Геополитическите и икономическите допускания при „Южен Поток“ не са валидни

До ден днешен е трудно да се прецени в каква степен основанията за иницирането на проекта „Южен поток“ са били икономически, до каква – политически и геополитически. Това каза по БНР Юлиан Попов – председател на борда на Европейския институт за енергийна ефективност.

"Има няколко теории за това какъв е бил смисъла на този проект. Едната е, че Европа има нужда от допълнителни количества вносна газ, а има и другатеория – да се потисне изграждането на друга инфраструктура – напр. да бъде обезсмислен проекта „Набуко“, който дава възможност за диверсификация на източниците. Като проект „Набуко“ се появи малко по-рано още 2002 г, а подписването беше 2005 г. Целият руски проект започна през 2002 г. със „Северен поток“, а „Южен поток“ първоначално е обсъждан още 2004 г. а 2005 г. се заговори малко по-сериозно за него, а 2006 г. стартира самата подготовка", заяви той.

Попов припомни, че очакванията в Европа към 2004-2005 г. са били за огромен ръст на икономиката и на консумацията на енергия. Едната цел на проекта е била да се докара газ директно до пазара в Италия и Австрия, а другата – да се заобиколи Украйна, с която Русия е имала противоречия още през 90-те:

"Отдаването на Севастопол под наем на Русия беше част от цената, която Украйна плащаше за евтиния газ."

"Няколко седмици преди да бъде прекратен проектът и Италия, и Австрия – които са сред големите потребители на газ в Европа са дали индикации, че „Южен поток“ вече не е приоритет за тях, изтъкна експертът. Проектът е в много голяма степен замразен и евентуалното му размразяване зависи от съдбата на „Северен поток“ и т. нар. „Турски поток“, които също са почти напълно замразени", допълни той.

"Енергийната ефективност и ВЕИ енергията изменя целите енергийни системи на страните и от тази гледна точка съществува риск голям проект за енергийна инфраструктура да бъде построен без да има възвръщаемост", предупреди той и даде примери от Германия.

Преподавателят по икономика и управление в енергетиката, инфраструктурата и комуналните услуги към Стопанския факултет на СУ Атанас Георгиев припомни, че по това време отношенията на ЕС и Русия са били „по-различни“ и Москва е избрала да подпише „Голям шлем“ с България:

"Което включваше развитие на газов проект, на петролопровод – Бургас-Александруполис и АЕЦ „Белене“. Според мен, това щеше да е нейният официален вход в една страна, която вече щеше да е член на ЕС през 2007 г. в три много важни отрасъла."

Георгиев определи енергетиката в Европа като „дълбок в юридическо-регулаторно отношение сектор“.

"Геополитическите и икономическите допускания при старта на проекта „Южен Поток“ вече не са валидни", заяви той.

Бившият председател на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов отбеляза, че се виждат „опити да се съчетаят разни геополитически игри с желанието на определени елити в енергетиката на България и Русия да похарчат едни пари“.

"Този тип големи енергийни проекти водят до това, което в западната литература се нарича „пленена държава“", предупреди той. В медийната шумотевица около проекта сме пропуснали да отбележим как се променят правилата в Европа, където от 3-4 години тече сериозен дебат за измененията на вътрешния енергиен пазар, пазарния модел и инфраструктурното свързване, допълни експертът и подчерта, че това води до пропуснати бъдещи ползи.

Макар енергетиката все повече се електронизира и интернетизира, една от причините у нас да няма умни мрежи е, че те са свързани с големи инвестиции, заяви Газдов в отговор на слушателски въпрос за т. нар. smart grid. В същото време говорим за кражби на високоволтови кабели дори в столицата. Т. нар. Интернет на нещата ще позволи скоро да командваме електроуредите в дома си, допълни експертът и уточни , че в САЩ вече има лабораторни градове.  Юлиян Попов даде и реален пример:

Една компания може да се договори със 100 000 потребители, че в даден момент може за 1 или за 5 минути да изключи на всички хладилниците. По този начин се „отсичат“ пиковете на потребление. Това е нещо, което ни чака.

Журналистът от в. „Капитал“ Илин Станев отбеляза, че се забелязва, че в България „ГЕРБ имат интерес от възстановяване на „Южен поток“ под някаква форма“, за което се говори от март 2015 г.

В последните месеци тези совалки зачестиха. Има един висш държавен чиновник, който редовно ходи до Москва, „направил е пътека“, за да преговарят по тези проблеми. Доколкото знам, това е по-скоро българска инициатива,  която ние се опитваме да обясним на руснаците колко би било изгодно да бъде направено, но в Москва няма особен ентусиазъм за нея от гледна точка на това, че в Европа все още нищо не се е променило – т.е. ако сега се рестартира този проект, пред него ще има същите условия.

Първата прогноза за стойността на проекта през България е била 3,1 млрд. евро, а  по-късно 4,1 млрд. евро. стана ясно по време на разговора. Газът в България е сравнително малка част – около 10-12% от енергията. Около половината се ползва от топлофикациите през зимата. България всъщност е голям тразитьор на газ в сравнение с местното си потребление, уточниха експертите, а като износ на електроенергия, на база БВП,  е рекордьор в Европа.