кремъл, губернаторите на руските региони в огромната си част не желаят да затварят икономически сектори или да налагат повсеместни карантини. Единственото изключение беше сибирската република Бурятия, където миналата седмица губернаторът на региона нареди на кафенетата, ресторантите, баровете, моловете, кината, салоните за красота и сауните да затворят за две седмици.

Областните ръководители се оказаха в невъзможно положение, обясни политическият анализатор Абас Галямов. Те са изложени на обществено недоволство, ако не налагат строги ограничения, а епидемията продължава да върлува, и дори и да наложат такива, пак ще са изложени на него, защото не разполагат с нужните финансови средства да облекчат болезнената страна на затварянията.

"Всички финанси отдавна са централизирани и регионите не разполагат със заделени настрана средства", каза Галямов. "Така че де юре ръцете на губернаторите са развързани, но де факто те продължават да са вързани, защото нямат пари да наложат пълно затваряне и да обезщетят хората за финансовите им загуби".

Освен това Путин дотолкова е централизирал властта, че губернаторите на регионите не са свикнали да действат независимо, отбеляза Джуди Туиг, професор по политология във Вирджинския общностен университет.

Междувременно много руски региони се огъват под растящия наплив на пациенти. В Бурятия, сибирската република, наложила най-строгите мерки в страната, д-р Татяна Симбелова заяви пред Асошиейтед прес, че след увеличаването на броя на пациентите болницата ѝ не спира да прибавя нови легла "в коридора, в амбулаторното отделение в съседство", но "въпреки това обстановката се влошаваше все повече и повече".

Симбелова, главният лекар на Републиканската болница за лечение на заразни болести в Улан Уде, и колегите ѝ сега приемат пациентите, които са в "тежко или средно тежко" състояние и връщат по-леките случаи. Миналата седмица в града отворило врати ново отделение за коронавирус със 180 легла и тя се надява това, както и повсеместната карантина да помогнат.

Но същевременно Симбелова е обезпокоена.

"Поемаме такива рискове! Казвайки на пациентите (с по-леки симптоми), че могат да си вървят и да се лекуват вкъщи, при положение че след три дни те може да дойдат с посинели устни", заяви тя. "Доста сериозно се задъхваме".