Европейската комисия обвини Газпром в нарушение на правилата за конкуренция

Европейската комисия /ЕК/ обвини Газпром в злоупотреба с доминантната позиция на компанията  на газовия пазар в Централна и Източна Европа, съобщи Би Би Си.

От ЕК заявиха своето предварително мнение, че руският енергиен гигант нарушава анти-тръстовите закони на Европейския съюз. От там заявяват, че компанията може да ограничава своите клиенти да препродават газ зад граница,  което може да позволи на Газпром да налага несправедливи цени на някои от държавите в ЕС.

От руската компания отхвърлиха обвиненията на ЕК и ги определиха като „неоснователни“. От там излязоха и с изявление, в което се казва:

„Газпром се придържа стриктно към всички норми на международното право и националното законодателство, където групата провежда своята дейност.“

В момента от компанията имат 12 седмици, за да отговорят на обвиненията на ЕК. От Брюксел започнаха да разследват държавната руска  компания преди 3 години . От Москва обаче заявиха, че обвиненията на комисията са политически мотивирани.

Европейският комисар по конкурентноспособноста Маргрете Вестагер  заяви, че Газпром може да издига изкуствени бариери, които пречат на потока на газ от страните от Централна Европа към други държави, възпрепятствайки трансграничната конкуренция.

„Поддържането на разделение между националните пазари позволява на Газпром да определя цени, които на този етап ние считаме за неравностойни. Ако опасенията ни се потвърдят, компанията ще трябва да се изправи пред правните последици от своето поведение.“

Предварителното становище в разследването на комисията е, че  руския енергиен гигант е възпрепятствал конкуренцията за доставка на газ в осем държави - членки, сред които са България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия.

Органът за защита на конкуренцията в Брюксел може да наложи глоби в размер до 10% от световния оборот на Газпром.

Предварителните констатации на Комисията в изложението на възраженията

„Газпром“ е господстващият доставчик на природен газ в редица държави от Централна и Източна Европа. В контекста на нейното разследване предварителното мнение на Комисията е, че „Газпром“ възпрепятства конкуренцията на пазарите на доставка на газ в осем страни от ЕС (България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия). Комисията счита, че „Газпром“ прилага цялостна стратегия на злоупотреба в тези пазари на доставка на газ, по-конкретно:

„Газпром“ налага териториални ограничения в споразуменията си за доставка с търговци на едро и някои промишлени клиенти в горепосочените страни. Тези ограничения включват  забрани за износ и клаузи, налагащи закупеният газ да се използва на конкретна територия (клаузи за местоназначение). „Газпром“ използва и други мерки, които предотвратяват трансграничния поток на газ, като задължава търговците на едро да получават съгласието на „ Газпром“, за да изнесат газ и отказва при определени обстоятелства да променя мястото, където трябва да се достави газа. Комисията счита, че тези мерки пречат на свободната
търговия с газ в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП).

Тези териториални ограничения могат да доведат до по-високи цени на газа и позволяват на „Газпром“ да провежда несправедлива ценова политика в пет страни от ЕС (България, Естония, Латвия, Литва и Полша), като налага цени на търговците на едро, които са значително по-високи в сравнение с разходите на „Газпром“ или с референтни цени. Тези несправедливи цени се дължат отчасти на ценообразуващите формули на „Газпром“, по които цените на газа в договорите за доставка се индексират по цените на кошница от петролни продукти и които неоправдано облагодетелстват „Газпром“ от неговите клиенти.

Възможно е „Газпром“ да използва своето господстващо пазарно положение като поставя доставките на газ за България и Полша в зависимост от получаване на несвързани ангажименти от търговците на едро по отношение на инфраструктура за пренос на газ. Така например, доставките на газ са били поставени в зависимост от инвестиции в проект за газопровод, подкрепян от „Газпром“, или от съгласието „Газпром“ да засили своя контрол върху даден газопровод.

Според предварителните констатации на Комисията тези практики представляват злоупотреба с господстващото пазарно положение на „ Газпром“, което е забранено по член 102 от Договора за
функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Ако бъде потвърдено, подобно поведение пречи
на трансграничната продажба на газ в рамките на единния пазар и по този начин води до
намаляване на ликвидността и ефективността на пазарите на газ. То създава изкуствени бариери
пред търговията между държавите членки и води до по-високи цени на газа.