Всеки трети българин познава луд

Регистрирана разпознаваемост, декларативна толерантност и обществена значимост на проблемите на психичното здраве, но и повече консервативност. Това са изводите от проучване на "Галъп интернешънъл" по поръчка на фондация "Кожа - платформа за психично здраве", проведено между 31 август и 8 септември сред 811 души. Това е второто такова изследване, извършено три години след първото, и се фокусира върху по-леките форми на психични разстройства, зависимостите и т.н.

Отчита се, че въпреки по-скоро високите нива на разпознаваемост на проблемите, свързани с психичното здраве и декларираното добро ниво на толерантност у нас, последните три години са оказали своя ефект върху нагласите на българите. По-малко публична видимост, повече консервативност, затваряне в себе си и в най-близкия приятелски кръг показват резултатите от втората вълна на изследването.

Обществото ни демонстрира стесняване на границите на споделяното.

32% от респондентите отговарят положително на въпроса дали познават хора с психични разстройства. 45% пък заявяват, че не познават такива, а 18% не са сигурни как да отговорят.

"Галъп" посочва, че сред жените разпознаваемостта на проблемите, свързани с психичното здраве, е сравнително по-широка (36%). Утвърдителните отговори сред мъжете пък са значително по-малко - 27%. Хората на възраст между 36 и 45 години в най-голяма степен отговарят положително на въпроса дали познават хора, страдащи от психични разстройства (38%), а най-младите и най-възрастните респонденти декларират в по-малка степен, че познават хора с психични разстройства.

Социологическата агенция отбелязва, че хората в селата и в малките градове в по-голяма степен посочват "да", докато хората в по-големите населени места, и най-вече в столицата, живеят в ситуация, в която динамиката и изолирането на личността водят или до приемане на психичните разстройства за нещо нормално/обичайно, или до атомизация, при която психичните разстройства са обстоятелство, което би могло да се прикрие или игнорира.

На молба към респондентите да изберат само една измежду двете опции "ако човек признае, че има психично разстройство, околните ще го отбягват" или "ако човек признае, че има психично разстройство, околните ще му помогнат", 58% избират първата опция, а 42% смятат, че помощта е по-вероятната реакция на околните, ако някой признае, че има психично разстройство.

Данните от текущата вълна на проучване показват чувствителна разлика в нагласите в сравнение с проучването, проведено през 2020 г. Тогава 45% от запитаните считат, че признанието за проблеми с психиката ще предизвика отбягване и социална изолация, докато над половината (55%) са склонни да посочат, че споделянето за такъв проблем ще доведе до съпричастност и оказване на помощ.

Проучването установява, че въпреки че жените, жителите на по-големите градове и респондентите с висше образование в по-голяма степен са склонни да изберат опцията, свързана с помощ, и при тези групи по-големите натрупвания са регистрирани около твърдението, че споделянето за психично разстройство ще доведе до отбягване.

Българите демонстрират по-скоро ориентация към консервативност в нагласите си. Резултатите говорят и за известна доза прагматизъм в обществените възприятия у нас - може би причината е в покачването на нивата на стрес в нашето общество и усещането за несигурност през последните години, анализира "Галъп".

Други експериментални индикатори, повторени от агенцията в текущата вълна на изследване, допълнително затвърждават наблюдението за по-скоро намалена обществена чувствителност: когато човек усеща, че има психичен проблем, трябва да се опита да го реши сам - 20% (16% през 2020 г.); срамно е да се ходи на психиатър - 18% (13% през 2020 г.); не е нормално мъжете на плачат - 32% (25% през 2020 г.); опитът за самоубийство е грях - 28% (18% през 2020 г.) и др.

На фона на регистрираните по-консервативни нагласи, резервираност и по-слаба социална чувствителност, обществото ни по-скоро разпознава и идентифицира различните психични разстройства. Това показва, че вероятно не става дума за неразбиране на проблема и незапознатост с проявленията на заболяванията на психиката по принцип. Помолени да изберат от списък с опции и за всяка да посочат дали според тях става дума за психично разстройство или не, респондентите разпознават психичните разстройства и успяват да ги разграничат от различни моментни емоционални състояния на личността.

Резултатите по тези индикатори се запазват без значими разлики в рамките на регистрираното преди три години: най-лесно се разпознава шизофрения, склонността към самонараняване и състоянието на депресия. Следват посттравматични стресови разстройства, състояния като хранителни разстройства, обсесивно компулсивно разстройство и др. На другия "полюс" очаквано са състоянието на влюбване, яд, тъга, носталгия - които остават извън спектъра на психичните заболявания.

Личи и запазване на несигурност в отношението към стреса и тревожността - над половината от запитаните смятат, че това не са психични проблеми, но има и немалък дял - около и над 1/3, които са на обратното мнение.

Зависимостта в нашето общество е припозната по-скоро като заболяване, а не като липса на воля.

46% от респондентите приемат мнението, че хората с различни зависимости просто нямат достатъчно воля да се откажат, а 54% посочват, че зависимите страдат от заболяване. Чувствителността по този въпрос у нас обаче търпи видимо изменение през последните години - на същия въпрос през 2020 г. 37% са отговорили "липса на воля", а 63% - "заболяване".

Обществото у нас явно показва и склонност да отделя зависимостите според тяхната тежест - според употребяваната субстанция или активност, предмет на пристрастяване. Мнение, че различните зависимости биха могли да бъдат преодолени, преобладава, но все пак наркотичните вещества попадат в отделна категория. Делът на скептиците, че зависимостта от наркотици може да бъде преодоляна, е по-висок (51%) от този на оптимистите (40%).

Зависимостта от хазарт също провокира сериозен дял песимизъм относно възможността да бъде преодоляна (42%), но все пак тези, които са склонни да приемат, че тя е преодолима са повече (48%). Малко над 1/2 пък вярват, че пристрастяването към алкохол може да бъде превъзмогнато (57%). Най-значителни са дяловете на оптимистичните отговори що се отнася до зависимости към тютюн (71%) и храна (72%).

В отговорите по тези индикатори е регистрирана промяна към по-песимистичния възглед.

62% от запитаните у нас смятат, че ако човек има психичен или емоционален проблем, най-добре е да се обърне към специалист. 19% пък заявяват, че най-добре е в такъв момент да се разчита на близки и приятели. По-малко от една десета смятат, че това е проблем, който е най-добре всеки да реши сам (8%). Минимален дял от българите виждат най-доброто решение в обръщане към религиозна организация. Около една десета не могат да преценят.

В отношението към специализираната помощ не се регистрират значими изменения в сравнение с проведеното през 2020 г. проучване - обръщането към специалист остава на водеща позиция като най-добрата опция (посочено от 65% от респондентите през 2020 г.), следвано от помощта от близки хора.

И в този индикатор има известно отместване на изразените мнения в полза на разчитане на близки и приятели при емоционален или психичен проблем и за сметка на специализираната помощ. Така и в този случай е допустима хипотезата за затваряне в себе си и в най-близкия кръг и засилване на обществения консерватизъм, уловена и в отношението към други индикатори.

Горното се забелязва и в отговорите на въпроса, в който респондентите са помолени да изберат измежду двойки твърдения - "да се ходи на психолог е проява на каприз" или "понякога посещението на психолог може да бъде необходимост". Делът на посочилите първата опция е относително малък - 15% и се запазва в този порядък през последните три години. Въпреки това изследването сега отчита известен ръст на скептиците.

Що се отнася до децата и общественото предразположение да бъдат заведени на специалист, в случай че бъде забелязан проблем, забавяне в развитието или в усвояването на уменията, нагласите се запазват без промяна. Независимо дали респондентите са родители или не, помолени да си представят, че са в такава хипотетична ситуация, 46% заявяват, че ще потърсят помощта на специалист, 17% биха изчакали с надеждата, че детето ще преодолее проблемите, 12% ще потърсят съвета на други родители или ще говорят със своите собствени родители (8%). Респондентите, които имат деца под 18 г., са по-склонни да посочат опцията "ще потърся специалист".

"Галъп" отчита, че като цяло българското общество демонстрира толерантност към различни теми, проблеми и стереотипи, свързани с психичното здраве - поне на декларативно ниво.

По-консервативната реакция се запазва в диапазона между една десета и около и малко над една четвърт от отговорите на респондентите, които са склонни да посочат например, че хората, които страдат от депресия просто трябва да се стегнат (28%), хората с психични разстройства трябва да бъдат изолирани от обществото (21%) или че всякакви психологични проблеми се решават най-добре с по-силно питие и добър сън (21%).

Докато през 2020 г. 39% са смятали, че ако човек пие антидепресанти, не бива да споделя с колегите си, защото това е личен проблем, а 61% са посочили опцията, че трябва да сподели с колеги, защото ще помогнат, то сега съотношението е съответно: 52% "личен проблем" срещу 48% "колегите ще помогнат".