Българската авиация пренебрегната от държавата

Авиационния сектор у нас претърпява значителни загуби в резултат на пандемията то коронавируса. Държавата досега не е подпомогнала бранша, който през 2019 г. е декларирал печалба в размер на 30 млн. лв. От Асоциацията на бъргарската авиационна индустрия (АБАИ) са водили единствено разговори с министъра на транспорта, но по време на нея се е акцентирало върху безопасността и подобряването на условията в авиацията. „Беше ни обещана среща с министъра на икономиката и финансите, но такава не се състоя. Необходимо е държавата да мисли как да не спира бизнеса. В момента сме се вкопчили в някакви мерки, доста държави се затвориха за цяла година. Ефектът не бих казал, че е много положителен. Трябва да намерим начин пътниците да пътуват, като например по-бързи антигенни тестове. В Европа се налагат такива правила, където да има филтриране. Тази пандемия няма да приключи поне една година, а ваксините няма да може да се предложат на всички хора, а и не знаем ефекта от тях“, каза по време на пресконференция Тодор Иванджиков - председател на АБАИ.

Единственият начин по-голямата част от българския авиационен бизнес да оцелее е помощ от държавата поне в рамките на – 15-20 млн. EUR. Подобна сума получи бранша в Хърватска – 12 млн. EUR. Естония отдели 30 млн. EUR, а съседна Румъния – 62 млн. EUR. Най-много за опазване на авиационната индустрия на държавите си дадоха полското и австрийското правителства, съответно 650 и 150 млн. EUR.

„Нашият бранш като че ли отсъства от дневния ред на държавата. Има дълбоко неразбиране за начина на оперирането му. Единствената мярка, която може да ползваме реално е мярката 60/40, но авиацията не се състои само от персонал. Независимо от това, че повечето самолети са приземени, всяка от компаниите е принудена да плаща огромни такси. И на земята самолетите и пилотите предполагат разходи. За машините продължават да се плащат лизингови вноски, обслужване, застраховки, паркинг“, казва Анелия Маринова - представляваща авиокомпания Fly2Sky.

В тежко състояние са и фирмите, които отговарят за наземното обслужване. Приходите им се формират от две основни пера – брой обслужени самолети и брой обслужени пътници.

„Намаляването на броя на полетите и пътниците доведе до срив на приходите и те започват вече да изпитват затруднения с плащанията, свързани с лицензите на персонала, на проверка на наземната техника, която се използва. Няма приходи, а тези разходи остават и са налице. Отнякъде трябва да дойдат средства, за да могат тези фирми да продължат да изпълняват своята дейност. Затова държавата трябва да се намеси и да погледне на авиационния бранш, като на стратегически бранш, който, колкото и да е глобален, е и елемент от националната сигурност. В най-скоро трябва да се предприема сериозни, а не палиативни мерки, които само да отчетат някаква дейност“, категоричен е Владимир Павлов - представляващ компания за наземно обслужване Cargo Handling Services Ltd.