OOН: Насилието срещу жени е пандемия

Тази седмица се навършиха 10 години от подписването конвенцията от първите 13 държави. Документът бе считан за повратна точка в усилията за справяне с насилието над жени, припомня Гардиън.

И въпреки че още 46 страни в последствие също се присъединяват към договора, светът е обхванат от пандемия на насилие над жени, изострена и изложена от Covid-19, според пратеник на ООН.

„Пандемията на Covid разкри какво се е случвало преди“, твърди Дубравка Шимонович, специален докладчик на ООН за насилието над жени. Тя каза, че по целия свят е имало значително увеличение на обажданията до линии за домашно насилие, съобщения за изчезнали или убити жени и липса на безопасни места за избягалите жертви.

„Сега е налице пандемия на насилие над жени в огромен брой държави“, допълва тя.

Нарастването на безправието над жени и момичета е отразено от политическа реакция срещу конвенцията - първата международна правно обвързваща рамка за предотвратяване на домашното насилие, защита на оцелелите и насърчаване на равенството.

През март тази година, Турция, родното място на конвенцията, обяви, че ще се оттегли от договора от юли. Този ход не е изненадващ на фона на ескалираща антифеминистка и анти-LGBTQ + риторика от страна на турските политици, включително президента Реджеп Тайип Ердоган.

Турският президент многократно е заявявал, че не вярва в равенството между мъжете и жените и неговото правителство все по-често свързва безопасността на жените с това да останат вкъщи със семействата си и да имат повече деца.

В Украйна има силна опозиция срещу подписването и ратифицирането на конвенцията от страна на религиозни групи, които възприемат това като заплаха за „семейните ценности“.

Халина Федкович и Марта Чумало от „Женска перспектива“, украинска организация за правата на жените, заявиха, че получават двойно повече призиви за помощ и че жертвите там са изправени пред нарастващи бариери пред достъпа до правосъдие. Те посочват скорошен случай, при който жена с 15-месечно бебе е била бита от съпруга си. Когато социалните служби пристигнали, те я обиждали и я наричали лоша майка, защото подът бил мръсен.

Мирослава Бобакова, съдиректор на Словашко-чешкия женски фонд, заявява, че в Словакия, която също е подписала договора, конвенцията все повече се разглежда като „същност на злото“. Ситуацията в страната е особено тежка за самотните майки, жените, живеещи в бедност, както и за тези от ромската общност.

В Мексико всеки ден се убиват средно по 10 жени заради пола им. Според министерството на жените в Перу, между март и юли 2020 г. има 11 000 случая на насилие над жени, като почти 30% от тях на възраст под 18 години.

Египет също не е ратифицирала конвенцията заради „семейните ценности“ в страната. Мозн Хасан от организацията за права на жените „Назра“ твърди, че както тя самата, така и нейната организация, са се сблъсквали с многократен тормоз от страна на държавата.

Въпреки неспазването ѝ навсякъде, редица групи за защита на правата на жените настояват Истанбулската конвенция да се запази като мощно оръжие в борбата за прекратяване на насилието, основано на пола.

„Въпреки трудностите виждаме подобрения“, казва Шимонович. „Още преди ратификацията, 34 държави, подписали конвенцията, приложиха нови национални закони за защита на жените.“