Радан Кънев с особено мнение за доклада за фалита на КТБ

На първо място, следва да се отбележи, че докладът на Временната анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и противодействат на източването на Корпоративна търговска банка в периода 2009-2014 г. е задълбочен и отразява сериозно и единно усилие за разкриване на истината за източването на КТБ.

Това се казва в разпространено особено мнение на депутата от Реформаторския блок Радан Кънев.

Особено трябва да се подчертае усилието и професионализма на Председателя на Комисията при провеждане на изслушванията и подготовка на доклада.

Независимо от това, съм убеден, че докладът не е достатъчно всеобхватен в изводите си и не подчертава достатъчно отговорността на Управление „Банков надзор“ към БНБ, на Комисията за финансов надзор и ДАНС. Особена слабост е фактът, че докладът изобщо не засяга действията и бездействията на Прокуратурата на Република България. Аргументите ми са следните:

1. Като цяло, частта на доклада, коментираща дейността на КФН е твърде дълга, твърде детайлна и същевременно – пресъздаваща единствено позицията на самия регулатор. Независимо от големия обем, тази част от доклада не засяга четири особено чувствителни проблема, изброени по-долу:

 

1. КФН, като надзорник на КТБ в качеството му на публично дружество, не е използвала правомощията си да установи големия обем лоши кредити и неоправдано завишения лихвен процент по депозитите в банката, като сигнализира БНБ, мениджмънта на банката и потенциалните инвеститори, за рисковете, свързани с дейността на банката.

2. КФН е допуснала неоправдано бездействие по повод операцията по финансиране на КТБ чрез свързаното дружество Northern Lights Bulgaria BV. Taзи операция представлява типичен пример на заобикаляне на закона. На второ място, тя следва да предизвика реакция по пътя на информационния обмен между българския и чуждестранния регулатор. Пропуските при международния обмен, както и допускането на заобикаляне на закона чрез създаване на SPV с единствена цел финансиране на КТБ, са довели до увреждане на инвеститорите и до опасно задлъжняване на самата банка.

3. КФН е следвало да предотврати емитирането на нови акции от КТБ през 2013 година – реалното състояние на КТБ към този момент, което е било лесно установимо с правомощията на КТБ, противоречи на представения проспект и не допуска издаване на разрешение за увеличение на капитала на банката.

4. Няма данни КФН да е упражнила дължимия цялостен надзор върху свързаните публични дружества от „групата КТБ“. Особено тежък пропуск е случаят с „ТЦ-ИМЕ“ АД и допуснатото предоставяне на фактически заем от ДЦК на изключително висока стойност.

 

II. Частта на доклада, коментираща дейността на ДАНС, отделя твърде много внимание на задачите и правомощията на агенцията, и твърде малко на изпълнението на тези задачи. Докладът не отразява реалните изводи на членовете на Комисията след изслушване на различните представители на Агенцията.

В периода 2009-2014г. ДАНС не е изпълнила адекватно законоустановените си функции по обезпечаване на финансовата сигурност на банковата система и на държавата, като съществена част от националната сигурност. Не са извършени необходимите проверки по изобилни публични сигнали за съмнителни кредити на Банката към офшорни компании, не е проверена собствеността на тези компании, нито връзката между извършените сделки и евентуални рискове за националната сигурност. Допуснато е придобиване на ключови за националната сигурност търговски дружества от компании с неясен собственик, чрез серия от необезпечени кредити на огромна стойност, между офшорни дружества. По този начин са създадени както преки рискове за националната сигурност, така и рискове за финансовата система на държавата.

Фактът, че за целия период 2009-2014 ДАНС не е отправяла сигнали до БНБ, нито е предприела съвместна проверка, свидетелстват или за недопустимо недоглеждане, или за съзнателно загърбване на функциите на Агенцията по контрол на съмнителни финансови операции. Подадени са изолирани сигнали до Прокуратурата, без последователен интерес по тяхното развитие и без проверка на причините за бездействието на Прокуратурата..

Необходимо е да се извърши цялостна проверка на дейността на лицата, отговорни за опазване на финансовата сигурност в периода, проверка за лоялност на лицата, отговорни към настоящия момент и укрепване на капацитета на Агенцията.

 

III. По отношение на действията и бездействията на Прокуратурата:

Цялостното премълчаване на ролята на Прокуратурата в периода на източването на КТБ и в периода на ликвидната криза, довела до поставянето ѝ под особен надзор, както и публичните изявления на прокурори в периода на особения надзор, е съществена слабост на доклада,

В периода 2009-2014г., Прокуратурата на Р България не е осъществила дължимия общ надзор за законност на дейността на мениджмънта на КТБ и не е реагирала адекватно на конкретните сигнали и на публичната информация за злоупотреби и рискове за националната сигурност. Публичните действия на Прокуратурата в периода преди и непосредствено след поставяне на Банката под особен надзор допринесоха за увеличаване на рисковете за кредиторите и инвеститорите. Дейността на Прокуратурата по повод разследване на източването на Банката не е в обхвата на задачите на настоящата комисия.

Обща слабост на част „Изводи“ от доклада е фактът, че произволно избраните примери за източване на Банката чрез свързани лица и/или дружества с неизяснена собственост не засягат нито един случай на придобиване на дружество от значение за националната сигурност или сделка, представляваща голям обществен интерес.