Елеонора Негулова пред ФАКТИ: Малкият бизнес ще плати голямата цена на кризата

Малкият бизнес е неделима, дори бих казал основната част от българската икономика. В момента, в условията на извънредно положение и на задаващото се негово удължаване до 13 май, предприемчивите хора, които работят здраво от сутрин до вечер, пълнят държавната хазна с данъците си, са застрашени от фалит, буквална икономическа гибел. Някои от тях вече са аут, за съжаление. В първите дни на извънредното положение, предизвикано от коронавирусната пандемия, важните фактори в държавата отбягваха темата за икономическите последици, като дори се караха на някои, че поставят икономиката пред здравето. Такова избиране между двете в никакъв случай не трябва да се прави, защото те не са взаимоизключващи се. И двете са много важни. Когато те все пак започнаха да говорят за икономическия аспект на кризата, да взимат мерки, не се забеляза да има такива, свързани с оцеляването на малкия, пък и на средния бизнес в България.

За това каква е ситуацията при предприемачите в нашата страна и как държавата би могла да им помогне в настоящата тежка ситуация, от ФАКТИ разговаряхме с г-жа Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение на малкия и среден бизнес в България, която ни даде отговорите на тези и други въпроси.

- Г-жо Негулова, с каква информация разполагате за ситуацията при малкия бизнес в България към момента, какви са сигналите?

- Ние в момента правим едно вътрешно организационно проучване сред нашите членове и членовете на експертия ни съвет, като сега обобщаваме резултатите. Те са по отношение на всички, които биха могли да имат принос за управление на кризата. Най-интересният резултат, който на прима виста виждаме е, че малкият бизнес, независимо от това къде се намира, било то в малките селски общини, или в градски агломерации, е достатъчно отговорен. Колегите, които разбират, че няма да могат да продължат след кризата, вече мислят стратегии за обявяване на фалит и за преструктуриране, или за някакъв друг рестарт. Други, които виждат, че имат шанс да преминат, защото разчитат на прогнозите, примерно, че кризата ще отмине в рамките на 2-3 месеца, правят вътрешни организационни промени, като преструктуриране на съществуващата работа - било то за производство на стоки или услуги, съкращаване на разходи, хора, оптимизират нещата, ресурсите, с които разполагат. И трети, естествено, които имат шанса да се възползват от нови пазарни ниши, гледат да ги ползват, макар че за малкия бизнес това са много малка част от предприятията, защото реално най-голям проблем имат микропредприятията, тези, които са самонаети, малки семейни фирми, или да речем, че имат нает персонал до 9 лица. Всички очакват да се задълбочи икономическата криза, буквално към рецесия. Тоест, за следващите 5-6 месеца, половин година, колегите виждам, че търсят начин да се адаптират и повечето от тях в момента са в период на осмисляне на ситуацията и на търсене на стратегии за ограничаване на щетите.

Аз самата имам няколко малки бизнеса и ще ви кажа личния си опит. Имам къща за гости, която не работи, имам и предприемаческа дейност в производството на билкови напитки, където виждам, че има продажби, защото хората се интересуват от стоки от първа необходимост, или които са свързани с имунитета им. Но виждам какво се случва с другите ми колеги, които имат обекти на улицата в квартала. Или да речем имат нуждата да присъства клиентът в момента на предоставяне на услугата, или малки производства, които вече няма на кого да продават, защото техните клиенти са затворили.

- Вчера правителството поиска удължаване на срока на извънредното положение до 13 май. Това при всички положение ще утежни още повече ситуацията за хората, които се препитават с частна инициатива.

- Това е една очаквана новина. Не е нещо, което да е било неочаквано за нас, защото като гледаме как се развива пандемията, която ни сварва абсолютно неподготвени - нито формално, нито психолочески, да не говорим от гледна на точка на стратегии за бизнес развитие, защото при малкия бизнес традиционно няма такива експертизи, които да им правят писани стратегии, да има предвидени реакции при форсмажор. Хората интуитивно се ориентират, че ситуацията наистина е трудно да бъда овладяна и че най-вероятно правителството ще търси начини да я контролира чрез механизми на изпълнителната власт, за да може да гарантира някакви резултати.

Малкият бизнес всъщност ще плати голямата цена. Проблемът е, че това ще рефлектира след това върху цели общности. Защото нашите членове, които са основно в селските райони, казват: ние там сме основен данъкоплатец, основен работодател, много от нас даже държат вересиите на хората. И всъщност това е една непредвидима верижна реакция, заради която би могло да се очаква на определени места да го има ''ефекта на снежната топка'', защото като се уволнят хората, те престанат да имат доходи, всъщност ще отидат да тежат на социалната система, която пък ще разчита на платените данъци. Общо взето тук трябва да се търсят мерките - как да се пресече този кръг.

- Мнението В​и за мярката 60/40?

- Ние искахме мнение по този въпрос, като под 10% от нашите членове, които са над 3600, очакват и биха могли евентуално да се възползват от нея. Оказа се, че тя по-скоро е подходяща за средни предприятия, за големи предприятия, за големи бизнеси. Ние не виждаме все още мерки за малкия бизнес. Чакаме това да се случи във връзка с оценяване на новите възможности по линия на европейските фондове и остатъците по оперативните програми, където се надяваме да бъдат разработени конкретни инструменти, да речем ваучери, или грантове схеми, ''Де минимис'', тоест държавни помощи по аналогия със земеделските производители, спомняте си, бяха подкрепяни със субсидии във връзка с градушки, различни видове епидемии по животните и т.н., може би по аналогия може да се разработят схеми. Сигурна съм, че това ще се обсъжда в отделните ведомства, които имат ангажимент към малкия бизнес, за да бъде подпомогната ликвидността и оперативните възможости на жизнеспособните фирми. Ако и те затворят - нещата ще станат катастрофични, ясно е.

- Срещате ли диалогичност от страна на правителството и какви мерки могат да се вземат за спасяване на малкия бизнес?

- В Националния съвет за тристранно сътрудничество не сме представени, защото още веднъж пролича дефектът на нормативната уредба за това как малкият бизнес въобще може да бъде представен в този тристранен диалог. Това най-вероятно в бъдеще ще се промени, но сега през Асоциацията на индустриалния капитал, чийто колективен член сме, ние успяваме да даваме нашите предложения за обсъждане в тази тристранка. По този начин участваме индиректно в диалога, аз имам честта и задължнието да оглавявам тяхната Комисия по малки и средни предприятия, изработваме становища и мерки от името и на АИКБ, и на Националното сдружение на малкия и среден бизнес, които се обсъждат по време на такива диалози. Но пак ще кажа - първите спешни мерки не бяха насочени към малкия бизнес, вие виждате самонаетите, микропредприятията, те в момента не са адресирани. Аз очаквам, че това ще стане по линия на резервите, които ще дойдат от страна на остатъчните бюджети на оперативните програми - ''Конкурентоспособност'', ''Човешки ресурси'', ''Развитие на селските райони'', както и този ресурс, който ще дойде по линия на Европейската комисия за отделните държави.

- Да повторим мерките, посредством които държавата ще е полезна на малкия бизнес.

- Смятаме, че трябва да бъдат подкрепени малките фирми с конкретни грантове за развитие на конкретната дейност, която развиват, след като покрият определени критерии за жизнеспособност. Мерки от сорта на това някой да получава заплата, за да не работи, за малкия бизнес това не е работещ механизъм. Ние трябва да получим или ваучери за определена сума, в зависимост от размера на бизнеса - една стойност за микропредприятия, друга сума за малки предприятия, трета за средни предприятия, или да бъде вързано с броя наети, или с оборотите, това по преценка на експертите. Да се дадат живи пари във фирмите, за да могат да оперират, защото в момента започва и другата вълна на междуфирмена задлъжнялост. Нещата пак ще стигнат дотам, че няма да може да се изпълняват конкретни ангажименти. Така че със сигурност свежи пари трябва да дойдат във фирмите, но не по линия само на кредитите, а трябва да се търси грантова подкрепа за жизнеспособни фирми, особено тези, които са експортно ориентирани към пазари, които все още работят и са в тези сектори, които сега бележат ръст в кризата. Съответно да има и подкрепа към хора, които решават да се преструктурират. Тук, освен държавата, може да се включат и общините. Например безработни, които искат да се захванат със земеделие, с животновъдство, да им се дават общински, държавни земи, да бъдат подкрепени с начален капитал, за да започнат земеделска работа, защото виждате, че има проблеми в хранителната верига. Няма достатъчно доставки, има недостиг на храни, ще се вдигнат цените и т.н. Така че има възможност за конкретни мерки във всяка една сфера, в която конкретни механизми да сработят в подкрепа на малкия бизнес, за да покаже той своя капацитет и своята роля.

Да разбирам, че за Вас това, което се предлага като ресурс през Българската банка за развитие, не е достатъчно?

- Ами, не е достатъчно, защото нали разбирате, че тези подкрепи ще бъдат за съществуващи кредити, които трябва да се обслужват от приходите. Тоест, от една страна тази мярка, гарнирана с достъп до ликвиден ресурс, който е бързо усвоим и може веднага да влезе в оперативната работа на фирмите, които имат шанс да работят и да продават, и да си държат пероснала, според мен това е живителната кръвна система, по която може да се движи напред икономиката, защото в крайна сметка всички са скачени съдове. Колкото са по-добре клиентите на банките, толкова по-добре ще са и самите банки, а оттам и данъчната система ще работи и ще събира пари във фиска.

- Прогнозата Ви за развитието на кризата?

- Всичко зависи от това колко време ще продължи. Но при всички случаи не трябва да се спира икономиката да работи, като затова нашите предложения са да бъдат подкрепяни всички, които имат шанса да продължат да работят и да имат пазарна реализация на това, което правят. Това не е сложно от икономическа гледна точка да се оцени. Отделно, нашата администрация има достатъчен опит във връзка с оперативните програми, за да ги прави. Има достатачно натрупан опит и експертиза. Въпросът е да се подпомогнат тези, които имат жизнеспособност, или пък и тези, които искат да стартират бизнес в сектори, които е ясно, че са важни - здраве, храна, енергия и т.н.