Веселин Димитров е учил два пъти в германски университети – и два пъти се връща в България. През 2005 г. той завършва икономическа журналистика във Висшето училище в Бремен, а през 2011 г. – медия мениджмънт в Института за журналистика и медийни науки в Хановер, като стипендиант на Германската служба за академичен обмен (DAAD). Решението му да се върне в България - двата пъти е било по-скоро спонтанно, но засега Веселин, който е на 35 години не съжалява за избора си.
Къде работиш сега и на каква позиция?
Работя в TBI Bank като директор на отдел „Корпоративни комуникации“ за България и Румъния.
Опиши работата си с няколко изречения?
TBI Bank е в процес на много амбициозна промяна. Искаме да станем дигитална банка от ново поколение, да привличаме най-добрите таланти, да станем още по-фокусирани към клиентите. Моята работа е тези процеси, както и резултатите от тях, да бъдат видими от максимално голяма публика.
Къде си учил и работил в чужбина?
Учил съм в Германия, имам една валидна магистратура и една странна диплома, нещо средно между бакалавър и магистър. Как се случи това? След гимназия заминах да уча икономическа журналистика в Бремен. Тогава Болонската реформа все още не беше изцяло реализирана. Смятайте колко отдавна е било! Дипломата ми е т. нар. diplom – четири години учене, с една практическа година. Мисля, че днес не е призната никъде извън Германия, но самата програма беше много смислена. Магистратурата ми в Хановерския институт за медийни науки също, между другото, тя вече си е напълно призната. Като студент съм работил в Германия, а в последните години съм имал проекти из целите Балкани – от Турция до Словения.
Защо избра да се върнеш в България?
Първият път стана спонтанно. Бях прегрял след дипломната си работа, дойдох уж за едно море, пък то и есента беше много топла… Един ден видях обява за работа във вестник „Капитал“, спечелих си позицията и така и не се върнах в Германия. През 2009 г. заминах отново за магистратурата, тогава в пика на финансовата криза си мислех, че медиите в България западат и няма нито да се занимавам с медии, нито ще се връщам. Е, две години по-късно ми предложиха да стана заместник главен редактор на списание Forbes. На 29 години това ми се стори като смилена кариерна стъпка, затова и се върнах. Този опит показва, че не е задължително да имаш голямата картина – да искаш да промениш страната или да вярваш безрезервно в нейното развитие, за да избереш да се върнеш. Това решение може и да е и спонтанно и лично, но и да е правилно. Така или иначе днес времето е такова, че сега си тук, утре си другаде. Изборът къде да си и къде да работиш е постоянен.
Защо би посъветвал младите хора да се върнат в България?
По прагматични, романтични и носталгични причини. Тук в момента средата е много динамична, с талант и амбиция много бързо можеш да се изстреляш нагоре кариерно. Още много млад можеш да има приличен стандарт на живот. В България имаш една топлина и човешки отношения, която нямаш никъде другаде. У дома просто е по-хубаво. От друга страна мога да дам също толкова много аргументи на младите хора защо да не се връщат в България или защо е добре да натрупат работен опит и в чужбина.
Какво би казал на онези, които смятат, че в България няма бъдеще?
Бих им казал, че бъдещето зависи от тях. Нищо против мрънкането, да си критичен е супер, но трябва и да действаш. В България има бъдеще, ако обществената енергия се насочи към градене, което стъпва на недоволство от липсващото бъдеще. Супер много смислени млади организации започнаха така в последните години. Вземете „Заедно в час“, „Тук-там“, 180 degrees България, TimeHeroes, „Образование България 2030“, „Подари време“. Голяма част от тях се движат от хора, които ежедневно ходят на нормална работа, но отделят свободното си време, за да развиват средата около нас. Разбира се, не е задължително всеки да се занимава с толкова значими проекти и каузи. За да създадем работещо гражданско общество в България обаче, имаме нужда от всеки един силен гласове и действие.
Какви бяха трите най-големи предизвикателства пред теб, когато се върна?
Първо, да намеря истински предизвикателна работна среда. Много е важно, кой ще е първият ти шеф – дали ще те научи да си отговорен, последователен и безстрашен. Второ, да си стъпя на краката финансово. Когато си дойдох първия път през 2005 г., месечната ми стартова заплата в България, беше колкото изкарвах за два дни в Германия. Днес мисля разликата не е толкова драстична. Трето, да покажа на родителите си колко съм се променил и израснал. За тях времето, в което ме е нямало е било като миг – детето замина, детето се прибра за лятото няколко години, детето се върна. A през цялото това време на детето са му се случили хиляда неща и, най-малкото, вече не е дете.
Какво ти липсваше най-много, докато беше в чужбина?
Приятелите и роднините. Не мисля, че е имало нещо друго, обичам и луканка и нашите планини зелени, но винаги съм намирал адекватен заместител.
Опиши живота си в България с няколко думи?
Забавен, щастлив и динамичен, но затворен в балон.
Каква е твоята формула за успех?
Благодаря за въпроса, винаги съм искал да намеря отговора му. Опитвам да съм много целенасочен, последователен и посветен в нещата, които правя. Опитвам да съм самокритичен и обективен към начина, по който ги правя. Опитвам да измервам крайния резултат и ефекта и въздействието от него. Опитвам да работя с хора, с които да се развиваме взаимно. Дали това ме е довело до успех – твърде самоироничен съм, за да се възприемам и за успял.
Виж свободните позиции в ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД
P.S: "Аз избрах България" е съвместна инициатива на Zaplata.bg и Държавната агенция за българите в чужбина.
Четете ни и в Google News
