Все повече българи не си връщат дълговете

Средният размер на необслужваните задължения на българите нараства за поредна година, като този път покачването е с нови 22%. По данни на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) дългът у нас през 2016 г. е 912 лева при 747 лева през 2015 г. В предходната 2014-а този показател е едва 485 лева. Данните са според проучване, проведено от независимия институт за маркетингови изследвания Ипсос България по поръчка на асоциацията. Обхващат обработваните дългове от 16-те компании, членуващи в нея и заемащи дял от над 75% от пазара на необслужвани задължения.

„Ръстът в средния размер на индивидуалния дълг на българина на практика е почти двоен спрямо този, който отчетохме само преди две години. Това е ясен показател, че макар и по-рядко, потребителите задлъжняват за все по-значителни суми”, коментира Райна Миткова, председател на АКАБГ. По думите й, динамиката на този показател се дължи на растящия оптимизъм в българите през последните две години. Подобрението в икономическата обстановка върна интереса на гражданите към тегленето на кредити и така станахме свидетели на ръст както в банковото, така и в небанковото кредитиране. Това, от своя страна, неминуемо води и до просрочия, които обаче в подобрени условия се управляват по-лесно.

„Въпреки че българите задлъжняват за все по-значими суми, броят на хората, които не успяват да изплатят заемите си, видимо намалява през 2016 година, което се отразява и върху общия обем необслужени вземания за периода. При компаниите се запазват нивата на междуфирмена задлъжнялост, но възложените за събиране вземания нарастват с 66%. Това е показател за повишаващата се зрялост на пазара и за отговорността на компаниите да се справят с междуфирмената задлъжнялост”, казва Милена Виденова, зам.-председател на АКАБГ.

Общият обем възложени вземания през годината намалява при индивидуалните потребители, посочват още от асоциацията. През 2016 г. той е 1.67 млрд. лева при 1.96 млрд. лева година по-рано. Спадът се дължи преди всичко на активната продажба на портфейли от страна на банките – още в първата половина на годината бяха продадени портфейли на стойност 3 пъти по-голяма от същия период през предходната година. Тези дългове вече не са собственост на банките, съответно не влизат в статистиката за възложени за обработка на колекторски агенции дългове.

При разпределението на възложителите на дългове за събиране през 2016 г. няма съществени промени – близо половината дълг, обработван от колекторските агенции, идва от банките, а 30% - от телекомите. На трето място се нареждат небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи т.нар. „бързи“ кредити с 20% от възложения дълг.

„Възложителите в предходните две години бяха значително по-разнообразни в сравнение с 2016 г.”, казва Александер Грилихес, член на УС на АКАБГ. „Лизинговите и застрахователни компании, както и ютилити фирми вече не ползват толкова активно услугите на специализирани агенции за събиране на вземания”.

По думите му, оптимизмът, позволил на някои потребители непремерена смелост и задлъжняване за по-сериозни суми, е причина за други хора да си позволят не само по-големи, но и повече на брой и недотам необходими разходи. Това е и една от причините за сериозния ръст на „бързите” кредити.

„На практика ниската финансова култура и като следствие неумението да преценим дали можем да си позволим определена покупка е причината за трудностите впоследствие да изплатим този тип задължения. Факт, който проличава от разпределението на стоките и услугите, за които потребителите обичайно пристъпват към “бърз” кредит. В началото на класацията виждаме заеми за изплащане на мобилни телефони, компютри и таблети, телевизори”, допълва Грилихес.

За какво задлъжнява българинът?