Симптомите на хронична тревожност и как да се справим с нея

Живеем в динамично ежедневие. Задачи, работа, деца, семейство – от нас се иска да жонглираме успешно с всички тези нелеки отговорности и да се справяме отлично с всяка една от тях. Да се справяме с всичко, при това не просто да отметнем задачата, а да се представим на възможно най-доброто ниво – и така ден след ден, пише az-jenata.bg. В един момент спираме и осъзнаваме, че живеем сякаш по инерция. Стресът се натрупва и в резултат ние ставаме все по-нервни, все по-чувствителни, все по-изискващи от себе си. Усещаме, че нещо не е наред, но сякаш не можем да посочим какво точно. На повърхността всичко изглежда ОК - работа, семейство, деца, но сякаш глас в нас ни нашепва: “Нещо не е както трябва”. И тогава започваме да се тревожим, а безпокойството нараства като снежна топка. Какво ли всъщност се случва с нас? Дали не страдаме от хронично безпокойство?

Какво означава хронична тревожност?

Да се притесняваме и тревожим е заложено у всеки от нас. Нормално е преди важно събитие да изпитваме тези силни чувства и да се вълнуваме. Тази реакция на организма е напълно нормална, тя може дори да послужи като защитен механизъм. Има обаче една тънка граница, която разделя обикновеното безпокойство и хроничната тревожност – и това е, когато тя започва да пречи на всекидневния живот и обикновените дейности. Ако изпитвате силна тревожност, постоянно се страхувате от ежедневни ситуации и това е придружено с чести епизоди на страх и паник атаки, вие най-вероятно страдате от хронична тревожност.

Не пренебрегвайте това състояние и потърсете възможно най-скоро лекарска помощ. При психичните разстройства в по-лека или по-тежка форма се наблюдава истински бум – около 14,5 % от българите страдат от тревожност по някаква форма, а в световен план – между 3% и 7% от населението на Земята страда от хронично безпокойство.

Тези цифри се увеличават ежедневно, а причините за нарастването им са много – от стреса и ежедневната натовареност, през пандемията от COVID-19, която принуди много от нас да останат вкъщи, далеч от близки и познати.

Какви са симптомите?

• Чувство на нервност, напрежение, разсеяност;
• Чувство за наближаваща беда, паника, обреченост;
• Ускорен пулс;
• Учестено дишане;
• Изпотяване;
• Треперене;
• Чувство за слабост и умора;
• Невъзможност да мислите за нещо друго, освен за настоящата тревога;
• Проблеми със съня;
• Проблеми със стомаха;
• Изпитване на затруднения при контролирането на тревогата.

Кога трябва да посетите лекар?

• Ако чувствате, че се притеснявате прекалено много и това пречи на работата ви, на взаимоотношенията ви с хората и на други сфери от вашия живот;
• Ако страхът и тревожността ви натъжават и чувствате, че нямате контрол над тях;
• Ако се чувствате депресирани, злоупотребявате с алкохол, медикаменти или наркотици;
• Ако мислите, че тревожността прераства във физически проблем;
• Ако имате самоубийствени мисли – в този случай незабавно потърсете лекарска помощ.

Как можете да си помогнете?

На първо място, опитайте се да намалите нивата на стрес – помислете за старата максима: “Негативните мисли са като отрова, която държите в ръцете си - тя вреди само на вас".

Посетете курс по йога или медитирайте.

Живейте в настоящето и се опитвайте да сте благодарни за малките неща в живота.

Насочвайте мислите си към позитивни неща, вместо да се съсредоточавате върху негативните.

Не забравяйте - “Това, на което давате вниманието си – расте”. Общувайте повече с хора и се опитвайте да споделяте и хубавите, и лошите моменти.