12 Април, 2022 14:51 2 327 12

Ще успее ли интерконекторът между България и Гърция да прекъсне пъпната връв на природния газ между Източна Европа и Русия?

  • газ-
  • газпром-
  • интерконектор-
  • гърция

Войната в Украйна направи от потайното фаворизиране на руските газови проекти непопулярна позиция, а проектите за диверсификация на доставките на енергоносители се превърнаха от приоритет на ЕС

Ще успее ли интерконекторът между България и Гърция да прекъсне пъпната връв на природния газ между Източна Европа и Русия? - 1
Снимка: БГНЕС/ЕРА

Войната в Украйна и свързаната с това несигурност за доставките на природен газ направи спешно търсенето на алтернативни източници в цяла Европа. Още преди избухването ѝ обаче цените на енергоносителите растяха и новото правителство в България от първия си ден на поста направи осигуряването на газ от други доставчици свой приоритет.

В българския случай единственият реалистичен вариант за диверсификация на източниците е интерконекторът Гърция-България (IGB), който е в състояние да осигури количества природен газ от Азербайджан чрез Трансадриатическия газопровод (TAP)1, както и от планирания терминал за втечнен природен газ в Александруполис. След влизането му в експлоатация първоначално газопроводът ще има капацитет от 3 млрд. кубически метра годишно, а на по-късен етап – до 5,5 млрд. куб. м. Неслучайно дни след съставянето на новото правителство на Кирил Петков първият гост, когото той посрещна в София през декември миналата година, беше гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, а основната тема на разговора им беше именно графикът за завършване на проекта.

Защо обаче тази жизненоважна газова връзка не беше на разположение, когато възникна най-остра нужда от нея? През последните месеци за забавянето се държи отговорна гръцката компания строител АВАКС, която според графика трябваше да е завършила изграждането до края на миналата година. През януари изпълнителният директор на проектната компания Ай Си Джи Би Теодора Георгиева съобщи пред БТА, че от 1 януари на строителя се начисляват неустойки за закъснението от 90 хиляди евро на ден.

От своя страна Йоргос Тасакос, ръководител на отдела за тръбопроводи и мрежи на АВАКС, обясни в началото на този месец в обширен репортаж на гръцката агенция АНА-МПА за изграждането на две измервателни станции в гръцкия град Комотини, че закъснението се дължи на проблемите, предизвикани от пандемията от КОВИД-19, които са забавили много доставките на необходимото оборудване и материали, причинили са безпокойство сред персонала, както и масово заболяване на служителите. Според него обаче строителните дейности вече са завършени около 90-95 процента и може да се очаква, че в началото на юли природният газ вече ще потече към България.

Каквато и да е истината за причината за забавянето на строителството, тя едва ли изчерпва въпроса защо проектът се забави толкова много. Неговото начало е поставено още през 2009 г. след кризата с прекъсването на доставките на руския природен газ през Украйна. След множество перипетии през 2015 г. е приета пътна карта, която поставя срок за завършване на газопровода през 2019 г. – дата, която също предшества пандемията. Затова мнозина анализатори търсят действителните причини по-скоро в политическата сфера, отколкото в организационни или технически трудности.

Миналата година пред „Свободна Европа“ бившият български министър на икономиката Трайчо Трайков намекна, че зад многогодишното забавяне на проекта стои руската „Газпром“ и нейният интерес да запази монополното си положение на пазара. За сблъсък на геополитически интереси като основна причина за закъснението говори и енергийният експерт Иван Хиновски пред гръцкия икономически портал businessenergy.gr. Подобна теза непряко изказа преди няколко дни и премиерът Кирил Петков на Седмия икономически форум в Делфи. Там той заяви, че националната корупция се използва като инструмент от чужди държави като Русия да влияят на вътрешната стабилност и политика и да създават зависимости, а за пример за подобна зависимост даде бързото изграждане на подкрепяния от Русия Турски поток на фона на над 10-годишното протакане на интерконектора Гърция-България.

В настоящия момент поне на пръв поглед изглежда, че причините за забавянето, били те политически и технически, вече са преодолени. Ограниченията заради пандемията почти не съществуват, а вероятните политически пречки би трябвало да са неутрализирани. Войната в Украйна направи от потайното фаворизиране на руските газови проекти непопулярна позиция, а проектите за диверсификация на доставките на енергоносители се превърнаха от приоритет на ЕС в спешна необходимост. Такова послание изпрати в средата на миналия месец и румънският президент Клаус Йоханис, който на среща с българския президент Румен Радев каза, че е важно интерконекторът България-Гърция да заработи бързо. Според Йоханис той може да бъде свързан с газопровода БРУА (България, Румъния, Унгария, Австрия), който вече е готов, и по този начин вертикалният газов коридор да стане действащ.

На фона на тази конюнктура стартът на интерконектора Гърция – България през юли изглежда почти сигурен. Колкото и алтернативните политически позиции да бяха на мода в Източна Европа през последните десетина години, все повече изглежда, че с войната в Украйна на сивата зона между проевропейската и проруската политика е сложен край, а газопроводът IGB е един от основните инструменти за прекъсването на оставащите икономически зависимости. Неговото влияние не се ограничава до България, но продължава на север към Румъния, Унгария и Австрия, а с очакваното изграждане на интерконектора към България – и към Сърбия.


Поставете оценка:
Оценка 4.6 от 19 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 АнтиГост

    29 21 Отговор
    Всичките ни беди идват от тази скапана пъпна връв с руснаците.
  • 2 Не, няма да успее.

    12 11 Отговор
    Газпром
  • 3 деменция

    23 13 Отговор
    НА каква цена, не вярвам на обещанията на Кирчо и Асенчо, както и на Урсулка - пфайзера!
  • 4 Кирил

    24 6 Отговор
    Толупа саботираше тази газова връзка и пълнеше шкафчетата.
  • 5 Смешник

    5 6 Отговор
    Откъде идва газта? Пукат се от яд.
  • 6 gost

    12 8 Отговор
    "След влизането му в експлоатация първоначално газопроводът ще има капацитет от 3 млрд. кубически метра годишно" - А има ли кой да го напълни с тези 3 млрд. кубика и на каква цена?
  • 7 Олга

    13 5 Отговор
    Гърция поручава 40% газ от Русия. и как ще стане без нея щастлив и безгрижен живот?

    Коментиран от #8

  • 8 Фриман

    13 6 Отговор

    До коментар #7 от "Олга":

    Другата част е от Азербайджан (около 10-12%), останалото са доставки на СПГ от САЩ, Катар и т.н. (около 48%), т.е. Азербайджан може да захрани с газ Гърция само на 10% от необходимото, та може ли да ми обясните, за кои алтернативни източници говорите?
  • 9 Фриман

    10 7 Отговор
    От ОПЕК заявиха, че няма свободна нафта, ако ЕС ще се откаже от руската. Ако се отказват, отказват се от нафта, като ресурс, тъй като никой няма да насърчава добива, за да си изпразни находищата на доста по-низки цени, да не са луди.
  • 10 черния

    6 14 Отговор
    Цялата управленска върхушка, натрапена ни от Москва след 1944-та, управлява и до момента. Никаква тръба не може да скъса пъпната връв на нашите управляващи с Кремъл. Те са създадени, възпитани и отгледани да служат само на Москва! И отлично знаят, че един щом си си продал душата на дявола, няма никакво мърдане. Съвременна България е част от Русия. Всичките ни паметни са само едно доказателство за това!
  • 11 Хаха...

    3 8 Отговор
    Сега на Алиев газта е вече супер демократична. Пълни нещастници да западните фашисти.
  • 12 Този коментар е премахнат от модератор.