Ново проучване: Вселената може да се върти

Вселената може да се върти, но изключително бавно, показва ново проучване, цитирано от електронното издание Юрикалърт.

Откритието е на изследователски екип от Института по астрономия към Хавайския университет и е представено в изданието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

То може да помогне за разрешаването на една от най-големите загадки на астрономията, твърдят учените. "Ако перифразираме гръцкия философ Хераклит от Ефес, който е известен с думите си Panta Rhei - всичко тече, то ние си помислихме, че може би Panta Kykloutai - всичко се върти", казва Ищван Сапуди от изследователския екип.

Според сегашните модели Вселената се разширява равномерно във всички посоки, без да има признаци на въртене. Тази идея отговаря на повечето наблюдeния на астрономите. Тя обаче не обяснява т. нар. напрежение на Хъбъл - съществуващо от години противоречие между два начина за измерване на скоростта на разширяване на Вселената.

При един от методите се разглеждат далечни свръхнови, за да се измерят разстоянията до галактиките, като се определя скоростта на разширяване на Вселената през последните няколко милиарда години. Другият метод използва реликтовото лъчение от Големия взрив и показва скоростта на разширяване на много ранната Вселена, преди около 13 милиарда години. Всеки от тях представя различна стойност за скоростта на разширяване, отбелязват учените.

Екипът на Сапуди разработва математически модел на Вселената, следвайки установените правила. Учените обаче добавят и възможност за леко въртене. Тази малка промяна води до голяма разлика.

"За наша изненада открихме, че моделът с ротация разрешава парадокса, като не противоречи на настоящите астрономически измервания. Дори е съвместим с други модели, които предполагат въртене. Следователно може би всичко наистина се върти. Или Panta Kykloutai", отбелязва Сапуди.

Моделът им предполага, че Вселената може да се завърта веднъж на 500 милиарда години - твърде бавно, за да се открие лесно, но достатъчно, за да повлияе на начина, по който пространството се разширява с течение на времето.

Идеята не нарушава нито един от известните закони на физиката и може да обясни защо измерванията на разширяването на Вселената не съвпадат напълно, смятат изследователите.

Следващата стъпка е превръщането на теорията в пълен компютърен модел, както и откриването на на признаци за това бавно космическо въртене, допълват експертите от Хавайския университет.