Българският агробизнес под ударите на два световни конфликта и връщане на нивата от 2007-2008 г

Агробизнесът в България се намира на кръстопът, силно повлиян от геополитическите събития и променящата се търговска среда. В тази сложна обстановка секторът трябва да се адаптира, а какви са възможните сценарии и икономическите перспективи бе темата на специализираната дискусия в рамките на ежегодното международно земеделско изложение АГРА 2025.

Войната в Украйна и предстоящите мита, които американската администрация планира да наложи на селскостопанската продукция са двата фактора, които ще окажат съществено влияние на българския агробизнес. Около това мнение се обединиха Николай Вълканов от „ИнтелиАгро“ и Петър Ганев от „Институт за пазарна икономика“.

През последната година икономическият растеж в Европа отбеляза леко повишение, достигайки 1%, но все още значително изостава от темповете на САЩ, които отчитат ръст от 2.5%. Докато Германия е на ръба на рецесия, някои страни от Централна и Източна Европа показват по-добри резултати, включително и България, която регистрира икономически ръст от 3.1%. Въпреки това, от септември 2024 г. насам инфлацията в Европа започна отново да нараства, което поражда сериозни предизвикателства за регионалната икономика.

Влиянието на войната в Украйна върху инфлацията и земеделските пазари

Историческите данни показват, че сътресенията в земеделския сектор могат да доведат до значително поскъпване на стоките, както се случи през 2007-2008 г., когато българското земеделско производство спадна с 43% за една година. Подобни процеси се наблюдават и в момента – войната в Украйна доведе до скок в цените на торовете, което предизвика поскъпване на основните зърнени суровини. В края на 2024 г. цените на тези стоки се върнаха към нивата от 2016-2017 г., но това понижение вероятно ще бъде временно.

Очакванията за 2025 г. сочат възможен възходящ тренд в цените на земеделските продукти, базиран на три ключови фактора: намалените преходни запаси, стабилните, но високи цени на петрола и горивата и лекото поскъпване на щатския долар, което повишава разходите за внос.

Ако войната в Украйна приключи, това би могло да стабилизира пазарите, но също така вероятно ще сложи и край на допълнителните стимули за земеделските производители в региона. Възниква въпросът дали очакваното повишение на цените ще компенсира липсата на финансови помощи.

Търговските отношения между ЕС и САЩ – предизвикателства и възможности

В глобален аспект, отношенията между Европейския съюз и САЩ са изправени пред нови предизвикателства. Потенциалното налагане на тарифи от страна на Вашингтон може да засегне значителна част от европейския износ. Въпреки че през 2024 г. имаше леко разхлабване на тарифните и нетарифните ограничения, заплахите за нови мита с размер от 25% пораждат опасения сред европейските производители.

САЩ са втората по големина експортна дестинация за Европа, с 12% дял от стойността на изнесените стоки. Сред основните продукти, които ЕС изнася за американския пазар, са вино, спортни напитки, етерични масла, млечни продукти, хлебни изделия и консервирани плодове и зеленчуци. В последните месеци се наблюдава ускорен износ на тези стоки към САЩ, което вероятно се дължи на очакванията за предстоящи търговски ограничения.

Ако новите мита останат в разумни граници, ефектът върху европейските производители може да бъде управляем. Но ако достигнат 25%, както бе обявено от американския президент Доналд Тръмп, компании от ЕС могат да бъдат принудени да търсят алтернативни пазари или дори да изнесат част от производството си в САЩ, за да избегнат допълнителни разходи. Подобен процес би бил от полза за американската икономика, но би отслабил европейската индустриална конкурентоспособност.

През 2025 г. Европейският Съюз ще трябва да се адаптира към сложна икономическа среда, белязана от инфлационни рискове, промени в търговската политика и несигурност около войната в Украйна. Новата 7-годишна финансова рамка на ЕС ще бъде ключова за формирането на икономическите приоритети, като селското стопанство вероятно ще бъде изправено пред намалено финансиране в полза на разходи за отбрана и инфраструктура. В този контекст компаниите и правителствата ще трябва да търсят балансирани решения, които да гарантират устойчив растеж и икономическа стабилност.