Вече компаниите не се нуждаят от скъпи вътрешни IT екипи, а се възползват от AI

Изкуственият интелект навлиза все по-дълбоко в ежедневието ни, като трансформира индустрии от най-различни сфери. Въпреки бързите темпове, с които навлиза, има хора, които остават скептични към новата технология.

През 2024 г. 13,5% от предприятията в ЕС са използвали технологии с изкуствен интелект. В България те са 6,5%. Данните показват 5,5% увеличение.

„Изкуственият интелект набира все по-голяма популярност сред бизнеса, защото той дава решение на три основни предизвикателства - как да повишиш своята ефективност, как да намалиш разходите и да взимаш по-добри решения”, обяснява пред Нова тв Николай Тодоров, изпълнителен директор на IT компания.

„Освен че е полезен в ежедневието, също помага на компаниите да се развиват по-устойчиво и по-бързо да се адаптират към промените на пазарите. С достъпа до все повече готови решения и облачни технологии, вече компаниите не се нуждаят от скъпи вътрешни IT екипи, а се възползват от удобството на изкуствения интелект”, казва Тодоров.

Сред причините за все по-честото внедряване на изкуствения интелект са оптимизацията на разходите и повишаване на ефективността на служителите като ги освобождава от досадната и повторяема част от работата.

„На изкуствения интелект силата му е да отметне тези лесни и скучни ежедневни задачи, като да обработва документи или да отговаря на основни въпроси на клиенти, или пък дори да раздава задачите в екипите”, казва Николай Тодоров.

„Изкуственият интелект автоматизира много от ежедневната работа. Ние виждаме нещо, което един човек би могъл да го свърши за определено време, той за това време може да свърши 2 неща”, обяснява Тодоров.

Денталната медицина е една от сферите, в които вече се използва изкуствен интелект.

„Още с влизането на пациента в клиниката, когато го сканираме, за да покажем какво може да се получи от едно ортодонтско лечение, изкуственият интелект прави стимулация, за да се види какъв е крайният резултат на подреждането на зъбите и на крайния резултат от захапката. Така че пациентът да бъде наясно какво му предстои и да се чувства значително по-спокоен, вместо само да му разказваме. След това изкуственият интелект се намесва и при изготвянето на плана на лечение, като прави план, който е по наши инструкции. В рамките на дни имаме идея как ще протече лечението. Разбира се, все още го обучаваме”, казва ортодонтът д-р Елена Воева.

Освен на лекарите изкуственият интелект е в помощ и на самите пациенти.

„Вече не си викаме пациентите всеки месец, защото си свалят приложение на телефона, правят снимки и тук изкуственият интелект засича как пациентът се справя. Дали алайнерите стоят добре? Ако стоят добре, получават знак, че могат да продължат да ги сменят. Ако има проблем, означава с една жълта черта. Така пациентът е наясно, че има проблем. Мога и аз да се намеся и да кажа как да се продължи лечението”, обяснява д-р Воева.

„Най-честият случай, особено при влизащи млади дами, е хора, които искат бондинг или фасети. Изкуственият интелект има роля и тук, защото още на първото посещение, можем да покажем как ще изглежда крайната усмивка на лицето на пациента. Ако аз или пациентът имаме забележки относно визията, се намесваме и накрая на лечението можем да направим тази крайна визия”, обясни д-р Воева.

Въпреки ефективността, употребата на изкуствения интелект трябва да е регулирана, а работата с него-внимателна.

„Независимо какви митове или притеснения има, ползите от изкуствения интелект са абсолютни, но компаниите все пак трябва да продължат да работят, за да бъде той по-прозрачен, по-справедлив, да има ясни механизми за отчетност, така че да се избегнат тези рискове и да се гарантира, че технологиите се използват по много отговорен начин”, обясни Николай Тодоров.

„Компаниите трябва много да внимават с какви данни боравят и стриктно да следят за някаква потенциална дискриминация в резултатите”, обяснява още експертът.

Оказва се, че внедряването на изкуствен интелект може да бъде лесно и достъпно не само за големите компании.

„Пречките по-скоро се изразяват в недостатъчна осведоменост, а и понякога дори известна доза скептицизъм към технологиите. Компаниите мислят за изкуствения интелект като за нещо много сложно и много скъпо, а реалността е, че има готови интуитивни решения, които много бързо могат да повишат ефективността на работата им. Малките компании, а и всичките, могат да избират сред множество готови решения, които са достъпни и лесни за внедряване, без да се изисква много вътрешна експертиза. Това са например чат-ботове за обслужване на клиенти, има много автоматизирани маркетингови системи или пък анализ на продажби в облачни услуги. Всички това е възможно без кой знае колко големи инвестиции и сложни интеграции”, обяснява Николай Тодоров.

Дигитализацията е необратим процес, който непрекъснато ни променя, но не може да измести напълно човешкия ум.

„В крайна сметка трябва да разберем, че изкуственият интелект не е тук, за да ни замени нас хората. Напротив, той е тук, за да ни помогне да станем по-ефективни”, обяснява Николай Тодоров.

„Човек трябва да се развива, да внедрява нови неща в работата си и в крайна сметка да постигне най-доброто за пациентите си. Лекарите все още имат своята роля. Всеки взима индивидуално решение, мисли по различен начин. Различен е начинът, по който прилага знанията си. Така че, се надявам, че все още ще имаме своята роля да помагаме на пациентите”, казва д-р Воева.

„Бизнесът започна да приема изкуствения интелект като нещо достъпно, а не като технология от бъдещето. Тогава темповете на развитие могат да с увеличат значително. Внедряването и разбирането за изкуствения интелект се увеличава и вярвам, че бъдещето е добро”, казва Николай Тодоров.