Няколко много важни събития съвпаднаха в един и същи ден през седмицата, за особено неудоволствие на някои от висшите държавни мъже и репортерите, които отразяват техните изяви. Вътрешният министър Веселин Вучков хвърли оставка точно в момента, когато у нас на посещение беше шефът на НАТО Джеймс Коми, и това не на шега разгневи премиера Бойко Борисов.
От парламентарната трибуна вицепремиерът Меглена Кунева първа се опита да обясни жеста на Вучков - лични причини. Той самият обаче доста по-точно формулира тези „лични причини“ - че не са одобрени предложенията му за смяната на председателя на ДАНС и на главния секретар на МВР.
В последните седмици министър Вучков и премиерът Борисов бяха на противоположни позиции дали трябва да бъдат сменени тези знакови силови фигури. На няколко пъти и Борисов изказа мнение, че не е съгласен. Вучков настояваше, но пък се оказа, че Лазаров и Писанчев са „заварено положение“ според новия Закон за МВР.
Досега няма случай някой да ми е дал оставка и да не съм му я приел, така че ти пожелавам приятна работа в парламента, бяха думите на премиера към оттеглящия се министър. А по-късно на пресконференция се ожали: „Нима заслужавам на днешния ден да ми правят тези номерца?“. И продължи: „Той ме занимава с ченгеджийски номера, занимава ме с дребнички проблеми, да ме вкарва да се обяснявам аз. В момента, в който се мъча всячески да стабилизирам и да изкарам страната от кризата. Днес са дошли 1,3 млрд. по европейски програми в нашите сметки от абсолютно спрени фондове. Извинявам се, че съм принуден да отговарям и на такива въпроси. Точно в този ден ми се сервира това нещо. Политически правилно ли е? Подкрепящо правителството ли е това? Изнудване ли е?", попита премиерът Борисов.
„В най-важния ми ден, стратегически ден, когато цялата ми концентрация е там те ми задават гатанки. Ако считат, че могат да излъчат по-добра стабилност в държавата, ако си мислят, че някой с приказките, те го държели...те ако една година са ме държели, те искаха да ме съсипят. Държели ме за...шлифера да речем“, посочи Борисов.
„Нима не съм доказал, че в рамките на службите, колко директора на ФБР, на ЦРУ на Сикрет сървис, дойдоха и от тази маса казаха, колко добре са работили с мен вече 15 години. Нима в парламента има някой по-разбирач по службите и какво да се направи в МВР, и кой колко струва там, нима заслужавам на днешния ден да ми правят тези номерца”, каза още министър-председателят.
Сигурно единствената му заслужена радост в този тройно критичен ден все пак е била ползотворната среща със също пристигналия на визита у нас президент на Азербайджан Илхам Алиев, и укрепващото стратегическо партньорство между двете страни, едната от които е богата на природен газ, а другата се нуждае от такъв. След нея Борисов обяви, че ще настоява пред Европейската комисия за възстановяване на проекта "Набуко" и се надява ЕК да подкрепи идеята.
Скоростно премиерът представи и кандидатура на заместник за досегашния пост на Веселин Вучков – вицето Румяна Бъчварова, която има всички шансове да стане едва втората жена у нас, оглавявала силовото ведомство. От опозицията пък коментират: няма съмнение кой всъщност ще ръководи МВР. Нали той и без това заяви, че най разбира...
Борисов впоследствие все пак поиска оставките на Лазаров и Писанчев, с уговорката, че никой не може да му извива ръцете и да го управлява, защото той всъщност е неуправляем. И те ги дадоха. Лазаров декларира, че след като бъде приета, ще напусне системата на МВР.
В кратките дни от подаването до приемането обаче неговите хора имаха срок да разкрият ужасяващото убийство на студентката Вероника от Великотърновския университет. И го направиха. Оказа се, че тя е станала случайна жертва на рецидивист, чакал в оня злокобен момент влак на гарата и решил да си „уплътни“ времето с грабеж, придружен с няколко удара с тесла. Защо изверг с влязла в сила присъда и вече с аналогично престъпление в „CV-то“ се разхожда на свобода, защо в опасната местност няма охрана и осветление – това са въпроси, които у нас по традиция не получават отговор. Междувременно почти цялата страна бе заметена от снежното бедствие и се появиха други познати въпроси, които също вечно очакват отговор – защо винаги сме неподготвени за зимата, защо пътищата не са обезопасени, защо при всеки втори дребен валеж половин България остава без ток, без телефонни връзка и без прилика с уредения свят. Чия вина изкупваме?
Четете ни и в Google News
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 fakt
19:11 08.03.2015
2 ИСТИНАТА БОЛИ
За 2015 задълженията ни са 4,6 млрд. лв
България има задължение да плати дълга, който беше взет в края на декември 2014 г. Този кредит е краткосрочен и беше взет, за да се отпусне заем на Фонда за гарантиране на влоговете. Този заем е с кратък период и трябва да се плати през 2015 г. Той е най-голям, в левове сумата е 3 милиарда.
Освен него имаме още два краткосрочни заема, взети също от това правителство през декември 2014 г. Техните падежи също са през 2015 г. Те са изтеглени на вътрешния пазар, но са деноминирани в евро. Всеки от тях е за по 400 милиона евро или общо 800 милиона евро /т.е. около 1,6 милиарда лева/. Общо дължим за един кратък период от време 4,6 милиарда лева. През 2015 г. няма повече падежи.
През 2016 г. предстоят плащания на емисии, които са емитирани през предходните години, но тяхната сума не възлиза на повече от 200 милиона лева, т.е. задълженията са много малко.
През 2017 г. има една голяма сума. Тя идва от един заем, който беше взет по времето, когато Симеон Дянков беше финансов министър /2009 - февруари 2013 г./. Става дума за 950 милиона евро или грубо казано около 2 милиарда лева.
Имаме 4,6 милиарда падеж през 2015 г., 200 милиона - през 2016 г., 2 милиарда лева – 2017 г. Това са падежите, които дължим през този 3-годишен период. Всичко останало са краткосрочни емисии, които една с друга се погасяват на вътрешния пазар. Те не влизат в тази сметка.
Грешките стават от това, че се пресмята двойно. Веднъж се смята дефицит, който се финансира с някакъв заем, след това се смятат заемите и това надува сметката.
Остава обаче да пресметнем дефицитите през тези 3 години /2015-2017/. През тази година дефицитът напълно може да се покрие със сумите, които имаме във Фискалния резерв до този момент без да нарушим остатъка, който трябва да поддържаме, и без да пипаме парите, които са на т.нар. Сребърен фонд. През 2016 г. се очаква дефицит от около 2 милиарда лева и почти толкова през следващата 2017 г. Т.е. за тези две години общата сума ще е около 4 милиарда лева.
Общо 10,8 милиарда лева са сумите, които покриват нуждата на държавата от средства за периода 2015-2017 г. Това са официалните данни, оттук нататък могат да се посочват други цифри, само ако някой знае нещо повече, което отсъства в тази официална информация. Тези цифри могат да бъдат включени, но трябва да се обяснят. Има лихви, които са по поддържането, но аз не смятам тези лихви и те не трябва да се смятат, защото лихвите си вървят в текущите разходи на бюджета. Те влияят върху самия дефицит, т.е. чрез самия дефицит ние сме ги пресметнали. Следователно тук трябва да се уеднакви методологията и тя е следната. Трябва да се вземат предвид дългосрочните ангажименти и падежите, които има през тези години и да се пресметнат парите, които трябват за дефицита. Дефицитът за 2015 г. /около 2,5 милиарда лева/ спокойно може да се покрие с тези суми, които са във Фискалния резерв.
Бюджетът е много важна институция. Тя е свързана с гласуване на закон. Не случайно световната практика е законът да бъде 1-годишен. Ако сме решили да сключим средносрочен договор за финансиране на дълга би трябвало ясно да посочим, че емисиите на дългосрочни ценни книжа ще бъдат съобразени с лимитите за дълг в годишните бюджети.
Всички трябва да се обединим около една обща методология и да загърбим партийните приказки и невярното говорене. Това е важно за България, да спрем да я поставяме в лоша светлина, защото има значение за пласирането на облигации и тяхната доходност.
Анализът ми е направен въз основа на публикувания от Министерството на финансите Бюлетин за държавния дълг и прогнозния бюджет за периода от 2015 до 2017 г., приет от Министерски съвет в началото на 2015 г.
------------------------
Професор Христина Вучева, финансист. Тя е вицепремиер и министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995/ на България след промените през 1989 г.
19:14 08.03.2015
3 ясно
19:16 08.03.2015
4 пенсионер
Навярно реформа е наложителна в раздутата администрация кат се започне от министерствата и се свърши до кметствата и наместниците
20:42 08.03.2015