И БНБ срещу Дянков за Сребърния фонд

Българската народна банка (БНБ) не може да подкрепи предложените промени, целящи да позволят инвестиране на средства от Сребърния фонд в ценни книжа, издавани от български емитенти, в т.ч. български ДЦК, други дългови ценни книжа и акции, съобщиха в своя становище от БНБ.

Той беше приет от кабинета и предвижда от тази година 30% от средствата да се влагат в държавни ценни книжа, като средствата се увеличават всяка година до 2016 г. с по 10%, достигайки 70 на сто.

БНБ не подкрепя промените поради значителните рискове както за управлението на натрупаните дотук във Фонда средства, така и за общата финансова стабилност на страната. Банката изказва становището си по повод приетият днес Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система (т.нар. Сребърен фонд).

БНБ предлага настоящият законопроект да бъде оттеглен от вносителя, като решението дали изобщо да бъде внесен в бъдеще да бъде взето след една задълбочена дискусия, каквато досега не е била провеждана между институциите, носещи отговорността за макроикономическата и финансова стабилност на страната, се казва още в становището.

Българската народна банка заявява, че до този момент се е въздържала от публични коментари по този въпрос въпреки огромния интерес от страна на медии и парламентарно представени политически сили.

В съответствие със своята институционална политика, централната банка принципно се въздържа от публично изразяване на мнение по медийно представени идеи и дискусии.

Тъй като в случая става въпрос за законопроект на Министерски съвет, БНБ е длъжна да оповести своята позиция, приета с единодушие на заседание на Управителния съвет и изпратена на 21.03.2012 г. в писмо до министъра на финансите Симеон Дянков.

От БНБ посочват, че досега управата на Сребърния фонд не се е възползвала напълно от всички възможности за инвестиране на средствата, налични в съществуващия закон. Това, според БНБ означава, че доходността не е била водещ мотив при вземането на решения за управление на средствата от фонда.

Досега парите са били влагани само в краткосрочни депозити с максимален срок до 6 месеца, които носят относително ниски лихви. БНБ е предлагала на финансовото министерство да му бъде структуриран портфейл ДЦК, издадени от държави от еврозоната. Този инструмент съществува от 2002 г. и МФ го е използвало в миналото, припомнят от банката.

От там изтъкват редица рискове от влагането на средствата от фонда, предвидено с промените.

Един от тях е свързан с това, че парите са част от фискалния резерв на правителството и инвестирането на този резерв ще предизвика множество негативни ефекти.

Средствата на фонда са и част от международните валутни резерви на страната и инвестирането им също ще намали този показател. Според БНБ това ще даде негативен сигнал към инвеститорите и анализаторите и като краен ефект ще увеличи цената, на която се финансират правителството и частния сектор.

Размерът на фискалния резерв се разглежда и като показател за стабилността на валутния борд, категорични са от БНБ. Затова според тях всяко намаляване на резерва може да се отрази и в намаляване на кредитния рейтинг на страната.

Според БНБ изводът е, че фискалният резерв не само не бива да бъде намаляван, но напротив - трябва да се увеличава.

Друг момент е, че купувайки ДЦК с пари от фонда, правителството ще се кредитира само. Така според БНБ се получава явен конфликт на интереси. Други негативни ефекти ще са изкривяване на пазара на дълговите книжа, манипулиране на доходността, нарушаване на Маастрихтските критерии за конвергентност, посочват от Централната банка.