Невярната информация за банки се криминализира

Парламентът прие на първо четене промени в Наказателния кодекс, които предвиждат криминализиране на разпространяването на невярна информация за банки и финансови институции. Информация, която може да доведе до паника сред населението, да се наказват със затвор между 2 и 5 години, предвиждат промените.

Идеята е, когато с разпространяването на такива сведения са причинени значителни вреди на други хора или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието да е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от 5 хил. до 10 хил. лв.

Според депутати текстът трябва да се прецизира. Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев открито заяви, че казусът около Първа инвестиционна банка е довел до предложението:

 "Въпросната банка, нека я кажем, защото това вече е публичен факт - ПИБ, забележете, издържа стрес тест в реални условия, не симулиран. Да, ние я подкрепихме, но тя не използва нито лев от този инструмент, справи се с реална криминална атака в много тежка ситуация. Тя се справи със собствените си ресурси. Представяте ли си каква ликвидност, каква капиталова адекватност и какви показатели има тази банка, за да издържи реален стрес тест! Но какво щеше да стане, ако ние като държава не бяхме подкрепили с ликвидност? Тя щеше да е затворила в понеделник, уважаеми колеги, и в момента щеше да е в процедура по ликвидация", каза Йордан Цонев.  Ето това е нагледният пример кое породи необходимостта от такава законодателна промяна и ние сме длъжни да стигнем до правилното решение да защитим банките от такъв тип атаки, но това решение по никакъв начин да не засяга свободата на словото и да не засяга правото да бъдат правени анализи, достоверни, основаващи се на публичната информация. Друг е въпросът с другата банка, където до този момент има достатъчно данни да смятаме, че там става въпрос за криминални деяния, поясни още Йордан Цонев.

От своя страна Екатерина Заякова от БСП заяви, че в случая се иска да се пристъпи веднага към промяна на Наказателния кодекс въз основа на един прецедент. "Излагайки пред нас вашето становище, цитирате само и единствено този случай с КТБ, което е прецедент. Смятам, че тази промяна е преждевременна, тъй като законодателството се променя, дописва тогава, когато са установени трайни изменения в обществените отношения, които следва да бъдат нормативно уредени", категорична беше тя.

На първо четене бяха приети и промени, внесени от ГЕРБ, които предвиждат завишаване на санкции за шофьорите, които предизвикват катастрофи. Прелага се наказанието за шофиране с над 1,2 промила алкохол да стане от 1 до 3 г. затвор и глоба от 200 до 1000 лева, докато сега наказанието е само до 1 година затвор. По-тежки санкции са предвидени и за водачите, които шофират след употреба на наркотици, за които сега НК предвижда наказание до 2 г. затвор. От ГЕРБ предлагат санкцията да се завиши на от 1 до 3 г. затвор и глоба от 500 до 1000 лева. Освен това е предвидено и наказание от 1 до 5 години затвор и глоба от 500 до 1500 лева за шофьор, който повторно е заловен да кара след употреба на наркотици.