В сряда министрите приеха Програмата на правителството за стабилно развитие до 2018 г. Документът се базира на Програмната декларация, съдържаща приоритети, които ще допринесат за укрепване на държавността и ангажиране със състоятелни, ефективни и дългосрочни политики в области като съдебна реформа, здравеопазване, образование, пенсионна реформа, енергетика, изборно законодателство, демографска политика.
Визията, очертана от правителството, е България да бъде европейска държава, която спазва върховенството на закона и има институции, които работят в интерес на гражданите, гарантират ефективност и прозрачност и създават условия за достоен живот и личностно развитие.
Управленската програма е съобразена с трудната икономическа и социална ситуация в страната, състоянието в публичните финанси, банковия и енергийния сектор, като отчита необходимостта от решителни и неотложни реформи.
Тя обхваща 21 области, за чието развитие кабинетът набеляза 423 конкретни цели и 1155 мерки.
Областите са: външна политика, правосъдие, икономика и растеж, публични финанси, еврофондове, законодателни промени в сферата на обществените поръчки, електронно управление и държавна администрация, образование и наука, социална политика, здравеопазване, енергетика, транспорт и инфраструктура, регионална политика, земеделие, селскостопанство и гори, екология и опазване на околната среда, превенция и контрол на рисковете от бедствия и аварии, култура и духовност, подобряване на публичната среда, отбрана, сигурност и обществен ред и младежта и спорта. За всяка от областите в програмата са набелязани конкретни приоритети.
Основните цели, към които ще насочи усилията си през следващите четири години управлениете, са:
– Провеждане на решителни реформи в ключови социални системи
– Спазване на върховенството на закона като основа за възстановяването на справедливостта и като задължително условие за добрата бизнес- и публична среда
– Укрепване на държавността, стабилизиране на институционалната среда
– Модернизиране на управлението и държавата във връзка с развитието на съвременните глобални процеси и технологии
– Създаване на условия за развитие на страната за ускорен икономически растеж
– Ефективно и прозрачно усвояване на европейските средства
– Гарантиране на национална и енергийната независимост на страната
– Повишаване на жизнения стандарт в България чрез осигуряване на по-добри условия на живот за хората
– Гарантиране на социалните права на гражданите и провеждане на социална политика, която помага на уязвимите групи и безработните
– Очертаване на ясна перспектива за развитието на гражданите и бизнеса до 2030 г.
На следващия ден, в четвъртък, в България на официално посещение по покана на президента Росен Плевнелиев пристигна генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг като пореден представител на мощния световен политически рейд у нас, започнал с британския външен министър Филип Хамънд и държавния секретар на САЩ Джон Кери.
„Членството на България в НАТО като лоялен и предвидим съюзник гарантира сигурността на страната и допринася за сигурността на целия регион и на всички съюзници в Алианса”, увери госта министърът на външните работи Даниел Митов.
Той обсъди с генералния секретар на Алианса най-важните теми от дневния ред на НАТО като изпълнението на Плана за действие за готовност на Алианса, който бе утвърден от държавните и правителствени ръководители на срещата на върха на НАТО в Уелс през септември 2014 г. Планът е цялостен пакет от мерки за отговор на заплахите за сигурността на държавите-членки на НАТО, произтичащи както от събитията в Украйна, така и от развитието на обстановката в Близкия изток и Северна Африка.
Митов и Столтенберг се спряха и на въпроса за модернизацията на българските въоръжени сили и повишаване на тяхната оперативна съвместимост. Генералният секретар на НАТО поиска България да отделя повече средства за отбрана – нещо, което още преди срещата в Уелс президентът Плевнелиев бе обещал на съюзниците: 2% от брутния вътрешен продукт. Сега той е около 1,3%. Но при тази криза... Само за сравнение: заветният процент за култура на трима ресорни министри е едва 1%. Но и той е мираж...
При визитата си у нас Столтенберг каза, че НАТО ще изгради командно-контролен пункт на територията на 6 европейски страни, сред които е България. “На Юг има терор – в Ирак и Сирия, има насилие в Северна Африка, има предизвикателства и на Изток с Русия, която се държи агресивно със съседните държави и е анексирала Крим”, заяви генералният секретар на НАТО.
Заради конфликта в Украйна Алиансът ще установи свой многонационален контингент в у нас и настоява страната да спази поетия ангажимент и да увеличи парите за отбрана, съобщи президентът Росен Плевнелиев на брифинг след срещата си с генералния секретар Столтенберг, а по-късно поиска актуализация на бюджета за отбрана.
От „Атака“ алармираха, че всичко това може да превърне страната в мишена на „Ислямска държава“ и в плацдарм на САЩ срещу Русия при евентуална намеса на НАТО в украинския конфликт.
Междувременно ситуацията в Източна Украйна се обостри, а по традиция двете страни в конфликта продължават да си разменят взаимни обвинения за ескалацията на напрежението и жертвите. При обстрел в град Мариупол 30 души загинаха в събота, а около 100 са ранените. Киев обвини за погрома проруските сепаратисти, опълченците на Донецката народна република пък върнаха топката в полето на противника, заявявайки, че нямат нито позиции, нито техника за такъв обстрел и че той е провокация от страна на украинската армия.
Съветът за национална сигурност на Украйна в неделя поръча на правителството да започне процедура за подаване на иск в трибунала в Хага убийствата на украинци в Донбас да бъдат признати за престъпление към човечеството.
В събота вечер евродипломат номер едно Федерика Могерини се обърна към Русия с апел да повлияе на сепаратистите да спрат настъплението към Мариупол, същото поиска и американският държавен секретар Джон Кери, а лидерът на ДНР Захарчук сам опроверга себе си, казвайки, че въобще не е имал намерение да щурмува града. Руският министър на външните работи Сергей Лавров пък проведе телефонен разговор с Кери за ситуацията в Украйна и призова Вашингтон да въздейства на Киев да не залага на военния сценарий. Лавров също така потвърди и готовността на Русия да направи всичко, което зависи от нея, за мирното решаване на конфликта в Донбас. Политика...
При срещата си вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън и украинският държавен глава коментираха евентуални нови санкции срещу Русия заради ескалацията на военните действия, за подобна готовност спомена и президентът Обама по време на посещението си в Индия. На Световния икономически форум в Давос обаче се чуха гласовете и на експерти, които бяха категорични, че санкциите са неефективни, не действат срещу когото трябва и само влошават общата икономическа ситуация в Европа и света. Бизнес...
Жестоката реалност обаче е, че в Източна Украйна се води истинска война и десетки трупове на невинни хора се валят по улиците на доскоро мирни „редови“ градове на няколко часа път от сърцето на Европа. На това братоубийство трябва да се сложи край. Раната Украйна трябва да бъде лекувана.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА