Да спре натискът върху коректните и да се преследват некоректните фирми

Отмяна на солидарната отговорност на всеки доставчик за дължим и невнесен данък от друго лице, ползвало данъчен кредит, детайлно изброяване на условията за реалност на доставките и синхронизиране с изискванията на Директива 2006/112-ЕО, и облекчен ред за разкриване на банкова тайна пред НАП. Това са част от предложенията на бизнеса към администрацията с цел преодоляване на проблемите с данъчните измами и източването на ДДС, както и с блокирането на активи на изрядните данъкоплатци.

Предложенията бяха представени на пресконференция в БСК , в която участваха изпълнителният председател на БСК Божидар Данев, зам.-председателят на камарата Димитър Бранков, председателят на Асоциацията за правна защита на фирмите Симеон Ялъмов, ръководители на браншови организации и фирми от секторите металургия, месопреработване, мелничарска индустрия и др.

Участниците в пресконференцията подчертаха, че са необходими спешни мерки в областта на данъчното законодателството и практиката по неговото прилагане, както и активна намеса на органите на МВР и Прокуратурата с цел ефективна битка с некоректните данъкоплатци, вместо да бъдат наказвани коректните.

„В момента има епидемия от „заразяване“ на коректни фирми при фактуриране към тях от рискови доставчици и това става по напълно законово регламентиран път“, каза Божидар Данев.  Думите му бяха потвърдени от всички изказали се участници, които апелираха към управляващите да предприемат спешни мерки срещу това явление, тъй като то обрича икономиката на неконкурентоспособност и влече като последствия ограничаване на инвестициите, свиване на търговската и производствена дейност, закриване на цели предприятия, включително на работни места.

Участниците в пресконференцията поискаха НАП и МФ да публикуват анализ на ревизионните актове от последните 5 години (колкото е давностният им период), в т.ч. брой и размер на издадените актове, отменени актове, несъбираеми суми по актовете на фирми-фантоми, събрани суми, присъдени на НАП лихви и разноски. Освен това, бизнесът настоява за увеличаване на проверките и ревизиите на адрес при старта на дейността на новорегистрирани фирми и създаване на регистър с данни за постъпленията по ДДС и акцизи и дължим днъчен кредит и акцизи.

Според председателя на Съюза на българските мелничари Савина Влахова, два са ключовите проблема:

     Понятието „реалност/нереалност на доставката“, което трудно може да бъде доказано, след като не е ясен видът на доказателствената документация;
    Понятието „Намерен/ненамерен на адрес“ доставчик, при което се преследва намереният (изрядният), а не този, който е осъществил фиктивна доставка и е нарушил правилата по Закона за ДДС.

Сред най-сериозните проблеми са и тези с вътрешнообщностните доставки, при които от фирмите се очаква да са наясно със статуса на своя контрагент, независимо от коя страна от ЕС е той, тъй като носят солидарна отговорност с него, в случай че е данъчно некоректен и неизряден. „Ние не сме разследващи органи, нито имаме достъп до данъчните досиета на нашите контрагенти, за да носим солидарна отговорност с тях“, категорични бяха участниците в пресконференцията.

В тази връзка бе цитирано решение на европейския съд в Люксембург от 21 юни т.г., според което:

„С оглед на разпоредбите на Шеста директива данъчнозадълженото лице, което упражнява право на приспадане на ДДС, не може да носи обективна отговорност във връзка с получените от него фактури и не е длъжно да доказва, в случай на нарушение от страна на издателя на фактурата, че са изпълнени изискванията по член 44, параграф 5 от Закона за ДДС.

Данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение.

Всъщност, данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице.

Следователно, като налага на данъчнозадължените лица изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане, данъчната администрация прехвърля, в разрез с посочените разпоредби, собствените си контролни задължения върху данъчнозадължените лица.“