Борисов търси южнокорейски инвестиции

От 24 до 28 септември българска правителствена делегация, водена от министър-председателя Бойко Борисов, заминава на работно посещение в Южна Корея. В състава на делегацията са включени вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, икономическият министър Емил Караниколов, финансовият министър Владислав Горанов, съобщава епицентър.бг. Посещението се готви отдавна, но за първи път за него премиерът спомена по време на визитата си с Туркменистан в средата на август. „Чакаме $ 1,5 млрд. от Южна Корея, може да са в завод за батерии на електромобили”, обяви министър-председателят по време на Каспийския икономически форум в Аваза, където се срещна с руския премиер Медведев.

По-късно икономическият министър Емил Караниколов допълни, че интересът на южнокорейския бизнес чертае широки перспективи.

Ще подпишем ли за завод за батерии за електромибили

Още преди две години по време на първото посещение на Борисов в Сеул беше ансонсирано, че "Хюндай" проявява интерес за построяването на европейския завод за електромобили у нас.

През август тази години Борисов уточни, че става дума не за автомобили, за батерии за електромобили.

Южна Корея, заедно с Китай и Америка са най-големите производители, а заводите на LG и Samsung са безспорни лидерите в бранша..

Ако това се случи, България ще бъде втората страна в източна Европа, в която азиатската страна ще изнесе производство.

През юли подобна мащабна инвестиция беше обявена в Унгария. В началото на юли Унгария подписа договор с производителя на автомобилни части от Южна Корея Inzi Controls именно за построяването на производствена база за батерии в Европа. Анонсираното вложение в Унгария обаче беше доста по-скромно - в размер на 45,8 милиона евро.

Ако успеем да подпишем договор за анонсираната от Борисов сума това ще ни изкара в челните позиции на азиатските инвестиции в Европа.

„Няма да отида в Южна Корея, ако не подпиша договор”, закани се Борисов на форума в Туркменистан пред очите на икономическия министър Емил Караниколов, писа още тогава Епицентър.бг

Министър Караниколов подготви
посещението на Борисов в Сеул

В средата на септември (9-11) Караниколов замина за Сеул на работно посещение заедно със заместника са Лъчезар Борисов. Това съвпадна с откриването на Втората сесия на Смесената междуправителствена българо-корейска комисия за икономическо сътрудничество.

„Интересът на корейския бизнес към България доведе до реализирането на редица проекти. Броят на регистрираните у нас компании с корейско участие е 249, а за периода 1996-2018 г. нетните преки инвестиции от Корея възлизат на 213.2 млн. евро, което нарежда страната сред първите 30 държави по общ обем ПЧИ за периода“, каза пред южнокорейския бизнес икономическият зам.-министър Лъчезар Борисов

На сесията присъстваха и заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков, заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков, посланикът на Република България в Република Корея Петко Драганов, както и други представители на българското правителство.

Република Корея е наш стратегически икономически партньор в региона, подчерта зам.-министър Борисов.Насърчаването на стокообмена с Република Корея е приоритет, заедно с привличането на южнокорейски инвестиции.

По думите на Лъчезар Борисов през 2018 г. стокообменът между България и Корея е нараснал с близо 48%. Според него има потенциал за привличане на мащабни корейски инвестиции в перспективни сектори у нас.

От българска страна бе поет ангажимент за изграждането на стратегическо инвестиционно партньорство от нов тип, което би могло да надхвърли съществуващите инвестиционни стимули, заложени в Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ).

В Сеул се отчита значително нарастване на интереса към България като инвестиционна дестинация. „Особен интерес има в производството на части и компоненти за водещи световни производители на автомобили, както и в бизнес услугите с висока добавена стойност, основно в сектора на информационните и комуникационни технологии“, посочи зам. -министър Борисов. В тази връзка той спомена за значимите растежи в сферите на автомобилния сектор, електрониката и електротехниката и ICT сектора.

Какво ще се подпише сега, ще се разбере по време на тридневните оживени разговори на премиера с висшето държавно ръководство в Южна Корея.

Красимир Каракачанов договаря завод
за производството на изтребители Т-50

По своя програма в Сеул ще се води вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Той ще договоря производството на нови самолети Т-50, след като американската страна се е съграсила тристранното сътрудничество – САЩ- България-Южна Корея за производството на този тип самолети, научи Епицентър.бг от военното ведомство.

По силата на договора за покупката на ф-16 за България остават едни 50 млн. долара, които да бъдат като част от икономическото сътрудничество. България е предложила те да бъдат преориентирани за производството на изтребители Т-50, за което пък Южна Корея има предложение за иизграждането на такъв завод. Тази семица е дошло съгласието от компанията-производител на Ф-16 „Локхид Мартин”, че са съгласни на партньрство с Южна Корея. Министър Каракачанов е обнадежден, че България ще може да произвежда тези самолети.

Бизнес-връзките със Сеул

По данни на Министерство на икономиката водещите стоки в износната ни листа за 2018 г. за Република Корея са: царевица; табла, пана, конзоли, пултове, шкафове и други подобни; ламарини, листове и ленти от мед; интегрални схеми и електронни микрокомплекти; ракообразни, мекотели и други водни безгръбначни, приготвени или консервирани; конвертори, леярски кофи, кокили и машини за отливане и др.

Водещите стоки по вноса са: полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми; части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472; необработено олово; синтетични щапелни влакна; електрически акумулатори; пневматични гуми от каучук и др.

Съществуват възможности за разширяване на износа ни на продукти като: зърнени храни, олио, лозаро-винарски продукти, козметични/фармацевтични продукти и други. Българските вина са непознати в (Корея, поради което е необходимо по-активно рекламиране за налагане на пазара).

Дипломатически отношения

Дипломатическите отношения между Корея и България датират от март 1990 г. след подписване на Съвместна декларация за установяване на дипломатически отношения.

Първото държавно посещение в Сеул след промените бе на президента д-р Жельо Желев през 1994 година.

През май 2015 г., по повод 25-тата годишнина на двустранните отношения президентът на Република България Росен Плевнелиев направи официално посещение в Корея, където с президента на Република Корея Парк Гън-хе подписаха Декларация за всеобхватно, ориентирано към бъдещето партньорство.

През юни 2016г., министърът на външните работи на Република Корея, Юн Бьонг-се, посети Република България за пръв път след установяване на дипломатическите отношения между двете страни преди 26 години. На официалните срещи с министъра на външните работи на България Даниел Митов, президента Росен Плевнелиев и министър-председателя Бойко Борисов подробно бяха обсъдени всички аспекти на двустранните отношения.

„Приветстваме интереса на южнокорейски компании да инвестират в енергийни и инфраструктурни проекти, както и в сферата на селското стопанство, автомобилостроенето и информационните и комуникационни технологии. Разглеждаме като особено перспективно привличането на инвестиции в областта на производството“, каза тогава премиерът Борисов пред южнокорейския дипломат.

България – интересен партньор за азиатския гигант

Благодарение на благоприятния климат и географско разположение, България е известна с качествените си розово масло и вино, с многобройни минерални извори и спа комплекси.

Страната има потенциал за медицински туризъм, а също така се очаква много добре известни корейски строителни фирми да участват в инфраструктурни проекти в страната.

България проявява нарастващ интерес не само към корейски сериали и музика, но също и към традиционната култура, кухня, литература и език. В същото време, благодарение на медиите, у корейците също се поражда интерес към България.

Изучаване на южнокорейския език у нас

Катедрата по „Кореистика“ към СУ „Св. Климент Охридски“, която става независима катедра през 2010г., е най-голямата в цяла Европа. Паралелка с изучаване на корейски език от 1 до 4 клас и от 9 до 12 клас има в 18-то училище „Уилям Гладстон“, а по-късно бе открита такава от 5 до 8 клас. Благодарение на подкрепата на корейското правителство през 2013г. се открива Институт „Седжонг“, в който се провеждат лекции по корейски език за възрастни.

България е против ядрената и
ракетната програма на Северна Корея

Относно въпроса за ситуацията на Корейския полуостров и ядреното разоръжаване на Северна Корея българското правителство поддържа ясна и последователна позиция срещу развитието на ядрената и ракетната програма на Северна Корея, която е в унисон с позицията на международната общност, включително и на Р Корея. Чрез съвместната Декларация двете страни потвърдиха подкрепата си за усилията за изграждане на доверие и за мирното обединение на КП, както и за укрепване на мира и сътрудничество между страните в Североизточна Азия.